Как (не) трябва да обясняваме икономиката на обществеността

Имах известна симпатия към финансовия министър на Обединеното кралство Джеръми Хънт, когато наскоро той беше подиграван, че се опитва да обясни инфлацията с чаши за кафе и черен флумастер, пише колумнистът и асоцииран редактор на Financial Times Сара О‘Конър. Самата аз съм правила няколко обяснителни видеа през годините, така че знам, че е трудно да се уцели правилният подход, допълва още тя.

Искате да звучите така, сякаш разговаряте с умен приятел в кръчмата, но е лесно вместо това да прозвучите така, сякаш сте пред детска аудитория. Също така смятам, че да направим икономиката по-разбираема е достойно начинание, особено в момента, пише О`Конър. За съжаление видеото на Хънт беше перфектен пример за това какво не трябва да се прави.

Защо си струва да се опитваме да обясним икономиката по-добре? Защото професията страда от това, което Анди Халдейн, бивш главен икономист на Английската централна банка (АЦБ), нарича „двоен дефицит“ – на разбиране и на доверие.

В проучване в Обединеното кралство от 2019 г. 40 процента от респондентите казаха, че е станало по-трудно да разбират икономиката, когато става въпрос за вземане на информирани решения за гласуване на избори и референдуми. Само 14 на сто казаха, че е станало по-лесно. Задълбочено проучване през 2020 г. установи, че много членове на британската общественост не разбират понятия като брутен вътрешен продукт и не вярват на статистики като например за нивото на безработица.

Част от това е проблем с превода. Повечето икономически концепции не са сложни, но са формулирани на език, който не говори нищо на хората, които не го владеят.

Икономистите продължават да казват, че Обединеното кралство има проблем с нарастващата икономическа „неактивност“, например, но колко хора знаят, че тази група включва студентите и грижещите се за някого хора? Ако някой ме беше нарекъл неактивна, когато бях в отпуск по майчинство, щях да го набия. „Хора, които не работят или търсят работа“ би било по-тромав етикет, но неизмеримо по-ясен, смята анализаторът.

Имаше друг пример наскоро, когато един и същи набор от статистически данни доведе до заглавието „Заплатите в Обединеното кралство нарастват с почти рекорден темп“ от една медия и „Заплащането в Обединеното кралство в реално изражение спада с най-бързия темп от 20 години“ от друга. И двете заглавия са верни, но едното се фокусира върху номиналното увеличение, а другото върху ръста (в случая спад) след отчитане на инфлацията. Ясно е защо хората може да са объркани.

Проучването от 2020 г. установи, че хората не знаят какво означават термините „номинален“ и „реален“, и в резултат на това не им се доверяват. „Чувал съм за понятието реално изражение“, каза един участник. „Продължавам да слушам по новините за него и други подобни, но мисля, че това просто е малко игра на думи. Наистина не го разбирам.“

Неразбирането поражда недоверие, нещо, за което журналистите биха могли да направят повече. Но политиците не помагат, когато изкривяват статистиката, за да подведат. Бившият премиер Борис Джонсън, например, беше критикуван от статистическата служба на Обединеното кралство миналата година, за това че каза, че има повече заети хора, отколкото преди пандемията. Той визираше само служителите на щат (число, което игнорира самонаетите лица). Всъщност по това време заетостта беше с около 600 000 души по-малко.

Добрата новина е, че има практически начини за подобряване на общественото разбиране и доверието в икономическата статистика. Екипът за поведенчески проучвания на фондацията за иновации Nesta проведе скорошен експеримент със статистическата служба, който даде обещаващи резултати.

Изследователите представиха статистика за пазара на труда по шест начина на различни участници, след което тестваха тяхното разбиране. Проучването установи, че по-простият език, който обяснява статистиката с примери от реалния свят, води до по-добро разбиране. Това не означава непременно „опростяване“: всъщност повечето информация може да бъде полезна. Обясняването как точно са събрани статистическите данни вдига нивото на доверие у хората.

Всичко това ни връща към Хънт и неговите чаши за кафе. Големият проблем не беше снизходителното му отношение, а че обвини набор от глобални фактори за нарастването на инфлацията, като пандемията и войната в Украйна, след което каза, че правителството ще я намали наполовина до края на годината чрез политики като инвестиции във възобновяеми източници и ядрена енергия.

Но такива политики ще отнемат години, за да произведат някакъв ефект. Всъщност инфлацията така или иначе се очаква да спадне наполовина до края на годината - Службата за бюджетна отговорност прогнозира, че тя ще бъде около 3,8 процента през четвъртото тримесечие.

Това беше пропаганда, маскирана като обяснение - точно това, което прави обществеността по-раздразнена и по-недоверчива. Всеки може да види кусура на една история, която не признава никаква вина за покачването на инфлацията, но си приписва цялата заслуга за нейното понижаване. Не е нужно да сте икономист, за да разберете кога ви вземат за глупак.