Гълъб Донев: Докато съм премиер, ще настоявам за еврото да се говори разбираемо и ясно

Високата инфлация и забавянето с приемането на ключови закони, които така и не бяха гласувани в края на 48-ото Народно събрание, попречиха на България да изпълни първата възможна целева дата за въвеждане на еврото – януари 2024 година. Перспективите сега са България да стане член на еврозоната през 2025 г.

„Докато съм министър-председател, ще настоявам за еврото да се говори разбираемо и ясно, с аргументите, които са основани на разумни факти, а не събуждат ирационални страхове“, каза служебният министър-председател Гълъб Донев по време на откриването на конференцията „България по пътя на еврото“, която се провежда в Националния дворец на културата в София.

Целта на форума е да бъдат обсъдени възможностите и предизвикателствата пред България от това да бъде член на еврозоната, какво включва процесът на въвеждане на еврото като национална валута, да се дискутира свършеното до момента и какво предстои, посочват организаторите от Министерството на финансите.

Според премиера, за да се открият съмишленици, трябва да се представя позицията разбираемо и достъпно.

Гълъб Донев посочи, че с конференцията се открива големият разговор в обществото, който ще търси сближаването на българските граждани с идеята за присъединяване на България към еврозоната.

„С помощта на нашите партньори успяхме да запазим заетостта и ниската безработица в страната, посочи Донев. – Това се дължи на ясния път към целта за присъединяването към еврозоната.“

Премиерът напомни, че през последната година доходите на домакинствата пострадаха от инфлацията.

„С оглед на притесненията е важно да се отбележи, че влизането в еврозоната не въздейства негативно на инфлацията, а това се дължи основно на нелоялни търговски практики. Членството в еврозоната ще даде по-прозрачна възможност за сравнимост на работните заплати“, очаква Донев.

Валдис Домбровскис: Еврото сближава

„Еврото е скалата в ЕС, то носи стабилност и сближаване на държавите членки“, заяви изпълнителният зам.-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

Изпълнителният зам.-председател на ЕК Валдис Домбровскис. Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева

Той подчерта, че поемането по пътя към еврото е много повече от промяната на валута. Домбровскис съветва България да не се разколебава от трудностите, но обърна внимание, че е длъжна да изпълни четирите критерия за конвергенция. „Това не може да стане през януари 2024 година, но се надявам да стане една година по-късно“, очаква Домбровскис.

Зам.-председателят на ЕК коментира и годишнината от войната в Украйна. Той е убеден, че Европа ще победи във войната. "Трябва да спрем Русия сега. Предоставяме подкрепа на украинците, посрещаме ги в други държави и им даваме подслон. Украйна отдавна избра своя европейски път и ЕС се ангажира да подкрепя Украйна, колкото е необходимо“, заяви Домбровскис.

БНБ продължава подготовката за приемане на еврото

Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че решенията за присъединяването на България към еврозоната трябва да са в две линии – политическа и фискална консолидация. Той напомни, че през последните две години не разполагаме с ясен закон за държавния бюджет.

Управителят на БНБ Димитър Радев. Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева

Гуверньорът на централната банка настоя за мерки за овладяване на инфлацията с дисциплиниране на разходите. Той подчерта, че „думата на БНБ тежи при взимането на решенията“, както и че няма формални критерии към БНБ, защото те са изпълнени още през 2020 г.

„Генезисът на цялостното забавяне на процеса на присъединяване към еврозоната е в политическата криза през последните две години“, каза Димитър Радев. 

Според него текущите проблеми със законодателната програма и с вътрешните фактори за високата инфлация до голяма степен са следствие на нея. „В резултат на тази криза бюджетният процес в страната е силно разстроен. През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран закон за държавния бюджет и с реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална програма“, не спести критиката си управителят на БНБ.

По думите му налице е тенденция на разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните мерки за нейното намаляване. „Фискалната експанзия, наред с всичко друго, все по-видимо влиза в конфликт с глобалната и регионална тенденция за затягане на паричната политика“, посочи още Радев.  

Той съобщи, че подготвените от БНБ проекти ще улеснят процеса за приемане на европейската валута.

Еврото като стратегическа цел

Президентът Румен Радев увери, че за България членството в еврозоната и Шенген е стратегически важна цел. „Целта е членството в еврозоната ще донесе до съществени икономически ползи, но по-важното е да бъдат убедени българските граждани и това изисква отговорна работа на институциите“, коментира държавният глава.

Президентът Румен Радев. Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева

Радев смята, че доверието на европейските партньори се измерва с инициативите, с които се гарантира сигурността не само в България, но и за западните ни партньори със стабилизиране в енергийната сфера. Той напомни, че това, което се постигна с Гърция и Турция, този „гъвкав капацитет“ с проектите носи устойчивост за страните с европейска ориентация в региона.

Президентът настоя за реформи в правото и потвърди, че по-ясните правила ще дадат „летящ старт“ в икономиката и приток на инвестиции. Той изтъкна ролята на служебното правителство, което допринася за енергийната и икономическата стабилност. 

По думите му в исторически план България винаги е била важна и неделима част от Европа. „Така е и днес, защото страната ни е важна и неделима част от общото европейско и икономическо пространство“, потвърди Радев. За пример той даде стокообмена, съвместните производства и инвестициите в България, които в огромната си част са със страни от Европейския съюз и то от еврозоната.

„Само с Германия ръстът в стокообмена за миналата година е над 22% и вече надхвърли 12 млрд. евро – с голямо положително салдо за България“, посочи президентът и пресметна, че ако търговията продължи с тези темпове до три години, стокообменът ще надхвърли 20 млрд. евро.

Предизвикателството инфлация

Устойчиво протича процесът на номиналната и реална конвергенция. Българската икономика е напреднала значително в подготовката си за въвеждането на еврото и за бъдещото си успешно функциониране в еврозоната. В това увери служебният министър на финансите Росица Велкова.

„Инфлационният процес в България до голяма степен зависи от цените на суровините и реалния процес на конвергенция", посочи тя и потвърди, че постигането на критерия за ценова стабилност е предизвикателство за страната ни.

Финансовият министър отбеляза, че икономиката на България е над три пъти по-енергийно интензивна, съпоставена с другите страни на ЕС.

Примерът Литва

Президентът на КНСБ Пламен Димитров поиска от държавните институции да овладеят инфлацията, която по думите му до голяма степен се дължи на спекула. По този начин той смята, че гражданите ще получат ясен сигнал за позитивни очаквания за влизане на България в еврозоната. Ако това не се случи, Димитров предупреди, че трудно ще се убедят гражданите, че в еврозоната няма да има ръст на инфлацията.

Той настоява по пътя към еврозоната да вземем за пример Литва, която също беше във валутен борд. „За шест години в Литва има 9% реален растеж на доходите. Надявам се, че след шест години и в България средната заплата ще стане 1600 лева“, очаква президентът на КНСБ.