Производствените цени в Китай отново са намалели през ноември, макар че потребителската инфлация е забавила своя темп, давайки възможност на централната банка на страната да разхлаби паричната политика, докато икономиката се опитва да се възстанови, пише Bloomberg.
Индексът на производствените цени е намалял с 1,3% на годишна база през ноември, запазвайки същия темп от октомври. Икономистите, анкетирани от медията, очакваха спад от 1,5 на сто.
Същевременно потребителската инфлация се е забавила от 2,1% през октомври до 1,6% през ноември в съответствие с очакванията. Основната инфлация, изключваща цените на храни и енергия, е останала без промяна на ниво от 0,6%.
Данните предполагат, че „икономическата инерция е продължила да отслабва“, коментира Джан Джъуей, президент и главен икономист на Pinpoint Asset Management. “Очаквам правителството да направи повече, за да подкрепи пазара и доверието на домакинствата. Бързият темп на отваряне на икономиката е показател за усещането за спешност на правителството“.
Статистиката може да даде възможност на Китайската народна банка да разхлаби паричната политика – включително да намали лихвите – дори докато Федералният резерв на САЩ и други големи регулатори се очаква да продължат да увеличават лихвените проценти и през 2023 г.
Скорошно проучване на медията показа, че икономистите очакват Китайската народна банка да намали лихвата по средносрочния си механизъм за заеми (MLF) през второто и третото тримесечие на 2023 г., като едновремено понижи основните едногодишни и петгодишни лихви до март. Възможно е да бъде одобрено и намаление в дела на изискваните капиталови резерви от банките.
Рекордният брой на новозаразени с коронавирус, последван от нови противоепидемични мерки и огнища, ограничи икономическата активност в страната. Както производственият сектор, така и този на услугите отчетоха спадове с по-бърз темп в активността.
Оттогава Пекин започна да предприема значителни стъпки в посока разхлабване на противоепидемичните си мерки, след като в някои части на страната избухнаха протести на недоволство.
Брус Пан, главен икономист и ръководител по проучвания за континентален Китай в Jones Lang LaSalle Inc., смята, че инфлационният натиск може да нарасне с края на строгата политика за нулев брой новозаразени.
"Възможното отваряне на Китай може да донесе инфлационни предизвикателства, ако се вземе предвид ръст в търсенето, особено ускоряване на потреблението, и краткосрочни проблеми при предлагането на труд, производството и снабдителните вериги", каза той.
През октомври производствените цени преминаха към дефлация за пръв път от близо две години насам, докато световният растеж отслабна, а суровините продължиха да поевтиняват. Спадът през ноември се дължи на високата база за сравнение година по-рано, смята Дун Лидзюен, главен статистик в статистическата служба на страната.