Бюджетният излишък на Русия расте благодарение на данъка върху печалбата на "Газпром"

Русия е успяла да задържи федералния си бюджет на излишък през октомври въпреки растящите разходи за войната в Украйна, след като данъкът върху печалбата на държавния газов гигант „Газпром“ е донесъл милиарди рубли в държавната хазна, предава Bloomberg.

Бюджетният излишък е достигнал 128,4 млрд. рубли (2,1 млрд. долара) в първите десет месеца на годината, съобщи финансовото министерство в комюнике в петък. Това е над два пъти повече от излишъка на стойност 54,7 млрд. рубли, обявен месец по-рано. С повишаването на държавните разходи Русия се насочва към фискален дефицит. Графика: Bloomberg LP

Растящите разходи за войната в съчетание с намаляващите приходи от износ на петрол и газ все още заплашват да тласнат бюджета към дефицит до края на годината. Финансовото министерство прогнозира минус за цялата година от над 0,9% от БВП.

Но данъчните приходи от петрол и газ почти са се удвоили през октомври спрямо септември. „Газпром“ плати допълнителни 416 млрд. рубли като данък за добив на суровини, след като растящите цени на газа са компенсирали повече от достатъчно спада в износа към Европа – най-големия пазар на „Газпром“ в исторически план. Временният данък печалба беше въведен след високите цени през първото полугодие и компанията трябва да плати същата сума през ноември и декември. Приходите в бюджета на Русия от енергийния сектор почти да се удвоили през октомври. Графика: Bloomberg LP

Разходите са се увеличили с 20% през десетте месеца на тази година, след като правителството повиши социалните разходи на фона на рецесията, както и свързаните с войната разходи.

Октомври е първия месец, в който финансовото министерство беше принудено да прибегне до Държавния си инвестиционен фонд (т. нар. Национален фонд за богатство), за да покрие разходи. След като премиерът Михаил Мишустин нареди да се разпределят 1 трлн. рубли от фонда, над една четвърт от сумата вече е похарчена.

Wall Street Journal коментира, че изтъняващата държавна хазна ограничава възможностите на президента Владимир Путин да подкрепя икономиката и да финансира армията.

„Руската икономика е под натиск на множество фронтове едновременно“, казва Янис Клуж, експерт по руска икономика в Германския институт за международни въпроси и сигурност. „Икономическата криза и по-ниският износ на петрол и газ означават, че Русия ще има затруднения да свърже двата края догодина“, допълва той.

Анализатори от Capital Economics прогнозират, че бюджетът ще регистрира дефицит от 1,8% от БВП през 2022 г. като цяло. Очаква се той да нарасне до 2,5% от БВП догодина и до 4% през 2024 г., сочи прогнозата. Самото руско правителство очаква дефицитът да се запази поне до 2025 г.

Докато западните страни често трупат големи бюджетни дефицити, които могат да финансират на световните пазари, санкциите до голяма степен отрязват достъпа на Русия до външно финансиране.

Смрачаващите се перспективи възникват на фона на признаците за стабилизиране на руската икономика през лятото. Очаква се БВП на страната да се свие с между 3% и 3,5% тази година, според неотдавнашна прогноза на централната банка. Това е по-малък спад спрямо прогнозираното по-рано през годината, след като санкциите нанесоха тежък удар на икономиката.

Тримесечни данни обаче обрисуват влошаване на тенденциите. След като икономиката се сви с около 4,1% и 4% съответно през второто и третото тримесечие, очакванията са тя да отбележи спад от 7,1% през четвъртото тримесечие, сочи доклад на централната банка, публикуван тази седмица. За цялата година се очаква Русия да отбележи най-дълбоката рецесия сред големите икономики в света.

Фискалните перспективи са подложени на допълнителен натиск от задаващото се европейско ембарго върху руския петрол и планирания от Г-7 таван върху цените на петрола, които целят да ограничат енергийните приходи на Москва. Бюджетът усеща последиците и от силната рубла, която намалява стойността на данъчните постъпления в местната валута.

В същото време решението на Путин да мобилизира стотици хиляди мъже за войната е объркало бизнеса, намалило е предлагането на работна ръка и е добавило нови разходи за екипиране на наборниците.

„Мобилизацията оказва своето влияние, като подкопава доверието на бизнеса и на потребителите и задълбочава недостига на работна ръка“, отбелязва Клуж.

Икономисти от Виенския институт за международни икономически изследвания прогнозират, че мобилизацията ще задълбочи рецесията през четвъртото тримесечие и ще изтрие 0,5 процентни пункта от растежа на БВП за цялата година.

Правителството подкрепя покупателната способност на руснаците чрез повишаване на социалните плащания като пенсии и подкрепа за семейства с малки деца. В резултат на това делът на домакинствата, които са пряко зависими от плащания от държавата – пенсионери, служители в държавния сектор, получатели на социални помощи, продължава да расте, отбелязват анализатори.

„Общият резултат е, че нуждите от средства на правителството вероятно ще нараснат много повече догодина, което ще го подложи на натиск“, коментира Лиам Пийч, икономист в Capital Economics.

Истинският размер на дупката в бюджета на Русия ще стане ясен през декември, казват анализатори. Разходите на Русия в края на годината обикновено са много по-високи в сравнение с по-ранните месеци, отбелязва Клуж.

„Перспективите за следващата година са много по-лоши, защото еднократните ефекти от данъка върху печалбите в първите месеци на войната ще бъдат изчерпани“, допълва той.