Само 4% от българите и 7% от европейците не се притесняват от инфлацията

Нарастващите разходи за живот са най-неотложната тревога за 93% от европейците, както и за 96% от българите. Това става ясно от последното проучване на „Евробарометър“ за Европейския парламент, публикувано в четвъртък (12 януари). Анкетата е била проведена през ноември 2022 г.

Във всяка държава членка на ЕС повече от седем на всеки десет респонденти са обезпокоени от нарастващите разходи за живот, като най-високи са резултатите в Гърция (100%), Кипър (99%), Италия и Португалия (и двете с 98%). В България делът на респондентите, които са притеснени от нарастващите разходи за живот, се доближава до най-високите нива - 96%. 

Повишаването на цените, включително на енергията и храните, се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички образователни и социално-професионални групи. На второ място по честота на споменаване на европейско ниво с 82% е заплахата от бедност и социално изключване, следвана от изменението на климата и опасността от разпростирането на войната в Украйна в други държави, които са на трето място с 81%. Българските респонденти посочват на второ и трето място също заплахата от бедност и социално изключване и опасността от разпростирането на войната в Украйна в други държави, съответно с 86% и 85%, докато заплахата от изменението на климата остава по-назад с 69%.

Междувременно обаче подкрепата за ЕС остава стабилна и на високо ниво, като гражданите очакват блокът да продължи да работи по решения за смекчаване на последиците от кризите. Цели 49% от анкетираните българи имат положителна представа за ЕС, докато негативна имат само 18%, като техният дял е намалял с два проценти пункта спрямо предишната анкета, проведена през май 2022 .г

Гражданите очакват ЕС да продължи да работи върху решения за смекчаване на усложняващите се ефекти от серията последователни кризи, които засегнаха континента. Високата подкрепа за ЕС се основава на опита от минали години, когато ЕС демонстрира забележителна способност да се обедини и да въведе ефективни мерки. Към момента на проучването гражданите не са доволни от предприетите действия нито на национално, нито на европейско ниво. Само една трета от европейците изразяват задоволство от мерките, предприети от техните национални правителства или от ЕС за справяне с нарастващите разходи за живот. Българските респонденти изразяват по-силно недоволство от средното за ЕС по отношение не мерките, предприети от националното правителство (21%), а по отношение на мерките, предприети от ЕС, резултатите са съизмерими със средните за Съюза - 32%.

По отношение на финансовото състояние на гражданите проучването показва, че последиците от поликризата се усещат все по-отчетливо. Почти половината от населението на ЕС (46%) заявява, че жизненият им стандарт вече е понижен поради последиците от пандемията от COVID-19, последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна и кризата с разходите за живот. Други 39% все още не са усетили понижаване на жизнения си стандарт, но очакват това да се случи през следващата година, което представлява мрачна перспектива за 2023 г. Данните за България по тези показатели сочат, че според 53% от респондентите жизненият им стандарт вече е понижен, а други 28% очакват това да се случи през 2023 г. Друг индикатор за нарастващите икономически ограничения е увеличаването на дела на гражданите, които срещат затруднения при плащането на сметки "през повечето време" или "понякога" - от есента на 2021 г. общото увеличение по тези два показателя е с девет процентни пункта - от 30% на 39%. В България тези показатели са почти два пъти над средните за Европа, като 64% от анкетираните имат затруднения “през повечето време” или “понякога” при плащането на сметки.

„Хората са разбираемо притеснени от нарастващите разходи за живот, тъй като все повече семейства се борят да преживяват с оскъдни средства. Сега е моментът да помогнем с представянето на адекватни мерки: да поставим сметките под контрол, да отблъснем инфлацията и да накараме икономиките си да растат. Трябва да защитим най-уязвимите в нашите общества“, цитиран е председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.

Многобройните геополитически кризи от последните години продължават да поставят гражданите и политиците пред сериозни предизвикателства. При най-високото ниво на инфлация от десетилетия насам гражданите искат Европейският парламент да се съсредоточи върху борбата с бедността и социалното изключване (37%). Общественото здраве продължава да е от значение за много граждани (34%), както и продължаването на действията срещу изменението на климата (31%). Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (31%) също е на ключово място сред очакванията на гражданите. Основните приоритети на Европейския парламент според българските респонденти трябва да бъдат борбата с бедността и социалното изключване (44%), подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места (43%), общественото здраве (34%), както и темата за демокрацията и върховенството на закона (27%), докато действията срещу изменението на климата са припознати едва от 10% от респондентите, което представлява близо 20 процентни пункта разлика със средните нива за Европа.

В същото време настоящите кризи и особено войната на Русия срещу Украйна засилват подкрепата на гражданите за Европейския съюз: 62% от респондентите смятат, че членството в ЕС е „нещо добро“, което представлява един от най-високите резултати от 2007 г. насам. Делът за България по този показател е много по-нисък - 49%, с което тя попада сред държавите членки с най-ниски нива по този показател (Италия и Румъния с 46%, Словакия - 44%, Гърция - 43% и Австрия - 42%). Две трети от Европейските граждани (66%) смятат, че членството на страната им в ЕС е важно, а 72% смятат, че страната им е спечелила от членството си в ЕС. Данните за България сочат, че 54% от анкетираните смятат, че членството им в ЕС е важно, докато 60% от тях посочват, че България е спечелила от членството си в ЕС, което я поставя на предпоследно място сред държавите членки и по двата показателя - съответно преди Словакия (48%) и преди Австрия (55%). 

В този контекст идеята за „мир“ се завръща в съзнанието на гражданите като една от ключовите и основополагащи причини за съществуването на Европейския Съюз: 36% от европейците вярват, че приносът на Европейския съюз за поддържане на мира и укрепване на сигурността са основните предимства на членството в ЕС, което представлява увеличение от шест процентни пункта от есента на 2021 г. Европейците също така смятат, че ЕС улеснява по-доброто сътрудничество между държавите членки (35%) и допринася за икономическия растеж (30%).   Подкрепата на българите към ЕС остава висока. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

За 53% от българските респонденти най-голямото предимство от членството в ЕС е, че съюзът предоставя на българите нови възможности за работа, с което страната попада в една група с Хърватия (51%), Словакия (43%), Унгария (40%), Румъния (39%), Чехия (38%) и Естония (38%). Следващите по важност ползи от членството в ЕС за българските респонденти са по-доброто сътрудничество между България и другите държави членки (33%), както и поддържането на мира и укрепването на сигурността (29%).