Плановете на френския президент Еманюел Макрон да повиши пенсионната възраст с две години може да донесат скромни икономически и финансови ползи с времето, но за сметка на това разяряват профсъюзите и задълбочават проблемите пред служителите, които вече са засегнати от кризата с инфлацията, пише Ройтерс.
Премиерът му Елизабет Борн във вторник представи реформата повече като финансова необходимост за задържане на пенсионната система над водата, отколкото политически избор. Според предложенията повечето французи ще трябва да работят до 64 г.
Това е малко под възрастта за пенсиониране от 65 г., която Макрон обеща в кампанията за преизбирането си миналата година и не привежда Франция в унисон с повечето други европейски страни.
Въпреки това, без да губят време, профсъюзите нападнаха повишаването на пенсионната възраст, като го нарекоха жестока атака срещу социалната система на Франция и обещаха първи кръг от национални стачки на 19 януари, който най-вероятно ще бъде последван от още.
Борн съобщи, че правителството ще ускори и плановете си за удължаване на периода на пенсионни вноски до 43 г., но предложи отстъпки, включително минимална пенсия от 1200 евро на месец, за да спечели подкрепа сред консервативните депутати.
Реформата най-вероятно ще засегне хората, които са започнали да работят рано. Това ще нанесе особено тежък удар на средната класа, точно когато много хора изпитват затруднения заради високата инфлация и кризата с издръжката за живот, коментира икономистът Матийо План от институт за анализи OFCE.
„Работещата средна класа има впечатлението, че накрая все едни и същи хора плащат сметката“, отбелязва той.
Профсъюзите обещават тежка битка по улиците за осуетяване на реформата. Опасност за Макрон може да възникне, ако те се възползват от нарастващото обществено недоволство.
Лоран Берже, лидер на умерения профсъюз CFDT, определя плановете като „едни от най-жестоките пакети с реформи в последните 30 години“.
Правителството твърди, че няма да отстъпи. На карта за Макрон, външна за политиката фигура, когато за първи път влезе в Елисейския дворец през 2017 г., обещавайки да разтърси склеротичната политическа система в страната, са заложени не само финансовите ползи, а и имиджът му на реформатор.
„За изпълнителната власт въпросът има и символично значение – тя трябва да покаже пред ЕС, че Франция е способна да осъществява реформи“, коментира експертът по обществен диалог Реми Бургиньон пред France Info.
Реформата дава известна необходима достоверност на обещанията на Макрон да приведе бюджетния дефицит в съответствие с лимита на ЕС до края на президентския си мандат през 2027 г.
Вдигането на възрастта за пенсиониране с две години и удължаването на периода на пенсионни вноски ще доведе допълнителни 17,7 млрд. евро под формата на годишни пенсионни вноски, позволявайки на системата да постигне баланс до 2027 г., сочат изчисления на министерството на труда.
„Това на свой ред ще намали натиска върху съотношението между брутния вътрешен продукт (БВП) и държавния дълг на Франция, което към средата на 2022 г. беше 113% от БВП и според нас вероятно ще остане около това ниво в идните десет години“, коментира Андрю Кенингам от консултантската компания Capital Economics.
Правителството счита, че реформата означава 300 хил. души повече в трудовата сила до 2030 г., отколкото без нея, което ще генерира допълнителен процентен пункт към БВП.
„Когато има повече работещи възрастни хора, повишаваме колективното си богатство, има повече данъци и… тези ресурси могат да бъдат използвани за намаляване на бюджетния ни дефицит и за приоритетите на финансовата ни политика като здраве, образование и екологичен преход“, заяви Борн.
Правителството на Макрон обеща на партньорите си от Европейския съюз (ЕС) и на инвеститорите, че ще намали бюджетния си дефицит от 5% от БВП миналата година до под тавана в ЕС от 3% до 2027 г.
Но тези планове, които според Международния валутен фонд (МВФ) се осъществяват твърде бавно, зависят от реформи на правителството като пенсионната, които подкрепят трудовия пазар и държат под контрол държавните разходи.
Рейтинговата агенция Standard and Poor's предупреди Франция миналия месец, че може да понижи кредитния ѝ рейтинг, което според нея може да бъде предизвикано от липсата на реформи за намаляване на бремето върху разходите.
В същото време растящите лихви означават, че разходите за обслужване на националния дълг, който скоро вероятно ще надхвърли 3 трлн. евро, се превръщат във второто по големина бюджетно перо тази година след образованието.
План от OFCE отбелязва, че реформата ще донесе обещаните спестявания, само ако трудовият пазар успее да поеме допълнителните служители, което далеч не е гарантирано, тъй като безработицата в страната надхвърля 7%.
„Рискът е повече хора да се окажат безработни и ако това се случи, да не получим спестяванията“, коментира експертът.