Санкции и експортна зависимост: икономиката на Русия се задъхва

Мненията за това колко сериозен ще бъде спадът се различават. Но по същество икономическите прогнози са едни и същи: икономиката на Русия най-вероятно ще продължи да се свива през следващата година.

Международният валутен фонд (МВФ) очаква икономическото производство да спадне с 2,3%. Световната банка дори прогнозира спад от 3,6%, а Deutsche Bank очаква минус от 2,8%. Руската централна банка остава с несъвсем прогноза, като предполага, че брутният вътрешен продукт (БВП) ще намалее с един до четири процента.

Изминаха десет месеца от мащабното нападение срещу Украйна, започнало на 24 февруари. Много икономисти вече смятат, че спадът няма да е толкова рязък, колкото се очакваше при приемането на първите западни санкции. Но той може да продължи и по-дълго.

Дори и по-оптимистичните прогнози не трябва да скриват структурните проблеми на страната, смятат експертите. Те продължават да виждат най-големите трудности в силната зависимост на страната от износа на суровини.

„Различията между прогнозите на различните институции показват, че все още има голяма несигурност относно крайното въздействие на санкциите", казва пред германския икономически всекидневник Handelsblatt Янис Клуге, икономист и експерт по Русия в базираната в Берлин фондация „Наука и политика" (Stiftung Wissenschaft und Politik). Много от колегите му експерти споделят това мнение. 

Василий Астров, икономист във Виенския институт за международни икономически изследвания (WIIW), също говори за „голяма несигурност" като причина за различията в оценките. „Руските агенции винаги дават малко по-оптимистични прогнози, отколкото външните агенции", обяснява той.

Министерството на икономиката е „по-скоро оптимистично", Министерството на финансите е „по-скептично", а Централната банка е „още по-предпазлива". Руското министерство на икономиката всъщност очаква спад на икономическото производство само с 0,8% през следващата година.

Миналата година руската икономика все още растеше с 4,7%. Но руската атака срещу Украйна доведе до драстичен обрат. МВФ смята, че през 2022 г. икономическото производство ще е спаднало с 3,4%. Други институти очакват минус до четири процента.

Причината за това са широкообхватните западни ограничения върху енергийния и финансовия сектор, включително частичното замразяване на руските резерви. Много компании напуснаха пазара, а след мобилизацията в края на септември на много места се наблюдава недостиг на работници от мъжки пол, които в момента служат в армията или са напуснали страната.

Зависимостта от износа вероятно ще стане капан за Русия през 2023 г.

Гюнтер Дойбер, ръководител на изследователския отдел на базираната във Виена Raiffeisen Bank, прогнозира преди всичко трудно начало на годината за руската икономика. Той очаква през първото тримесечие тя „отново да се срине значително", а БВП да спадне с четири до шест процента. Тогава ще бъде трудно да се постигне положителен растеж за годината като цяло, казва той.

Мобилизацията ще окаже „значително въздействие“ върху пазара на труда през първото тримесечие и Дойбер не изключва възможността за нови вълни от мобилизирания. Решаващият фактор за него обаче е силната зависимост на руската икономика от износа, особено в енергийния сектор.

„В допълнение към спирането на руските доставки много от западните санкции в областта на енергийните доставки ще окажат пълното си въздействие едва през четвъртото тримесечие на 2022 г. и следователно би трябвало да имат ефект още през първото тримесечие на 2023 г.", обяснява икономистът. „Това се отнася най-вече за износа на нефт и газ. Но в зависимост от начина, по който Русия ще предприеме контрамерки, не е изключено рецесията да бъде по-лека или дори да се стигне до „черна нула“ (нулев ефект, б. ред.). 

В този контекст руските официални лица редовно подчертават, че могат да преминат към други пазари. Но икономистът от WIIW Астров се отнася критично към този аргумент. Той прогнозира, че Русия ще продава по-малко петрол на други европейски страни и повече на Азия. Но това превключване може да работи „само частично". "Така че в крайна сметка Русия ще изнася по-малко петрол. Вероятно разликата ще бъде още по-екстремна за газа", казва Астров. 

Настъпва ли краят на икономическия модел „Крепост Русия"?

През 2022 г., според много експерти, главно благодарение на благоразумното управление на Руската централна банка, ръководена от Елвира Набиулина, санкциите не засегнаха страната много по-силно в началото на войната. Освен това силните петролни пазари „изключително помогнаха" на страната през миналата година, смята Дойбер.

Въпреки това той е убеден в ефекта от санкциите: „Вярно е, че излишъкът по текущата сметка ще остане значителен и би трябвало да се свива бавно през следващите няколко години". В дългосрочен план обаче по-малкият приток на чуждестранна валута подкопава икономическия модел на „Крепостта Русия", казва Дойбер. Затова според него „много важният компонент" през 2023 г. е: „Как ще продължи балансът на износа?"

Икономистът Астров вече вижда, че Русия е в „структурна криза". Това е така, защото, първо, много индустрии трябва сега да се адаптират към нови условия, които ще се забележат и през 2023 г. Минувачи в центъра на Москва. Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg, архив

„Второ, изтеглянето на западните компании от Русия ще засегне икономиката". Той дава за пример автомобилната индустрия. В същото време обаче икономиката все още е много адаптивна.

Въпреки това спадът вероятно ще бъде забележим. „Не бива да се оставяме да бъдем измамени: Повърхностните, относително добри данни за БВП прикриват факта, че вътрешната икономика се развива доста зле", казва Дойбер. Ако потреблението и инвестициите спаднат с пет до осем процента, това би било значително, казва той.

„От това, което съобщават местните източници на място, икономическото положение на улицата е по-лошо, отколкото сочат официалните данни. Индексите на мениджърите по покупките например показват колко тежко е положението в сектора на услугите“. 

Очакванията за растежа през 2024 г. следва да отчитат базовия ефект

Към това се прибавят и бюджетните планове на президента Владимир Путин. Те предвиждат, че една трета от бюджета ще бъде изразходвана за отбрана и сигурност през следващата година, докато средствата за училища, болници и обществена инфраструктура ще бъдат намалени. Въпреки това бюджетът се счита по-скоро за ориентир, отколкото за фиксирана рамка; многобройните корекции през годината не са необичайни.

За 2024 г. западните институции вече предвиждат, че руската икономика отново ще нарасне с до 1,6%, а руските агенции предполагат стойности до 2,5%. Експертите обаче посочват, че ранните прогнози за следващата година трябва да отчитат базовия ефект: Ако цифрата от предходната година е особено ниска, тя ще бъде съответно висока.

Икономистът Астров е сигурен по отношение на развитието след следващата година: „В дългосрочен план потенциалът за растеж на руската икономика ще бъде отслабен". Според него пълното въздействие на санкциите ще се прояви едва след две или три години.