Германия предлага зона за свободна търговия на демокрациите

Кой би си помислил, че срещата на Световния икономически форум в Давос ще се превърне някой ден в символ на доброто старо време? На една епоха, в която глобализацията напредваше с бързи крачки, а световната търговия растеше година след година, дори по-бързо от световната икономика като цяло. Когато възходът на нововъзникващите икономики помагаше на милиони хора да се измъкнат от абсолютната бедност всяка година, а международната конкуренция поддържаше инфлацията ниска. 

Този „давоски начин на мислене“ оформяше мирогледа на световните елити в продължение на години. Отчасти това се дължеше и на факта, че те вече не можеха да си представят, че все по-свързаните държави биха могли дори да водят война една срещу друга. 

Днес знаем, че голяма част от тази идеология от Давос е била наивна и отчасти просто удобна за вече богатите и влиятелните. Но не по-малко вярно е и това, че особено за Европа по-голямата търговия означава по-голямо благоденствие - и обратното. Затова и не е случайно, че европейските лидери, сред които канцлерът Олаф Шолц и министърът на финансите на Германия Кристиан Линднер използваха своите изяви в Давос, за да се изкажат срещу заплахата от деглобализация.  

Шолц поднови предложението си към САЩ да преговарят за намаляване на митата и предупреди: „Протекционизмът възпрепятства конкуренцията и иновациите и вреди на опазването на климата“.А Линднер настоява: „Тъй като Световната търговска организация (СТО) не е напълно способна да действа, Германия и Европа трябва да засилят търговското си сътрудничество със „съмишленици".  Затова предлагам зона за свободна търговия на демокрациите“. 

Линднер смята, че „клубът за климата", който седемте най-големи индустриални държави (Г-7) обявиха миналата година и в рамките на който искат да се споразумеят за общи стандарти за опазване на климата, е модел за неговата идея.  

Първоначална оценка: Подобно на климатичния клуб, зоната за свободна търговия на демокрациите засега е само мъглява идея. Но поне се отличава приятно от новите програми за индустриални субсидии, които се обсъждат в момента в Берлин, Брюксел, Париж и Вашингтон. 

С новото си предложение Линднер се опитва да последва идеята на президента на САЩ Джо Байдън за „Алианс на демокрациите". Байдън искаше да превърне укрепването на демокрацията както в страната си, така и в международен план, във фокус на своето президентство. Преди година той покани повече от 100 държави на виртуална „Среща на върха за демокрация", а през пролетта ще се проведе още една. Но САЩ все още не са започнали конкретни проекти.

Предложението на Линднер има за цел да запълни тази празнина.

Това, че новата му инициатива може да се провали, не притеснява финансовия министър: „Ако вече не смеем да мислим мащабно, ще кажем: цивилизационният прогрес е зад нас. Не искам да вярвам в това“, казва той пред Handelsblatt. Един нов търговски пакт би могъл да засили трансатлантическото сътрудничество и да намали зависимостта на Европа от китайския пазар, пояснява германецът. 

Либерализацията на търговията - дразнеща тема 

В Германия свободната търговия отдавна е тема - дразнител; най-масовите демонстрации след войната в Ирак се проведоха срещу споразумението TTIP и споразумението Ceta с Канада. Към протестите се присъединиха Зелените и част от СДПГ. Междувременно обаче започна преосмисляне на ситуацията. Зелените и социалдемократите се отказаха от противопоставянето си и през декември Бундестагът вече ратифицира споразумението Ceta. 

За това има и геополитически причини: Силната зависимост на големите германски компании от китайския пазар все повече се възприема като риск за сигурността, а политиката и бизнесът се оглеждат за нови пазари. Напрежението между САЩ и Китай допълнително засилва опасенията. 

САЩ наложиха санкции на китайската полупроводникова индустрия. Заговори се за война за чиповете. Опасността конфликтът между двете най-важни икономики в света да излезе извън контрол е една от доминиращите теми в Давос. А фактът, че в момента и двете страни разговарят помежду си, не облекчи много опасенията. 

Изненадващо в сряда министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън се срещна в Цюрих с китайския вицепремиер Лю Хе. „Макар че имаме различия в мненията и ще ги разгледаме директно, не бива да допускаме недоразумения, особено такива, които са резултат от липса на комуникация, да влошават ненужно двустранните ни икономически и финансови отношения", заяви Йелън. Изненадващата среща на Йелън (вдясно) с китайския вицепремиер Лю Хе. Снимка: EPA/MICHAEL BUHOLZER

Европейската комисия, която отговаря за търговската политика в Европа, се опитва да отвори пазари извън Китай. Тя настоява за сключване на търговски споразумения с Мексико, Чили, Нова Зеландия и Австралия и се надява да постигне напредък в преговорите с Индия и Индонезия. След смяната на правителството в Бразилия предстои да бъде възобновено и споразумението Mercosur с основните латиноамерикански икономики. 

„Международната търговия е ключът към намаляване на разходите на нашата промишленост, към създаване на работни места и разработване на нови продукти", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във вторник в Давос. Също там Шолц подчерта, че ще направи всичко възможно, за да подкрепи усилията на ЕС за постигане на нови споразумения за свободна търговия.

Фактът, че рецесията е по-лека от опасенията, а може би дори е избегната, може да даде допълнителен тласък на темата за търговията. Заместник-ръководителят на Международния валутен фонд Гита Гопинат заяви на Световния икономически форум, че очаква „подобрение" през втората половина на годината. В германското правителство нарастват надеждите, че най-лошото е отминало и че енергийната криза и инфлацията отслабват. Това ще позволи на европейците отново да обърнат внимание на други въпроси.

Една евентуална демократична зона за свободна търговия би имала и стратегическа стойност. Руската агресивна война срещу Украйна показа колко рисковани могат да бъдат тесните търговски отношения с авторитарни държави. Кремъл например използва енергийното партньорство с Германия за политически шантаж.