Как технократите на Путин, които не подкрепят войната, спасиха икономиката на Русия

Един месец преди Русия да започне пълномащабното си нашествие в Украйна най-доверените хора на Владимир Путин в сферата на икономиката посетили резиденцията на руския президент в Ново-Огарьово извън Москва, за да го уведомят за вероятните последици от западни санкции, пише Financial Times.

Путин изслушал Херман Греф, бивш ръководител на държавния кредитор „Сбербанк“, който направил презентация от 39 страници и предупредил руския президент за катастрофални последици, ако напрежението заради Украйна, което по онова време вече достигнало връхна точка, ескалира още повече.

Греф, който е близък съюзник на Путин от дните им в кметството на Санкт Петербург през 90-те години на миналия век, имаше репутацията на най-либералния член в по-широкия кръг от приближени на руския президент и на човек, който не се страхува да говори.

По онова време технократите се опасявали, че Путин се готви да признае две проклемълски сепаратистки републики в украинската област Донбас (Донецка и Луганска - бел. ред.) за независими държави, което според тях щяло да предизвика гневна реакция на западните страни, осакатяваща руската икономика.

Елвира Набиулина, председател на централната банка, ползваща се с голямо уважение, и други присъстващи на срещата споделили опасенията му и помогнали в подготовката на презентацията. Но оставили Греф за говори.

Презентацията предупреждавала Путин, че „сурови санкции“ ще създадат паника на финансовите пазари и може да върнат руската икономика десетилетия назад.

Брутният вътрешен продукт можело да намалее с 30% в доларово изражение след две години. Инфлацията щяла да принуди централната банка да повиши лихвите до 35%, намалявайки реалните доходи с една пета.

Качеството на живота на руснаците щяло да намалее дори под равнището на това в развиващите се страни, тъй като ограниченията върху вноса щели да затруднят достъпа на Русия не само до развити технологии, но и до стоки от основна необходимост като лекарства и храни.

Докато Греф говорел за потенциалните последици, Путин го прекъснал и го попитал какво трябва да направи Русия, за да избегне най-тежките последици от санкциите, разказват редица запознати източници.

Твърде притеснени да предупредят Путин да не прибягва до военна ескалация, технократите нямали ясно решение и не се осмелили да кажат на президента, че рискува да предизвика геополитическа катастрофа.

Те си тръгнали от срещата, без да разберат какво точно планира Путин и дали е взел предвид посланието им, съобщават източниците.

„Те проявиха достатъчно смелост, за да поискат среща с вожда. Но не можаха да отправят посланието. Не успяха да дадат единствения възможен отговор“, казва един от източниците.

Пълномащабното нападение срещу Украйна на 24 февруари, три дни след като Путин призна сепаратистките републики в Донбас, надминало най-големите им страхове. Те разбрали истинските намерения на Путин заедно с останалия свят – по телевизията.

Те били съкрушени от факта, че президентът не е взел предвид предупреждението им. „Никога не съм виждал (Греф) такъв. Той беше напълно съсипан, в състояние на пълен шок. Всички смятат, че това е катастрофа, а той повече от всеки друг“, отбелязва бивш ръководител, който се срещнал с Греф в първите дни след началото на войната.

Четири дни след началото на войната икономическите мозъци на Путин се събрали в далечния край на дългата маса в Кремъл, докато президентът, явно доволен от странната си шега, че САЩ били „империята на лъжите“, ги попитал как да смекчат санкциите.

Набиулина, чието облекло отдавна се следи от някои инвеститори за закодирани сигнали, била облечена в черно.

Но след като западните страни изключиха Русия от световните финансови пазари и вериги за доставка, технократите се притекли на помощ на Кремъл, влагайки уменията си за управление на икономиката за смекчаване на кризата. В същото време те трябвало да се уверят, че собствените им апокалиптични прогнози няма да се сбъднат.

В тесните кръгове на руския политически елит технократи като Греф и Набиулина бяха смятани някога за модернисти, реформатори, които били противовес на силоваците – твърдолинейните ветерани от службите за сигурност, които били другото рамо на Путин.

Но когато получили историческия шанс да защитят вярата си в отворените пазари и да говорят против войната, те не посмели.

Вместо да скъсат с Путин, технократите затвърдили ролята си на негови поддръжници, използвайки експертизата и инструментите си, за да смекчат удара от западните санкции и да предпазят руската военновременна икономика от рухване, казват бивши ръководители.

Руската икономика избегна най-драматичните прогнози, които западни икономисти и самите технократи дадоха за последиците от санкциите, като ударът за брутния вътрешен продукт вероятно ще бъде в порядъка на 3,5% до 5,5% тази година.

Макар че Русия до голяма степен е изключена от световните банкови и разплащателни системи, икономиката се възползва от готови заместители, създадени от технократите.

„Икономическият екип наистина го спаси. Затова ги държи наблизо. Ако силоваците контролирата икономиката, БВП щеше наистина да намалее с 10%-15%“, казва бивш високопоставен руски представител. „Той не е луд. Затова ги остави на постовете им“.

Докато войната продължава, критици твърдят, че продължаващото им мълчание, докато помагат на руската държава да се справя, се е превърнало във форма на съгласие, а самите те – в съучастници във война, която в частни разговори твърдят, че не подкрепят.

„Да си част от екипа на Путин означава, че споделяш неговите ценности и принципи и че си изключително лоялен към него“, коментира Сергей Алексашенко, бивш заместник-председател на централната банка.

„Не беше възможно да си част от екипа на Путин след 2012 г.“, когато той се върна в Кремъл след четиригодишна пауза, „ако си проявил дори известна степен на нелоялност. Затова не съм изненадан, че всички решиха да останат“, допълва той.

След близо десет години начело на Руската централна банка Набиулина внимателно изгради репутация на топ технократа в Кремъл. Тя преведе Русия през икономическата криза през 2014 г., овладя инфлацията чрез ултрастрога парична политика и се опълчи на влиятелни хора в корумпирания банков сектор.

Успехът ѝ спечели доверието на Путин, който подкрепяше независимостта ѝ пред влиятелното лоби на олигарсите, издигнали Сергей Глазиев, твърдолинеен националист и поддръжник на конспиративни теории, който е харесван от силоваците за неин заместник. През декември миналата година Путин публично подкрепи Набиулина, като предупреди, че Русия „може да се озове в положението на Турция“, имайки предвид неортодоксалната икономическа политика и бързо отслабващата ѝ валута, ако се откаже от целите за инфлацията, за да отпуска по-евтини кредити за бизнеса.

След като напрежението със Запада заради Украйна нарасна, особено след анексирането на Крим през 2014 г., Набиулина предпази Русия от санкции, като въведе независима разплащателна система и натрупа резерви в чуждестранна валута от 643 млрд. долара.

Но мащабът на нашествието и последвалите смазващи западни санкции все пак изненадали Набиулина, казва Александра Прокопенко, бивш ръководител в централната банка.

„Никой нямаше сценарий, при който Русия навлиза в Украйна. Това бяха стрес тестове за държавни компании и банковата система, но никой не очакваше пълномащабен военен конфликт, замразени резерви и такова ниво на санкции“, допълва тя.

Западните санкции отнеха около половината от резервите на Русия в чуждестранна валута, така че Набиулина не можеше да използва този инструмент, който трябваше да защити икономиката от сътресения. За да спре масовото теглене на пари от банките и да смекчи натиска върху рублата, Русия въведе контрол върху валутата, мярка, заради която преди време Набиулина казвала пред приятели, че би подала оставка. „Унищожихме всичко, което изградихме за десет години“, казва близък до Набиулина източник.

Неспособността на председателката на централната банка да предвиди замразяването на резервите я превърнало в обект за натиск от водещи силоваци, които настоявали за човек като Глазиев да я замени през пролетта, казват настоящ и бивш руски ръководители. Но Путин, който явно вярвал в уменията ѝ да изведе Русия от бурята, я назначил вместо това за трети мандат.

„Всичко зависи от централната банка, ако тя не работи както трябва, цялата икономика отива по дяволите“, казват бивши ръководители. „Ако Глазиев беше дошъл на власт, рублата дори нямаше да се печата на хартия. Щяха просто да раздават парчета дърво“, допълват те.

Набиулина публично призова служителите на централната банка да се обединят, за да помогнат на обикновените руснаци да преживеят финансовите сътресения заради войната – тя счита това за много важна част от мисията си, казват нейни приближени.

Но много от тях решили, че не могат вече да понасят това.

Прокопенко, чиито родители са украинци, подала оставка в първите седмици след началото на войната и напуснала Русия. Макар че много служители на по-ниски и средни нива мълчешком напуснали централната банка и икономическите министерства в Русия, почти всички високопоставени технократи в страната остават на постовете си.

„Те трябваше да подадат оставка от морална гледна точка. Но тя смята, че си върши работата“, казва руски олигарх за Набиулина.

До края на пролетта паниката до голяма степен се успокои. Разплащателните системи, които централната банка разработваше години наред, позволиха местните парични преводи да текат свободно, въпреки че санкциите до голяма степен откъснаха Русия от външния свят.

Високите цени на енергията позволиха на Русия да повиши бюджетните си приходи, половината от които идват от петрол и газ, с 34% на годишна база от януари до април и помогнаха на рублата да се възстанови след резкия си спад спрямо долара.

Това обаче не се дължи само на действията на технократите. Макар че доларовите приходи на Русия от продажби на енергия нараснаха, санкциите затрудняват неимоверно Русия да купува вносни стоки, водейки до значителен търговски излишък в икономиката. Това смекчи натиска върху рублата и позволи на Набиулина да смекчи контрола върху валутата и да започне да понижава лихвите.

От групата, която се опитала да предупреди Путин за опасностите от санкциите през януари, най-разочарован от войната остава Греф, казват редица запознати източници, които са говорили с него.

За 15-те си години начело на „Сбербанк“ той превърна замрелия корумпиран монополист от съветската ера във водеща банка в света с амбиции да предизвика водещи технологични компании в Силициевата долина. Греф, който преди това беше министър на икономиката, се надявал преди време, че успехът на „Сбербанк“ ще убеди Путин, че пазарно ориентирани реформи са възможни в Русия, казват четирима бивши високопоставени ръководители на банката.

Но след като санкциите откъснаха Русия от световните пазари, „всичко, което той изгради, беше унищожено“, допълва един от тях.

„Той е космополитен човек. Обичаше да ходи на форуми, конференции и срещи. През цялото време беше в Силициевата долина. Беше приятел с Джак Ма. А сега е враг“, отбелязва бивш ръководител.

На празненство за годишнината на „Сбербанк“ през ноември Греф наел „Болшой театър“ за гала представление. Никой от финансовото министерство, което е контролиращ акционер в „Сбербанк“, или от централната банка не дошъл, казват двама близки до банката източници. „Това беше наистина тъжно. Имаше шампанско, но никой не се шегуваше и не говореше. Просто си седяха и бяха тъжни“, разказва запознат източник.

Но друг човек, който присъствал, казва, че купонът бил за големи клиенти на банката, а не за представители на финансовото министерство и на централната банка. „Гостите бяха в страхотно настроение, включително ръководството на банката, които разговаряха с клиенти през цялата вечер. Беше страхотно празненство“, допълва той.

След като войната унищожила мечтата му да създаде първокласна „екосистема“ от финансови услуги, Греф се отказал още повече от увяхващите си амбиции, казват източниците. Той поискал от подчинените си да създадат „метавселена“, подобна на виртуалната реалност, замислена от основателя на Facebook Марк Зукърбърг.

Санкциите ще затруднят това – Русия няма право да внася качествени микрочипове и западни сървъри, което може да върне технологичния ѝ сектор години назад. Но след като решил да остане на поста си, Греф заявил, че иска да отговори на предизвикателството.

„Животът стана по-енергичен, цветен и интересен“, каза Греф в панел от конференция, в който участва заедно с Набиулина през ноември. „Изглежда, че ще става още по-интересно в идните години“, допълни той.