Нарастващата зависимост на Русия от юана крие рискове

Един от най-големите проблеми, пред които Русия е изправена в момента, е управлението на външнотърговските трансакции. Основните банки в страната нямат достъп до SWIFT; броят на каналите за международни трансакции драстично намаля; трудно е да се осъществяват трансакции в долари и евро.

Правителството е принудено да търси нови начини да получава пари за руския износ и да плаща за вноса. Властите и бизнесът се опитаха да преминат към трансакции в национална валута, бартерни сделки, плащания в брой и други схеми, но не успяха да намерят цялостно решение през 2022 г.

Усилията сега са насочени към криптовалути и плащания в юани, което означава, че руската икономика ще става все по-зависима от китайската валута, с всички рискове, свързани с тази промяна, пише Александра Прокопенко, независим анализатор, за Carnegie Endowment.

Още преди войната централната банка на Русия имаше за цел да намали зависимостта на страната от западните валути, особено от щатския долар. Инвазията и последвалите санкции принудиха руските финансови служители да ускорят тези усилия: през третото тримесечие на 2022 г. делът на чуждестранната валута в руската банкова система падна до най-ниското ниво за всички времена от 15 процента.

За девет месеца делът на трансакциите в долари и евро на руския пазар намалява, съответно, от 52% на 34% и от 35% на 19%. Те са заменени от плащания в рубли и юани, които отбелязват съответно увеличение от 12,3% до 32,4% и 0,4% до 14%. Делът на юана в търговията на фондовия пазар също се повишава рязко: от 3 процента на 33 процента.

От 13 януари до 6 февруари Министерството на финансите на Русия планираше да продаде чуждестранна валута на стойност 54,5 млрд. рубли, като използва своите резерви от 3,1 трлн. рубли ликвидни активи в юани. Те съставляват над 40 процента от разпределимите ликвидни активи във Фонда за национално богатство.

Това все още е незначителна сума, която възлиза на по-малко от 3 процента в обращението на руските юани през последните три месеца. Това ще означава намалена волатилност за рублата.

Министерството на финансите също преразгледа структурата на валутния компонент на Фонда за национално богатство в края на 2022 г., като удвои дела му в юани до 60 на сто. Всички излишни приходи от петрол и газ през 2023 г. ще бъдат натрупани в юани.

Дедоларизацията на икономиката, с която руските власти толкова се гордеят, по същество се превръща в „юанизация“. Русия се движи към валутна зона юан, като заменя зависимостта си от долара с такава към юана.

Това едва ли е надеждна замяна: сега руските резерви и плащания ще бъдат повлияни от политиката на Китайската комунистическа партия и Народната банка на Китай. Ако отношенията между двете страни се влошат, Русия може да се сблъска със загуби на резерви и прекъсвания на плащанията.

Смята се, че юанът не може да се превърне в пълноценна резервна валута поради настоящите ограничения върху капиталовите трансакции в Китай. Той представлява само 3 процента от световните валутни резерви, засенчен от долара (60 процента) и еврото (20 процента).

Нарастващата зависимост на Русия от юана помага на китайските власти да превърнат юана в международна резервна валута. През октомври 2022 г. Русия стана четвъртият по големина център за офшорна търговия с юани, въпреки че през април 2022 г. дори не беше в топ 15 за потребителите на офшорни юани.

Руските политици често погрешно твърдят, че международната експанзия на юана предвещава колапса на долара. Всъщност по-високата интернационализация на юана означава, че китайското правителство се нуждае от повече резерви в долари. Китайските власти се нуждаят от американската валута, за да поддържат стабилността на юана на офшорните пазари, предимно в Хонконг. Съответно, силата на юана като резервна валута не отслабва долара, по-скоро двете валути се допълват взаимно.

Това на свой ред означава, че Пекин не може наистина да помогне на Москва в нейния кръстоносен поход срещу долара.

Руско-китайското сътрудничество в областта на криптовалутите също ще се засили. В момента Русия тества плащания в криптовалута за външнотърговски трансакции, като централната банка планира да разработи модел за трансгранични плащания чрез цифрова рубла (цифрова валута на централната банка) тази година.

Има две възможности на масата: двустранни споразумения за интегриране на платформи за цифрови валути или свързване на страната към единна интегрирана платформа. Първият вариант има по-специфичен фокус върху използването на цифровата рубла за извършване на трансгранични плащания. В този случай международните споразумения могат да наложат ограничения върху целта и размера на плащанията.

При втория вариант платформата ще има общи стандарти и комуникационни протоколи и това е, към което ще се придържат по-малко напредналите държави в цифровите валути. Този втори вариант е доста рискован, тъй като обвързаната с чуждестранна фиатна валута цифрова валута може да засегне страни с нестабилна инфлация и валутни курсове.

Който и вариант да избере Русия, Китай е единственият възможен партньор. Цифровите трансакции в страната чрез платформите Alipay и WeChat Pay достигнаха 166,1 трлн. юана през 2019 г. (23,8 трлн. долара).

В допълнение, Китай тества прототипа на цифрова валута E-CNY като третата форма на пари, която ще се използва в страната. Към есента на 2022 г. около 140 млн. китайци имат дигитални портфейли E-CNY и техните транзакции надхвърлят 62 млрд. юана (9 млрд. долара).

Като по-напреднала в технологично отношение страна Китай вероятно ще установи свои собствени правила за платформата, което ще измести Москва на по-малко важна позиция.

Руските лидери обичат да подчертават безпрецедентното стратегическо сътрудничество между двете страни. В действителност това сътрудничество прави Москва все по-зависима от Пекин. Русия предлага доста ликвиден пазар за китайски стоки, а западните санкции превърнаха Пекин в основен търговски партньор на Русия. Китайски компании се включват в програми за паралелен внос, като се опитват да заменят западните компании, които са напуснали руския пазар.

Единадесет от четиринадесет марки на руския автомобилен пазар са китайски например. Китайските продукти представляват 40 процента от руския внос на стоки в края на 2022 г. и само Северна Корея е по-зависима от китайския внос сега, отколкото Русия.

Освен това китайската система UnionPay е единственият начин, по който руснаците могат да използват банкови карти в чужбина.

Противно на очакванията на Москва, Китай не успява да помогне на Русия да заобиколи санкциите. Въпреки че не се присъедини към санкциите, Пекин в голяма степен ги спазва. В бъдеще икономическата зависимост на Русия от Китай само ще расте, което означава, че Кремъл ще бъде принуден да се съобразява с геоикономическите интереси на Китай, често в свой собствен ущърб.