Датата 1 януари 2024 г. за присъединяване на България към еврозоната е закъсняла за нас, защото Хърватия ще въведе еврото на 1 януари 2023 г., а те започнаха процеса дори след нас, заяви в ефира на bTV Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ).
Той припомни, че имаме решение на Народното събрание от октомври с почти конституционно мнозинство, което на практика мобилизира всички институции, за да ускорим дейността си и да можем да постигнем тази цел. По думите му това действително е може би най-голямата политическа цел.
"Пътят за влизане във валутния механизъм (ERM II) по начина, по който България и Хърватия го направиха с присъединяване към банковия съюз, влизане в тясно сътрудничество с Европейската централна банка, всъщност беше път, прокаран от България. Хърватите имаха ясно поставена цел, силно мобилизирана власт и институции", коментира Лингорски, според когото това за нас трябва да бъде допълнителна мотивация.
Той припомни още, че относно критериите за влизане в еврозоната България има разминаване единствено по отношение на инфлацията. Според него обаче въпросът с инфлацията е много динамичен за всички страни. “Инфлацията ще бъде отчетена в периода между април и май догодина, когато ще се готви следващият конвергентен доклад”, добави Лингорски.
"Действително всяка една нова реформа буди у хората въпроси, но ние трябва да уважаваме това. Бих искал да кажа, че вече е предложен на обществено обсъждане Законът за въвеждане на еврото като национална валута в България. С този закон ще бъдат защитени правата на гражданите и в него те ще видят всички механизми, които се грижат за това те да не бъдат ощетени при преминаването от една валута към другата", каза още Лингорски.
Според него поскъпването ще бъде изключително пренебрежимо в рамките под 1%.