Най-лошите последствия от инфлацията ще се проявят през 2023 г. заради очакваната рецесия

Инфлацията достигна невиждани от десетилетия нива навсякъде по света. Увеличават се цените на всякакви стоки и услуги - храна, отопление, транспорт, жилища.

Пикът на инфлацията може и вече да се вижда, но ефектите от нея вероятно ще се влошат, пише Ройтерс.

Как стигнахме до тук? С две думи: пандемия и война.

Пандемичната помощ като спасително въже и тласък на по-силно търсене

Дългият и удобен период на свръхниска инфлация и ниски лихвени проценти приключи внезапно след появата на COVID-19, тъй като правителствата и централните банки поддържаха затворените бизнеси и домакинства на повърхността с трилиони долари подкрепа.

Това спасително въже предпазваше работниците от присъединяване към опашки за помощи, предприятията от фалит и цените на жилищата от срив. То обаче измести и предлагането и търсенето извън пределите им, както никога досега.

До 2021 г., когато блокиранията приключиха и глобалната икономика нарасна с най-бързия си темп след Голямата рецесия отпреди 80 години, всички тези пари от стимули заляха световната търговска система.

Предприятията не успяха да възстановят операциите си достатъчно бързо, за да наваксат забавянията през периода на затваряне и нарасналото търсене. Правилата за безопасност заради коронавируса и затварянията доведоха до недостиг на работна ръка в много сектори, вкл. и в търговията на дребно и транспорта.

Войната в Украйна

В края на февруари Русия нахлу в Украйна и западните санкции срещу големия износител на петрол и газ повишиха силно цените на природния газ и другите енергоизточници, а оттам – на електроенергията и горивата.

Известна като „данък върху бедните“, защото удря най-тежко тези с ниски доходи, двуцифрената инфлация изостри неравенствата в световен мащаб. Докато по-богатите потребители могат да разчитат на спестявания, други не успяват да свързват двата края и все по-голям брой хора разчитат на хранителни банки.

С настъпването на зимата в северното полукълбо този натиск върху разходите за живот ще се засили заради разходите за отопление. Работници в множество сектори от икономиката предприемат протестни действия и настояват заплатите им да растат в крак с инфлацията. В повечето случаи те трябва да се задоволят с по-малко.

Влошаване на бедността

Загрижеността за разходите за живот доминира в политиката на богатите нации и в някои случаи се отхвърлят други приоритети, например действията по отношение на климатичните промени.

Въпреки че скорошните спадове на цените на бензина облекчиха част от натиска, инфлацията остава основен фокус за администрацията на президента на САЩ Джо Байдън. Еманюел Макрон от Франция и Олаф Шолц от Германия увеличават бюджетите си, за да насочат милиарди евро към програми за подкрепа.

Ако нещата са трудни в индустриализираните икономики, рязко нарастващите цени на храните влошават бедността и страданието в по-бедните страни, от Хаити до Судан и Ливан до Шри Ланка. Световната продоволствена програма изчислява, че допълнителни 70 млн. души по света са се доближили до гладна смърт от началото на войната в Украйна.

Ръст на лихвите

Централните банки по света предприеха рязко повишаване на лихвените проценти, за да охладят търсенето и да укротят инфлацията. До края на 2023 г. Международният валутен фонд очаква глобалната инфлация да падне до 4,7% - малко по-малко от половината от сегашното ѝ ниво.

Целта е „меко кацане“, при което охлаждането на икономиката става без сривове на жилищния пазар, фалити на предприятия или нарастваща безработица. Този най-добър сценарий обаче така и не се е реализирал при минали срещи с висока инфлация.

Все повече експерти говорят, че повишаването на лихвите може да се окаже лекарство с твърде горчив вкус, защото има твърде много рискове, които оказват натиск – от войната в Украйна до напрежението между Китай и Запада.

Редовната октомврийска прогноза на МВФ беше една от най-мрачните от години, като в доклада на институцията се посочва: „Накратко, най-лошото предстои и за много хора 2023 г. ще се почувства като рецесия“.

Ограничаване на глобалното селскостопанско производство

Природни катаклизми – суша и наводнения, войната в Украйна и високите разходи за енергия изглежда ще ограничат глобалното селскостопанско производство през следващата година. Това ще намали доставките, въпреки че високите цени би трябвало да насърчават фермерите да увеличат засаждането.

Производството на основни продукти като ориз и пшеница е малко вероятно да попълни изчерпаните запаси, поне през първата половина на 2023 г. Маслодайните култури пострадаха заради неблагоприятно време в Латинска Америка и Югоизточна Азия.

Фючърсите на пшеница, царевица и палмово масло паднаха от рекордни или многогодишни върхове, но цените на пазара на дребно остават високи и ограничените доставки се очаква да подкрепят цените през 2023 г. По-бедните страни в Африка и Азия са изправени пред недохранване и глад. Разходите за внос на храни вероятно ще достигнат рекорд от близо 2 трлн. долара през 2022 г., което принуждава бедните страни да намалят потреблението.

Наводненията в Австралия - вторият по големина износител на пшеница в света, през последните седмици причиниха големи щети на реколтата, която беше готова за прибиране. Тежката суша се очаква да намали реколтата от пшеница в Аржентина с почти 40%. Това ще намали глобалната наличност на пшеница през първата половина на 2023 г.

Липсата на валежи в американските равнини, където оценките за зимните култури са най-ниски от 2012 г., може да попречи на доставките за втората половина на годината. Цените на ориза се очаква да останат високи, докато експортните мита, наложени по-рано тази година от Индия, най-големият доставчик в света, останат в сила. Перспективите за царевицата и соята в Южна Америка изглеждат добри за реколтата, но сушата в обширни части от Бразилия, най-големият износител на боб в света, предизвиква притеснения. Палмовото масло, най-консумираното ядивно масло в света, понася удара от тропическите бури в Югоизточна Азия.

Високите разходи пък доведоха до по-малко използване на торове от земеделците.