ОИСР очаква забавяне на ръста на българската икономика до 1,7% през 2023 г.

Базисната инфлация ще се понижи само незначително през 2023 г. до около 6,4% и бавно ще се изравни с общата инфлация до 2024 г., тъй като ще продължи да се проявява ефектът от по-високите лихвени проценти. Пазарът на труда ще остане устойчив, като през 2023 г. безработицата ще се увеличи незначително, но широко разпространеният недостиг на работна ръка ще поддържа безработицата на ниско равнище, а растежът на реалните заплати ще бъде положителен - около 1%. Възходящите рискове за инфлационните перспективи се създават от по-силните вторични ефекти от по-нататъшното увеличение на заплатите, съчетано със значителни държавни разходи и инвестиции. Политическата несигурност излага на риск планираните инвестиции. Съществува и риск от запазване на мерките за подкрепа по-дълго от необходимото и забавяне на фискалната консолидация.

Въведена е широка фискална подкрепа

Инфлационният натиск от цените на енергоизточниците и храните се смекчава чрез няколко временни схеми за подкрепа, включително пределни цени на електроенергията, субсидии за горивата и намаляване на данъците за газ и хляб. Данъчните облекчения се прилагат до средата на 2023 г. и до 2025 г. за някои акцизи, а другите краткосрочни мерки наскоро бяха удължени до края на 2022 г., като общите разходи за 2022 г. като цяло възлизат на около 3,2% от БВП. Очаква се програмите за подпомагане постепенно да бъдат намалени и да станат по-целенасочени, въпреки че прилагането на допълнителни мерки на фискалната политика зависи от формирането на ново правителство. 

Ако текущите ангажименти, изпълнявани до края на годината, се запазят и през 2023 г., бюджетният дефицит ще надхвърли 4,3% от БВП през 2023 г., нарушавайки исторически по-скоро благоразумния фискален подход. Въпреки това се очаква по-консервативен подход, включващ постепенна консолидация. Паричните условия ще бъдат тясно съгласувани с тези в еврозоната в рамките на валутния борд. Съответно продължаващото затягане на политиката на ЕЦБ ще допринесе за намаляване на инфлацията.

Нуждите от структурни реформи са належащи

Ефективното управление на средствата от ЕС е от ключово значение за поддържане на активността и стимулиране на потенциалния растеж. Засилването на процеса на сближаване с водещите страни от ЕС изисква продължаване и задълбочаване на реформите за насърчаване и увеличаване на инвестициите в инфраструктура и цифровизация, намаляване на административната тежест, включително подобряване на рамката за несъстоятелност, засилване на усилията за борба с корупцията - например чрез гарантиране на отчетността на прокурорите - и увеличаване на конкуренцията. Енергийната сигурност понастоящем не буди безпокойство, но декарбонизацията на икономиката ще изисква значителни допълнителни усилия, включително ускорено въвеждане на производство на енергия от възобновяеми източници. Където е необходимо, удължаването на срока на действие на мерките за енергийна подкрепа през 2023 г. следва да бъде по-добре насочено с оглед на постепенното намаляване на фискалните разходи.

Основни изводи за световната икономика

По-високата инфлация и по-ниският растеж са високата цена, която световната икономика плаща за агресивната война на Русия срещу Украйна. Въпреки че цените вече се повишаваха поради бързото възстановяване от пандемията и свързаните с нея ограничения във веригата за доставки след инвазията на Русия инфлацията се покачи и стана много по-разпространена в целия свят.

Вследствие на неочаквания ръст на цените реалните заплати в много страни намаляват, което свива покупателната способност. Това вреди на хората навсякъде. Ако инфлацията не бъде овладяна, тези проблеми само ще се задълбочат. Ето защо борбата с инфлацията трябва да бъде наш основен политически приоритет в момента, се казва в анализа на ОИСР. 

Централните банки по света увеличават лихвените проценти, за да ограничат инфлацията и да закрепят инфлационните очаквания в съответните си икономики. Тази стратегия започва да дава резултат. Например в Бразилия централната банка предприе бързи действия и през последните месеци инфлацията започна да се понижава. В Съединените щати последните данни също изглежда сочат за известен напредък в борбата с инфлацията. Въпреки това паричната политика трябва да продължи да се затяга в държавите, където инфлацията остава висока и широкообхватна.

В борбата с повишаването на цените от съществено значение е също така усилието фискалната политика да работи ръка за ръка с паричната политика. Фискални решения, които засилват инфлационния натиск, ще доведат до още по-високи лихвени проценти. Това означава, че политическата подкрепа за предпазване на семействата и фирмите от енергийния шок трябва да бъде целенасочена и временна, да защитава уязвимите домакинства и фирми, без да увеличава инфлационния натиск и да увеличава тежестта на държавния дълг. Правителствата вече направиха много, за да облекчат икономическата „болка“ от високите цени на енергията и храните, включително ценови тавани, ценови и подоходни субсидии и намалени данъци. Тъй като обаче цените на енергията вероятно ще останат високи и нестабилни за известно време, нецеленасочените мерки за поддържане на ниски цени ще стават все по-недостъпни и биха могли да обезкуражат необходимите икономии на енергия.