Криза след криза: Световният икономически форум прогнозира края на глобализацията

Веднъж годишно световният елит се събира в Давос. Нищо не символизира така бурното развитие на последните десетилетия, както Световният икономически форум в швейцарските планини - годишната среща на висши политици, мениджъри и експерти. Затова може би си струва да се замислим, когато в Давос се прокламира началото на нова икономическа ера.

В тазгодишния си доклад за глобалните рискове Световният икономически форум предупреждава, че геополитиката надделява над икономическото сътрудничество - с далечни последици: „Все по-вероятно е дългосрочно увеличаване на неефективното производство и повишаване на цените", се казва в доклада, който се основава на проучване сред 1200 лица, вземащи решения.

След като глобализацията, въпреки своите недостатъци, измъкна милиони хора от бедността и намали разликата между индустриализираните и развиващите се страни, новият доклад за риска пророкува мрачно: „Новата икономическа ера" може да се превърне в ера на „задълбочаване на различията между богатите и бедните страни и да доведе до първия регрес в човешкото развитие от десетилетия насам“.

По този начин се определя и темата на конференцията, която започва следващата седмица. Така наречената хиперглобализация, която започна с падането на Желязната завеса, изглежда е към своя край. Това, което може да заеме мястото ѝ, не звучи никак обещаващо.

„Следващото десетилетие ще бъде белязано от екологични и социални кризи", се казва в прогнозата за риска. Според нея само 18% от анкетираните представители на политиката, бизнеса, науката и гражданското общество очакват най-много малка нестабилност през следващите две години. От друга страна, огромното мнозинство очаква стабилни промени с едновременни сътресения, а 13% дори очакват постоянни кризи.

Експертите на Световния икономически форум посочват като най-голяма опасност в краткосрочен план нарастващите разходи за живот. Най-бедните страдат най-много от високите цени на енергоизточниците и храните, а в и без това нестабилните страни съществува дори опасност от разпадане на държавните структури.

Нарастващите лихвени проценти и без това вече високият държавен дълг затрудняват правителствата да смекчат икономическите трудности. Социалното неравенство се задълбочава от новите технологии, като например изкуствения интелект, които правят ненужни работните места за неквалифицираните работници.

Технологиите ще задълбочат неравенството, а рисковете, свързани с киберсигурността, ще останат постоянни

Технологичният сектор ще бъде сред основните цели на по-строгите индустриални политики и засилената държавна намеса. Насърчавани от държавните помощи и военните разходи, както и от частните инвестиции, научните изследвания и разработките в областта на новите технологии ще продължат с бързи темпове през следващото десетилетие, което ще доведе до напредък в областта на изкуствения интелект, квантовите изчисления и биотехнологиите, наред с други технологии. За държавите, които могат да си го позволят, тези технологии ще осигурят частични решения на редица възникващи кризи - от справяне с нови заплахи за здравето и намаляване на капацитета на здравните системи до увеличаване на продоволствената сигурност и смекчаване на последиците от изменението на климата. За тези, които не могат, неравенството и различията ще се увеличават. Във всички икономики тези технологии носят и рискове - от разширяващата се дезинформация до неуправляемо бързото намаляване на броя на работните места както на производствени, така и на административни позиции. 

Бързото разработване и внедряване на нови технологии, което често е съпроводено с ограничени протоколи, регулиращи използването им, обаче поставя собствен набор от рискове. Постоянно увеличаващото се преплитане на технологиите с критичното функциониране на обществата излага населението на преки вътрешни заплахи, включително такива, които целят да разрушат общественото функциониране. Наред с нарастването на киберпрестъпността все по-често ще се срещат опити за атаки над критичните ресурси и услуги, свързани с технологиите, като се очакват атаки срещу селското стопанство и водоснабдяването, финансовите системи, обществената сигурност, транспорта, енергетиката и вътрешната, космическата и подводната комуникационна инфраструктура. Технологични рискове не се ограничават само до недобросъвестни участници. Усъвършенстваният анализ на по-големи масиви от данни ще позволи злоупотреба с лична информация чрез легитимни правни механизми, отслабвайки индивидуалния цифров суверенитет и правото на неприкосновеност на личния живот, дори в добре регулирани, демократични режими.

Конфликти вместо сътрудничество

В международен план конфликтите заемат мястото на сътрудничеството. Икономическата война се превръща в „норма", се казва в проучването, а икономическата политика все повече служи за укрепване на „самодостатъчността и независимостта от силовите конкуренти", като същевременно възпрепятства възхода на други държави. Затова експертите се опасяват от „геоикономическа война с нулев резултат". И всичко може да се влоши значително.

Руската агресия срещу Украйна върна войната в Европа и показа на света колко крехък е световният мирен ред. Нарастват и опасенията от конфронтация между САЩ и Китай, не на последно място заради напрежението около Тайван.

Давос предупреждава, че „съображенията за сигурност и нарастващите военни разходи" могат допълнително да ограничат финансовата свобода. Уязвимите страни рискуват да изпаднат в „постоянна криза", „в която не могат да инвестират в бъдещ растеж, човешко развитие и зелени технологии".

Само 20% от анкетираните очакват политическата и икономическата ситуация да се подобри или поне стабилизира през следващите десет години. От друга страна, повече от половината очакват кризи, сътресения и висока волатилност.

Към края на десетилетието правителствата и компаниите вече няма да могат да избягват екологичните рискове, изменението на климата, но също така и изчезването на видовете и разрушаването на екосистемите. В това отношение човечеството се приближавало към „критична точка". Необходими са усилия в световен мащаб за предотвратяване на най-лошото.

Запитани за най-големите рискове за света през следващите десет години, анкетираните посочват на първо място изменението на климата, природните бедствия и загубата на биоразнообразие. „Провалът да се смекчи изменението на климата и да се адаптираме към неговите въздействия представлява пет от десетте най-големи риска", се казва в заключението на анализа на риска.

Глобалното сътрудничество по тези въпроси обаче се усложнява от нарастващото напрежение между демократичния свят и нововъзникващите автокрации. Джордж Сорос, един от вдъхновителите на ерата на глобализацията, се опита да събуди световния елит още на последната среща в Давос: „Нашата цивилизация може да не оцелее“, каза той тогава.