Ние сме добри приятели! САЩ и ЕС с принципно споразумение 

Пътуването на Урсула фон дер Лайен до Джо Байдън може да се обясни със Стария завет. Еклесиаст, глава 3, стих 8. Там се казва, че за всяко нещо си има време. „Има време за борба и време за мир“. 

Това доста добре описва причината, поради която председателят на Европейската комисия се срещна с президента на САЩ в петък: В момент, в който Русия смазва съседката си с война и терор, а Китай заплашва с „конфликт и конфронтация", поне в отношенията между Америка и Европа трябва да има мир, а не раздор.

„Ние сме не просто партньори, Европейският съюз и Съединените щати са добри приятели", заяви Фон дер Лайен в началото на разговорите. Час и половина по-късно тя и Байдън публикуваха подробно съвместно изявление, в което очертаха начин за разрешаване на немалкото дразнения, които обтегнаха отношенията през последните месеци.

Защото след като през август 2022 г. Конгресът на САЩ одобри Закона за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act - IRA), който предвижда субсидии в размер на почти 370 млрд. долара за американските зелени индустрии, европейците бяха гневни. И се притесняват: те се опасяват, че ще бъдат поставени в неизгодно положение на американския пазар, тъй като субсидиите ще отидат предимно за компании, които произвеждат в САЩ. По този начин Байдън не само иска да насърчи превръщането на американската икономика в климатично неутрална, но и да върне в страната си добре платени работни места в промишлеността.

Но сега конфликтът между САЩ и ЕС относно дискриминационните субсидии за електромобили в американския закон за намаляване на инфлацията на стойност 369 млрд. долара изглежда разрешен по принцип. Европейската комисия и американското правителство се споразумяха за регламент, който позволява и на европейските производители свободен достъп до субсидиите. Съответното принципно споразумение беше обявено от Фон дер Лайен в петък следобед след срещата ѝ с президента на САЩ Джо Байдън в Белия дом. В съвместното изявление, публикувано след срещата, се казва, че намерението е незабавно да се започнат преговори по „Споразумение за критичните минерали". То трябва да бъде подкрепено по-късно от държавите от Г-7.

Фон дер Лайен заяви, че „ще работим върху критични суровини, които са били добити или преработени в Европейския съюз, и ще им предоставим достъп до американския пазар, все едно че са произлезли от американския пазар". Брюксел и Вашингтон се стремят да сключат двустранно търговско споразумение за критичните суровини. То би позволило на правителството на САЩ да класифицира ЕС като търговски партньор. ЕС последователно изтъква, че собствените му правила за добив не дискриминират чуждестранните производители.

В основата на проблема е клауза в Закона за намаляване на инфлацията (IRA), която дава на купувачите пълни субсидии за електромобили само ако първоначално 40% (по-късно 80%) от критичните материали в батерията идват от САЩ - или от страна, с която те имат търговско споразумение. Такива са Канада и Мексико, но не и ЕС. Байдън заяви преди разговорите в Овалния кабинет, че иска да осигури вериги за доставки за Америка и Европа. Министерството на финансите на САЩ посочи пътя за намиране на решение, като уточни, че терминът „споразумение за свободна търговия" не е дефиниран в закона.

Вашингтон би могъл да фиксира такова стоково споразумение с президентски указ, а държавите членки на ЕС, ще трябва да го ратифицират. Предимството на тази процедура би било, че ще остави извън играта Конгреса, където има критични гласове срещу „размиването" на изискванията на закона. Това е една от причините, поради които преговорите между ЕК и правителството на САЩ относно освобождаването на ЕС, които се водят от миналата година, протичат с максимална дискретност. Подобни споразумения предстоят да бъдат сключени и с Япония и Великобритания. 

Още в края на миналата година ЕС и САЩ се споразумяха за друго освобождаване от изискванията на IRA за автомобилната индустрия. То предвижда, че правилата за процента на местното производство на електрически превозни средства няма да се прилагат за превозни средства на лизинг. От това ще се възползват най-вече германските производители на автомобили. Делът на лизинговите автомобили в общия пазар на автомобили в САЩ традиционно е малко под една четвърт. Според оценки на ЕК обаче експортният дял на германските производители на автомобили е между 50 и 60%, а в някои случаи дори до 80%.

Войната в Украйна и Китай също бяха тема на разговора

Според официалните изявления разговорите между Фон дер Лайен и Байдън трябва да послужат и за предотвратяване на надпреварата за субсидии между двата икономически блока. Как обаче това ще бъде направено в детайли, не е ясно. Тази седмица Volkswagen отложи плановете си за завод за акумулатори в ЕС заради привлекателния американски пакет от субсидии, който възлиза на около десет милиарда долара. Сега компанията иска да изчака и да види дали ЕС може да се справи, преди да направи своя избор за местоположение на завода. Урсула фон дер Лайен дава пресконференция пред Белия дом след срещата си с американския президент Джо Байдън. Снимка: EPA/SHAWN THEW

Председателят на ЕК и Байдън говориха и за войната в Украйна по време на разговора, продължил около час и половина. Преди разговора в Овалния кабинет Фон дер Лайен благодари на домакина за това, че Америка е помогнала изключително много на Европа да прекрати собствената си зависимост от руските изкопаеми горива. В подкрепата си за Киев, каза тя, Европа и Америка са близки партньори. Президентът похвали ЕС за ролята му в прилагането на санкциите срещу Русия, които Вашингтон и Брюксел са координирали тясно, както и за помощта, предоставена на Киев. Както и в разговора с германския канцлер Олаф Шолц във Вашингтон миналата седмица, президентът засегна не само проблема със заобикалянето на санкциите от трети страни, особено в Централна Азия и Кавказ, но и подновената загриженост, че Китай може да окаже пряка подкрепа на Русия с оръжие.

Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на Байдън, наскоро заяви, позовавайки се на разузнавателни данни, че Пекин все още не е доставял оръжие на Москва. Но е известно, че китайското правителство не изключва тази възможност. Друг проблем са стоките с двойна употреба, като например дроновете, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели. Вашингтон обяви, че може да наложи санкции в случай, че Пекин подкрепи Москва във военно отношение. От Брюксел подчертават, че по принцип са на едно мнение и че няма съществени различия във възгледите с Вашингтон. Шолц също така беше посочил във Вашингтон, че ще подкрепи санкции в случай на китайски оръжейни доставки. Той обаче се въздържа от публични заплахи.

Войната на Путин срещу Украйна доведе до преодоляване на различията между Америка и ЕС по отношение на политиката на Запада спрямо Китай. Преди руското нахлуване важни държави от ЕС, особено Германия, гледаха скептично на по-острия тон на Вашингтон срещу Пекин. Същевременно предизвикателството, което представлява авторитарният режим, се разглежда все по-сериозно и в Европа въпреки големите икономически връзки. Фон дер Лайен неотдавна заяви, че в отношенията с Пекин става въпрос за съсредоточаване върху „намаляване на риска", а не върху „отделяне", т.е. намаляване на зависимостите, но не и прекъсване на търговските отношения.