Отварянето на Китай след блокадите носи позитиви за търговията и глобализацията

Бързото премахване на пандемичните блокади от страна на Пекин – чието въздействие се разгръща след настъпването на Китайската нова година на 22 януари – несъмнено ще бъде едно от икономическите събития на 2023 г., пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Прогнозирането на въздействието върху световния растеж включва анализирането на плетеница от противоречиви ефекти. От положителна гледна точка, скокът на китайското потребление ще повиши експортното търсене на други места. От отрицателната гледна точка, по-високото китайско индустриално производство означава повече търсене на гориво и особено на втечнен природен газ (LNG), което ще поднови енергийния шок. Във всеки случай, ако отварянето на китайската икономика след блокадите предизвика нов ръст на заразените и криза в здравеопазването, това може да бъде по-скоро спирачка, отколкото тласък за растежа.

Въздействието върху глобализацията и особено върху системата за търговия със стоки също е неясно. На пръв поглед то е положително. Китайското отваряне може да помогне за отпушването на китайските морски и сухопътни товарни маршрути, намалявайки напрежението във веригите на стойността. Но преходът може да бъде меко казано труден. Пристанищата и фабриките са изложени на същите рискове от повторното отваряне, както и общия растеж. Заразените работници, които ще си останат вкъщи, са пречка за работата на контейнерните терминали, но пристанищата, които са по-скоро капиталоемки, отколкото трудоемки, работят сравнително гладко спрямо голяма част от местната икономика.

От страна на вътрешното търсене Китай може да има голям търговски излишък, но той вече не е само машина за износ: с внос от 2,7 трлн. долара през 2021 г. спрямо 2,8 трлн. долара за САЩ страната е вторият по големина вносител на стоки в света. Положително е, че голямото увеличение на потреблението може да увеличи глобалното търсене. От друга страна, по-големият контейнерен трафик може да доведе до повторни смущения във веригите за доставки, които започнаха през 2020 г.

Китай се отваря в момент, когато тези смущения бързо се разсейват, но не поради причините, които бихме искали. Космическите тарифи за товари и времето за чакане на товарни кораби спаднаха драстично през първата половина на миналата година не поради по-високата ефективност на пристанищата и корабоплаването, а защото перспективите за глобалния растеж, и следователно товарния трафик, бързо се понижиха.

Всъщност ограничените отваряния на Китай успяха да влошат стреса върху веригите за доставки миналата година поради увеличените нива на инфекция сред работниците, но не с много. Икономисти от нюйоркския клон на Федералния резерв конструираха общ индекс за натиска върху веригата за доставки, включително срокове за доставка и запаси от стоки. Резкият спад на обемите на товарните превози означаваше, че индексът се понижи бързо миналата година от пик от 4,3 стандартни отклонения над историческата средна стойност в края на 2021 г. до 0,9 стандартни отклонения през септември. Индексът спря да пада и се оттласна през последните три месеца на годината, като икономистите от нюйоркския Фед посочиха като причина задръстванията, предизвикани от отварянето на Китай.

Повече инфекции, абстрахирайки се напълно от човешката цена, биха могли да повишат натиска върху веригата за доставки. Но както посочват икономистите от Фед, предишните пандемични прекъсвания на доставките в световната търговия бяха по-вредни, защото се случваха навсякъде едновременно. Отварянето на Китай е специфично за самата страна. Един от ефектите на Covid и нарастването на глобалното политическо напрежение беше преминаването на мултинационалните компании към алтернативни производствени обекти като Индия и Виетнам, които нямаха същите проблеми с блокадите.

Остава въпросът дали задръстванията по веригата за доставки изобщо са толкова голям проблем. Опашките от чакащи кораби пред пристанищата по западното крайбрежие на САЩ през 2021 г. изглеждаха драматични. Но тези пристанища все още обработваха рекордни количества товари, особено дълготрайни потребителски стоки, като смущенията не спряха глобалния износ да се възстанови от шока от Covid.

Въпреки че общото потребление се сви, относителното търсене на дълготрайни стоки остава високо, което означава, че задръстванията, движени от търсенето, евентуално могат да се появят отново, ако китайското потребление се завърне. Няма проблем. Отварянето на Китай, освен ако не причини сериозно човешко страдание и не бъде отменено, почти сигурно е позитив за търговията и глобализацията. Останалият свят се нуждае от повече експортно търсене дори при риск от известно смущение на веригите за доставки. Никой не иска задръстванията в корабоплаването да се върнат, но с оглед алтернативата на глобална рецесия това е по-малкият проблем.