Инвазията в Украйна и санкциите изпразват хазната на Русия

Икономиката на Русия ще се свие само с 2,9 на сто през 2022 г. на годишна база, а не както прогнозираха много експерти преди няколко месеца с повече от 10 на сто. Тезата е на руското министерство на финансите, което в сряда оповести, че рецесията през септемри на годишна основа е била 5 на сто.

Властите признават, че инвазията в Украйна и последвалите я санкции от страна на Запада създават проблеми, но същевременно бият оглушително тъпана, че всички опити за "съсипването" на руската икономика са се провалили.

Без съмнение официалната статистика не би могла да си позволи да каже нещо друго. Доколко това е близо до истината, е съвсем друг въпрос.

Според независими експерти, цитирани от Ройтерс, инвазията в Украйна, последвалите я санкции и частичната мобилизация са напът да разбият на пух и прах бюджетните прогнози на правителството и да пресушат финансовите резерви на Москва до най-ниското им ниво от години.

Ако това се окаже дори и частично вярно, то ще окаже огромен натиск върху президента Владимир Путин, чийто четвърти мандат изтича през 2024 г., и ще го накара да действа вабанк - и в икономиката, и в политиката, и във войната.

"Макроикономическата прогноза, върху която се базира всеки бюджет, е изчислявана преди началото на войната", уточнява независимият анализатор Александра Суслина. "Тя не взема предвид наложените междувременно санкции и следователно не отразява реалността".

Москва вече е готова с бюджета за 2023 г., а той трябва да отчете огромната цена на свикването под знамената на 300 хил. резервисти, на анексирането на четири украински региона, както и на постоянно разширяващите се западни санкции.

Макар и, поне официално, руската икономика да продължава да се държи добре и да устоява на външния натиск, анализаторите, но не и официалните представители на руската власт, вече виждат признаци на пропукване. Според прогнозите на Кремъл руският БВП през 2023 г. ще спадне със скромните 0,8 на сто. Анализатори, анкетирани от Ройтерс, смятат, че спадът ще бъде най-малко 2,5 на сто, докато според Световната банка свиването ще е значително и ще достигне 3,6 процента.

Или както се казва - всеки смята, както му е изгодно. 

Някои неща обаче не могат да останат скрити. Финансовото министерство с нежелание признава, че бюджетният дефицит през идната година почти ще се удвои до 3 трлн. рубли, или 2 на сто от БВП. И вероятно се опитва да прикрие голяма част от истината, тъй като според анализатори на държавната банка ВТБ дефицитът ще скочи до 4-4,5 трлн. рубли.

Москва залага за догодина приходи от износ на енергоносители на стойност 9 трлн. рубли, или около една трета от всички приходи в бюджета, което според анализаторите е твърде оптимистично, като се има предвид, че санкциите върху руските изкопаеми горива тепърва ще се разширяват и задълбочават.

Според западен финансов анализатор руското финансово министерство лъже само себе си, като прогнозира енергийни приходи почти без промяна спрямо предходната година и добив на петрол почти без спад.

А реалността е, че с ограничаването на икономически връзки между Европа и Русия и налагането на частично на този етап петролно ембарго Москва губи около 55 на сто от износа си на петрол, или над 80 млн. тона годишно. Същевременно износът на природен газ от "Газпром" към Европа вече намаля за периода януари-октомври с цели 43 на сто спрямо същия период на миналата година. И ще продължи да спада, ако ситуацията не се промени драматично в ущърб на Кремъл.

Финансовото министерство обаче продължава с оптимистичния тон и прогнозира, че неенергийните приходи, или тези от икономическа дейност, ще възлязат на 11,5 на сто от БВП за 2023 г., което е със 7 на сто повече от настоящата година и е близо до предпандемичните равнища.

Според анализатори прогнозата е крайно нереалистична. "Потреблението ще пада постоянно, хората ще купуват все по-малко и все по-евтини и нискокачествени стоки, а това значи, че прогнозата за неенергийните приходи ще трябва да бъде ревизирана", казва Суслина.

Слабата икономическа активност, съчетана с намалелия износ, означава, че Москва ще събере с около 1 трлн. рубли по-малко от ДДС, който е най-големият ѝ неенергиен приход, според проучване на Руската президентска академия за национална икономика и публична администрация (РАНЕПА) и института "Гайдар". 

Същевременно събраните 300 хил. резервисти трябва да бъдат хранени, обличани, поени и да ... получават заплати. При това доста над средните, допълнени от щедри компенсации за роднините в случай на нараняване или смърт. По оценки на Дмитрий Полевой, инвестиционен директор на московската брокерска къща "Локо инвест", за това ще са нужни между 900 млрд. и 3 трлн. рубли само през следващите шест месеца.

Финансовото министерство оставя подобни твърдения без коментар. Без да дава подробности, финансовият министър Антон Силуанов заяви миналата седмица пред депутатите от Държавната дума, че бюджетът "ни позволява да изпълним всичките си социални задължения, без да нарушаваме макроикономическата стабилност".

За нещастие на Кремъл възможностите на Русия да заема пари, или казано с други думи да разширява дефицита си, не са големи, тъй като санкциите и контрасанкциите отрязаха пътищата към световните финансови пазари и опциите пред чуждестранните инвеститори да влагат средства в руски облигации. От друга страна финансовото министерство с щедри шепи черпи от руския Фонд за национално благосъстояние (националния държавен фонд), за да извършва без прекъсване социалните си плащания и дъното му вече започва да се вижда.

По официални данни до края на следващата година той ще бъде преполовен до 6,25 трлн. рубли, най-ниското му ниво от 2018 г. Неофициално това означава, че ще бъде напълно изчерпан.

"Главният риск пред бюджета, който е подложен на сериозен санкционен натиск, е напълно да пресуши държавния фонд, което би подрило бюджетната стабилност и бюджетната система като цяло", предупреждават анализатори от руския Финансов университет.

Ако фондът спадне под 5,95 трлн. рубли, или 3,7 на сто от БВП, до края на 2024 г., това ще бъде най-ниското равнище на руските финансови резерви от две десетилетия, коментира държавната Сметна палата и допуска, че подобен сценарий не е изключен.

"Източниците за финансиране на бюджетния дефицит стават все по-ограничени", заключава Суслина. "Да се надяваме все пак, че финансовото министерство няма да започне просто да печата пари".

/БТА/