Как ерозира бизнес моделът на Швейцария? 

Позовавайки се на неутралната позиция на страната, Швейцария не е доставила нито един боеприпас, пушка или дори тежко оръжие на Украйна въпреки натиска от страна на Берлин, Париж, Брюксел и Вашингтон. А швейцарците се противопоставят и на непрякото предаване на военни материали на Украйна, които други държави са закупили от нея.

В същото време Бундесверът и други страни от НАТО изпитват недостиг на оръжие, а Западът едва ли може да покрие огромните нужди от боеприпаси на страната в Източна Европа. Дори министърът на отбраната Виола Амхерд трябваше да признае пред Асоциацията на швейцарските офицери, че страната ѝ се изолира: „Никой от моите колеги няма разбиране за факта, че ние пречим на други държави да снабдяват Украйна със спешно необходими оръжия и боеприпаси“. 

Едва в началото на март германският министър на отбраната Борис Писториус и министърът на икономиката Роберт Хабек изпратиха писмо до швейцарското правителство. Германците искат да гарантират, че производителят на оръжие Rheinmetall ще може да придобие складираните танкове Leopard 2 от швейцарската армия.

Закупените Leopard-и трябва да заменят бойните машини, изпратени от западните държави в Украйна. До днес министрите в Берлин очакват решение в Берн. Недоволство предизвика и упоритият отказ на Конфедерацията да прехвърли произведени в Швейцария боеприпаси за германския танк Gepard с бронебойни оръжия. Германия подари танкове Gepard на Украйна и искаше да достави боеприпасите заедно с тях.

От началото на войната Берн се крие зад разпоредбите на V. Хагското споразумение от 1907 г. за неутралните сили. „Неутралитетът означава, че не можем да доставяме оръжия", повтаря външният министър Игнацио Касис при всеки удобен случай. Швейцарското „не" на преки или непреки доставки на оръжие предизвиква още по-голямо учудване, защото конфедерацията се съгласи на мащабните икономически и финансови санкции на ЕС срещу Русия. „Приемането на санкции е напълно съвместимо с нашия неутралитет", инструктира европейските скептици външният министър Касис.

Политиката на Швейцария към Украйна изглежда напълно неправдоподобна с оглед на процъфтяващия износ на въоръжение. През 2022 г. производителите на оръжие от алпийската страна изнасят стоки на стойност 955 млн. швейцарски франка за 60 държави. „Износът на военни материали отбеляза увеличение от 212,2 млн. швейцарски франка в сравнение с предходната година", казва Държавният секретариат по икономическите въпроси.

Най-големият получател е авторитарно управляваният Катар. На четвърто място сред най-важните страни получателки на швейцарско военно оборудване е Саудитска Арабия. Кралството от години е въвлечено в кървавата война в съседен Йемен, в която вече са загинали десетки хиляди души. И още: следователите на ООН обвиняват саудитските сили във военни престъпления.

Специалната данъчна политика

Скептиците по отношение на специалния път на Швейцария в Европа могат да получат нова храна за размисъл през лятото. В средата на юни населението ще гласува дали минималният данък от 15% за мултинационалните корпорации, установен в индустриалните страни, да бъде включен в националната конституция.

Освен дясноконсервативната Швейцарска народна партия наскоро срещу конституционната поправка изненадващо се обяви и социалдемократическата партия. Томас Ески, национален съветник от Цуг, гръмко заявява по отношение на минималния данък: „Социалдемократическата партия няма да позволи на социалистите да унищожат швейцарското работно място“. 

Минималният данък не е нищо друго освен атака срещу общини като Цуг, които политикът Томас Ески представлява на федерално ниво. На всеки 31 000 жители там в края на 2021 г. са регистрирани повече от 35 000 дружества. Повечето от тях попадат под прага от 750 млн. евро оборот за големи корпорации. Но в Цуг се намират и централите на тежки играчи като гиганта в производството на строителни материали Holcim.

За тях данъчната тежест вероятно ще се увеличи, пишат данъчните експерти Алберто Лиси и Том Лоусън от базираната в Цюрих фирма за данъчно консултиране Tax Partner в специализираното списание International Tax Review: минималният данък „със сигурност ще окаже влияние върху привлекателността на Швейцария като място за бизнес". Те предупреждават: „Като се имат предвид вече доста високите разходи за персонал и инфраструктура, новите правила могат да доведат до преструктуриране на предприятията“. 

А една евентуална от емиграция на мултинационални корпорации е ужасяващ сценарий за швейцарската икономика. Това не би бил първият сценарий, който е бил смятан за немислим, но все пак се е случил.