Инфлацията в Европа въвлича правителствата в битка с цените на храните

Данъчни намаления, ценови ограничения, по-строг контрол. Битката на Европа с най-лошата криза на разходите за живот от поколение насам далеч не е приключила, а храните са последната гореща точка, пише Bloomberg.

Макар че общата инфлация започна да се забавя, възходящият натиск върху цените на храните остава стабилен. Това означава, че голяма част от разходите на домакинствата – седмичното посещение на супермаркета, стават все по-големи и по-големи. Само един пример – захарта, използвана за множество продукти, стигна най-високото си цени от над десетилетие миналата седмица.

Правителствата усещат спешна нужда да действат предвид начина, по който инфлационният натиск направи свързването на двата края трудно за много семейства, предизвиквайки протести и стачки из Европа от служители, търсещи по-високо заплащане.

Още по-скъпите храни рискуват да влошат още повече социалното недоволство и разочарование от властите.

В някои части от еврозоната цените на храните растат с темп, който не е виждан в следвоенната история, посочва старши икономистът на Rabobank Group Маарче Вайфелаарс в Rabobank Group. Данните от миналата седмица показаха, че инфлацията се е забавила до 6,9% през март, а във Франция – до 6,6%. Ръстовете при храните на цените обаче са достигнали около 16%. Подобна е и картината в Германия, където инфлацията при храните е над 20%.

Това накара повечето европейски правителства да засилят мерките, за да ограничат темпа на увеличение – политики, обикновено предприемани от страни с по-ниски доходи. Португалия премахна данъци върху стоки от първа необходимост, Франция накара супермаркетите да поемат удар върху маржовете си, а Швеция засили надзора върху хранителните магазини.

Служебното правителство в България, от своя страна, наскоро представи сайт за наблюдение на цените на основни храни у нас. Идеята на електронната платформа е да дава информация за пазара на хранителни стоки у нас – от изкупни цени на основни суровини, през цени за внос и цени на едро, до цените в търговските обекти на дребно.

„Не смяташ, че ще се случи на място като Европа, но при ръст на цените от около 15-20%, при някои храни дори повече, правителствата стават все по-нервни“, казва Ейнджъл Талавера, ръководител на отдела за европейска икономика в Oxford Economics. “Инфлацията при храните наистина вреди и особено на фона на приближаващи избори, тя прави хората наистина гневни“.

Борбата с инфлацията при храните е по-сложна от интервенциите на по-регулирани енергийни пазари. Няколко фактора повишават цените – от суши и прекъсвания в търговските потоци до разходи за торове и болести като птичи грип. Освен това по-високите енергийни и трудови разходи притискат производителите на храни.

Макар че намесите засега са малки в сравнение с мащаба на енергийната подкрепа, те все пак сигнализират нарастваща тревожност.

Кои са основните мерки, които европейските правителства предприемат през последните месеци?

Данъчни намаления

Португалия, където цените на храните растат с над 20% на годишна база, временно ще намали данък добавена стойност до нула върху кошница от жизнено важни стоки. Това е поредната държава, която предприема подобни действа след страни като Полша и Испания.

В Испания данъчните мерки обхващат основни продукти като хляб и зехтин. Те обаче не са достатъчно, за да се спре безмилостното покачване на цените.

Това налага натиск върху премиера Педро Санчес, който е изправен пред избори до края на годината. По-малкият му коалиционен партньор – крайнолявата партия Unidas Podemos, призова за ограничение на цените на храните и отстъпка от 14% на 20 основни стоки.

Полша планира да запази нулевата ставка върху храните до средата на тази година и може би да я удължи още. Правителството на Италия проучва данъците върху основни продукти като макаронени изделия, хляб и мляко.

Ценови ограничения

Ограничения на цените са агресивна интервенция, която много правителства не желаят да прилагат, тъй като винаги има риск те да имат обратен ефект, ако Унгария е някакъв ориентир. Тя въведе лимити в началото на 2022 г., но инфлацията при храните оттогава насам се ускори до почти 50%.

Ограниченията означава, че търговците на дребно трябваше да продават определени стоки на загуба, но за да компенсират това, те повишиха цените на други продукти. Напомняйки за комунистическото минало на страната, търговците на дребно установиха дажби на основни храни като картофи преди Коледа, генерирайки недостиг за потребителите.

Унгарският премиер Виктор Орбан заяви миналата седмица, че стъпките са помогнали по отношение на инфлацията, но призна, че „те затрудняват доставките, тъй като са изкуствена намеса“.

Миналия месец Международният валутен фонд разкритикува мерките, които ограничават прехвърлянето на по-високите цени, като „неоптимални“, тъй като са скъпи и облагодетелстват дори тези, които всъщност не се нуждаят от тях. Целевите парични трансфери са „най-рентабилният начин за облекчаване на тежестта върху уязвимите домакинства“, казват икономистите в работен документ.

Натиск върху търговците

За много правителства предизвикателството е да разберат как да защитят потребителите, без да изкривяват пазарите.

Във Франция, където растящите разходи за храни помогнаха инфлацията в еврозоната да удари рекорд през февруари, президентът Еманюел Макрон е под допълнителен натиск заради масовите протести срещу пенсионната реформа.

Правителството му договори сделка със супермаркетите, която им позволява да показват изгодни предложения с официален етикет в цветовете на националното знаме върху основни продукти с по-ниски цени. Според правителството компаниите ще поемат удар върху маржа в размер на няколкостотин милиона евро в рамките на три месеца.

Социалистическото правителство в Португалия също работи с търговците и производителите на храни, за да свалят цените. Modelo Continente – най-голямата верига супермаркети в страната, заяви, че е готова да приеме по-ниски маржове върху печалбата, за да поеме някои от увеличенията, които принудиха потребителите да свият разходите си.

По-строг надзор

Тъй като потребителите са притиснати и много фирми се радват на добри печалби, има обвинения, че ударът от инфлацията пада върху купувачите.

Веригите супермаркети в Португалия са обект на инспекции на цените, а Испания започна ежемесечни срещи с магазини, транспортни фирми и производители на храни, за да се увери, че намаляването на данъците ще доведе до по-ниски цени за потребителите.

В Швеция хранителните магазини са изправени пред засилено наблюдение, след като данните показаха, че цените на храните растат с най-бързите темпове от началото на 50-те години на миналия век. Това предизвика призиви за ограничаване на цените и трите най-големи търговци на хранителни стоки бяха привикани от министъра на финансите на страната.

Тъй като почти 90% от сектора на хранителни стоки в Швеция е доминиран само от три търговеци на дребно, правителството ще увеличи финансирането на националния надзорен орган за конкуренцията.

Норвегия предприема подобни ходове и каза, че нейният надзорен орган ще получи „по-големи мускули“, за да се намеси „по-рано и по-широко, когато види проблеми с конкуренцията“.