Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1351 лева, а 2432 лв. е общата стойност за тричленно семейство с двама работещи възрастни и едно дете до 14 г. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка в страната. Те са на базата на заплата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2022 г., предава БТА.
Синдикатите отчитат, че доходът, необходим за издръжка, нараства със 17,7% на годишна база. Така за едногодишен период нарастването на необходимия нетен месечен доход е с 366 лв. за тричленно семейство и с 203 лв. за едно лице.
При представянето на данните президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че за да получи 1351 лв. нето един работещ, брутната заплата трябва да е 1741 лв. За да е 2432 лв. нето, всеки един от възрастните в семейството следва да получава поне по 1567 лв. брутно възнаграждение. „По-малко българи могат да си свържат двата края с доходите, които получават“, коментира Димитров.
"Всички ръстове на доходите, които бяха направени от частния и държавния сектор, включително и ръстът на минималната работна заплата на 780 лв., не са достатъчни да покрият поскъпването на основните стоки от потребителската кошница", коментира директорът на ИССИ Любослав Костов. Той посочи, че като се извадят данъците и осигуровките, минималната заплата покрива едва 40% от необходимите средства за издръжка на един работещ. Костов подчерта, че минималната заплата е нараснала два пъти по-малко от темпа на инфлацията.
Зам.-директорът на института Виолета Иванова акцентира върху нарастването на цените на малката потребителска кошница от 20 жизнено важни стоки. Тя посочи повишение на цените на брашното, хляба, млечните продукти, яйцата и др. При цените на плодовете и зеленчуците също има повишение. Цените на лекарствата също са се повишили, отчете Иванова.
„Не се усеща от българските граждани, че има намаление или задържане на инфлацията. По-скоро обратното - инфлацията за всички българи е висока и продължава да нараства, защото нарастват и цените на 20 жизнено важни стоки“, коментира експертът.
От КНСБ са направили и сравнение с покупателната способност в няколко други европейски държави. Общо 6,6 пъти може да се купи малката потребителска кошница от 20 стоки с минималната заплата у нас, сочат данните. За сравнение в Испания това съотношение е 24 пъти, във Франция – 21,5, Хърватия – 10,7, Германия – 29,2, Румъния – 11,1 пъти.
От КНСБ ще продължат да настояват за 850 лв. минимална заплата. Синдикатът подчертава и необходимостта от приемане на Закон за държавния бюджет за 2023 г. Въвеждането на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, също остава приоритет.
От КНСБ призовават и за възможно най-бързо транспониране на директивата за адекватни и справедливи минимални заплати в ЕК. Сред другите искания е и ръст на доходите, който да компенсира инфлацията от 2022 г. и прогнозираната такава за 2023 г., като този ръст да не бъде по-нисък от 15%, а за „работещите на терен“ в бюджетния сектор – с минимум 20%. От КНСБ смятат, че липсва политика по доходите.