Хървое Стоич: Еврото не е причина за намаляване на хърватската покупателна способност

Покупателната способност на хърватите е намаляла миналата година, тъй като растежът на заплатите е бил по-слаб от растежа на инфлацията, но това не е свързано с въвеждането на еврото в Хърватия. Това каза в интервю за БТА главният икономист на Хърватската асоциация на работодателите Хървое Стоич.

На 1 януари тази година Хърватия, чието население е около четири милиона, стана 20-ият член на еврозоната и 27-ата страна от Шенгенското пространство, като за първи път държава членка на ЕС в един и същи ден става член и на двете обединения.

Покупателната способност в реално изражение се понижи миналата година, тъй като растежът на заплатите бе по-бавен от растежа на инфлацията. Това е тенденция, която се наблюдава при повечето страни членки на ЕС, а също в САЩ. Това не е свързано с въвеждането на еврото, а е едно неприятно съвпадение - инфлацията навсякъде е висока, заради повишаващите се цени на енергията и суровините, и много производители със закъснение коригират цените на продуктите си, но все пак за сметка на маржовете на печалбата си, коментира Стоич.

Той отбеляза, че много малки бизнеси са отлагали повишението на цените си, въпреки че е имало условия за това, но сега, за да защитят рентабилността си, са вдигнали цените.

Средната заплата в Хърватия е около 1000 евро, като по данни на сайта MojaPlaca за третото тримесечие растежът на заплатите на годишна основа е 5 на сто. Растежът на инфлацията през декември на годишна база се забави до 13,1 на сто спрямо рекордните 13,5 на сто през ноември най-вече заради поевтиняването на петролните деривати, докато за цялата година инфлацията е 10,8 на сто.

На въпроса дали точно сега е бил най-подходящият момент за влизането на Хърватия в еврозоната, имайки предвид високата инфлация, Стоич отговори, че всяко задълбочаване на връзките с ЕС, включително чрез еврозоната, е "добра крачка." Той отбеляза, че заради влизането в единния европейски валутен съюз Хърватия е трябвало да консолидира значително държавните си финанси.

Така фискалната политика стана по-отговорна и Хърватия намали усещането (на финансовите пазари - бел.ред.) за риск, каза Стоич.

Той припомни, че рейтинговите агенции повишиха кредитния рейтинг на Хърватия, след като през юли страната получи зелена светлина за прием в еврозоната.

И след това Хърватия има по-ниска премия за риск и благодарение на това - по-ниска цена на финансиране, допълни Стоич.

Усетеното поскъпване веднага след въвеждането на единната европейска валута на 1 януари, след като търговците закръглиха цените в евро, накара правителството да вземе мерки, с които да защити потребителите. Премиерът Андрей Пленкович призова търговците да върнат цените на равнищата от 31 декември, в противен случай при необосновано вдигане на цените ще бъдат налагани глоби, а също така може да бъдат отменени субсидиите за електроенергия или да има данъчни промени.  

При проверки, направени миналата седмица, бе установено, че около 30 процента от търговците са завишили необосновано цените. Глобата за компаниите е до около 26 500 евро, а за едноличните търговци - 1990 евро.

Коментирайки какви мерки може да вземе правителството за защита на потребителите от скока на цените, Стоич каза, че най-лошата мярка би била замразяването на цените, а онова, което би могло да се направи, е по-голяма прозрачност. Според него е можело например държавата няколко месеца преди въвеждането на еврото да следи на уеб страница цените на най-важните изделия и всички хора да могат да виждат как се променят цените във времето, като тази практика е можело да продължи и няколко месеца след навлизането на еврото.

Смятам, че този елемент на прозрачност е наистина най-добрият начин да се "дисциплинира" пазарът, посочи главният икономист на Хърватската асоциация на работодателите. По думите му ако сега има цени, които са вдигнати неоснователно, то е защото липсва тази прозрачност, както и конкуренция.

Пазарът сам ще направи своето по този въпрос, тъй като купувачът ще намери стока или услуга, която отговаря на нуждите му при най-изгодната за него цена, каза още Стоич, като допълни, че най-лошото нещо би било замразяването на цените.

Той подчерта, че производителността е ключова за хърватското бъдеще в еврозоната и това дали Хърватия ще успее реално да повиши равнището си на производителност колкото се може по-близо до средното за ЕС.

По отношение на дългосрочните осезаеми позитиви от членството на Хърватия в еврозоната и Шенген, главният икономист на Хърватската асоциация на работодателите каза, че един от положителните ефекти на първо място е повишаването на конкурентоспособността на износителите, като отбеляза, че от влизането на Хърватия в ЕС през 2013 година стойността на износените стоки се е увеличила двойно, а очакванията са този компонент на БВП да остане най-бързо растящ през идните пет години.

Влизането в Шенген естествено се вписва в тази история, тъй като Шенген отваря границите, разширява достъпността и увеличава привлекателността на Хърватия като инвестиционна дестинация, каза Стоич.

По думите му в тази светлина Хърватия може да се превърне в регионален логистичен хъб.

Той отбеляза и положителния ефект за туризма, който представлява около 20 процента от икономиката на страната.

Стоич също така обърна внимание на повишаването на цената на имотите в Хърватия, което по думите му е започнало преди няколко години и според него ще продължи, тъй като търсенето расте.

Хърватия има перспективата да се превърне в значима дестинация "втори дом" за граждани на ЕС със състояние над средното, каза главният икономист на Хърватската асоциация на работодателите.