Почти 30 години след войната еврото носи за Хърватия нова закрила

Докато ракетите падаха в Загреб по време на насилственото разпадане на Югославия, много хървати копнееха страната им един ден да стане неразделна част от Европа. Един от онова поколение, което току-що навършваше пълнолетие, е завършилият право Андрей Пленкович.

Днес, почти три десетилетия по-късно, в качеството си на министър-председател, Пленкович вкарва Хърватия в еврозоната и в безвизовото пространство на Европейския съюз на 1 януари, с което завършва пътя ѝ от разкъсваните от войната Балкани към основните европейски държави.

Хърватия все още има проблеми с корупцията, тромавата бюрокрация и намаляването на населението, но е трудно да се омаловажи успехът за страната с население от 3,9 милиона души, коментира Bloomberg. Войната за независимост от доминираната от сърби Югославия, която приключи през 1995 г., остави 20 хил. убити, стотици хиляди разселени и почти една четвърт от икономиката на страната в руини.

Развитие на хърватската икономика. Графика: Bloomberg

Сега тя се присъединява към другата бивша югославска държава Словения в еврозоната, докато съседните им партньори от бившата федерация са на години или дори десетилетия от присъединяване към ЕС. 

И двете страни със сигурност имаха предимство: близост до ЕС, по-западно ориентирано католическо общество в сравнение с православна Сърбия и лъвски дял от чуждестранната туристическа индустрия на Югославия. Това позволи на Хърватия да генерира пари, да се противопостави на руската намеса и да потисне част от национализма, който натежава в други части на региона. 

Следващите лидери бяха решени да станат част от европейските структури и мобилизират местните жители за тази цел, въпреки че много хора се насочваха към напускане на страната след присъединяването на Хърватия към ЕС през 2013 г. Хърватският туризъм. Графика: Bloomberg

„Трябваше постоянно да застигаме съседите си, които се присъединиха към ЕС почти десетилетие по-рано от нас", каза 52-годишният Пленкович в интервю. „Все още се опитваме да постигнем същите икономически и социални стандарти, инвестиционен и бизнес климат“. 

През годините Хърватия възстанови инфраструктурата си, включи десетки хиляди ветерани от войната в пенсионната си система и убеди туристите да се върнат на нейните чакълести плажове и стотици острови по Адриатическо море. За да запази стабилността си, тя обвърза валутата си - куната - с еврото.

Когато преди шест години Пленкович пое премиерския пост, той казва на министрите си, че трябва да подготвят подробни планове и стратегии за приемане на еврото и влизане в Шенгенското безвизово пространство. Населението на Хърватия. Графика: Bloomberg

Той и други, включително управителят на централната банка Борис Вуйчич, смятаха, че и двете са от решаващо значение за страната, в която туризмът представлява около една пета от икономиката, а повечето посетители пристигат от Европа с автомобили.

Подготовката за влизането в Шенген е сложна предвид пейзажа на Хърватия. Тя има обща граница с Босна и Херцеговина, дълга 1000 км. Две други държави, които се опитаха да се присъединят към Шенген заедно с Хърватия - България и Румъния - не успяха да го направят.

Балканите се използват като контрабанден маршрут за трафик на хора и наркотици. Това, както и фактът, че много правителства са изградени на принципа на лоялност към поддръжниците им зад сянка, затрудняват изкореняването на корупцията.

Само в Хърватия седем министри напуснаха правителството на Пленкович по обвинения в измами или конфликт на интереси само по време на първия му мандат. През 2021 г. страната е на 63-то място в индекса на Transparency International за възприятие на корупцията в сравнение с 57-то място в годината на присъединяването ѝ към ЕС. За сравнение – България заема 78-о място в класацията.  Хърватският премиер Андрей Пленкович. Снимка: Bloomberg

Въпреки че милиони туристи се стичат в Хърватия всяка година, войната и разликата в заплащането в региона успяха да прогонят много от собствените ѝ граждани. Според Горан Сараванджа, главен икономист в Хърватската търговска камара, през последните години страната е изправена пред недостиг на работници. 

Присъединяването към Шенгенското пространство би могло да „отключи потенциала" на икономически изостаналите райони на Хърватия, като например вътрешността на Далмация, казва той. „Да имаш европейска перспектива е изключително важно“, заключава той.