Инфлацията в САЩ е повече проблем на силното потребителско търсене

На световните финансови пазари председателят на Федералния резерв Джей Пауъл все повече се представя в ролята на побойник на детската площадка – надвиснал над проснатата глобална икономика, скандирайки „вдигай, вдигай, вдигай“ със злобна радост. Лихвените проценти в САЩ се покачват безмилостно.

Публичните коментари на Пауъл обаче не дават много представа за това как той очаква по-високите лихви да укротят инфлацията. Тази липса има значение, тъй като сегашното затягане на политиката ще окаже въздействие по необичаен начин. Това е така, защото днешната инфлация е по-скоро продукт на печалбите, отколкото на заплатите, пише за Financial Times Пол Доновън, главен икономист на UBS Global Wealth Management.

Широката инфлация обикновено е проблем на разходите за труд. Практическо правило е, че разходите за труд са около 70 процента от потребителските цени в развитите икономики. Ако увеличенията на заплатите не се компенсират от по-голяма ефективност или намаления на други разходи, потребителят ще плати по-висока цена за продуктите. При нормална инфлация централните банки трябва да създават свободен капацитет на пазарите на труд, за да намалят заплатите.

Заплатите растат, но цените растат по-бързо, така че ръстът на реалните заплати е катастрофално отрицателен. Това е далеч от спиралата цени-заплати от 70-те години; с изключение на провала на контрола над заплатите и цените по време на президентството на Ричард Никсън, реалните средни доходи в САЩ нарастваха през по-голямата част от въпросното десетилетие.

Секторът на ресторантьорството и хотелиерството в САЩ помага да се обясни защо разходите за заплати играят ограничена роля в днешната инфлация. От края на 2019 г. средната заплата на работник в този сектор се е повишила с малко под 20 процента. Но броят на служителите е намалял с над 5 процента. Плащането на повече пари на по-малко хора означава, че разходите за заплати в сектора са се увеличили с приблизително 13 процента. Реалната продукция на сектора е нараснала със 7 на сто. Така ресторантите и хотелите в САЩ плащат на по-малко хора повече пари, за да работят повече.

Увеличението на разходите за заплати, коригирани спрямо производителността, след 2019 г. е някъде между 5 и 6 процента. Но цените в ресторантите и хотелите са се повишили с 16 на сто.

Това е настоящата картина на инфлацията. Компаниите прехвърлят по-високите разходи върху клиентите. Но те също се възползваха от обстоятелствата, за да увеличат маржовете си на печалба. Разпростирането на инфлацията отвъд цените на суровините е по-скоро увеличаване на маржовете на печалбата, отколкото натиск върху разходите за заплати.

Защо се случва това? Две сили се комбинират, обяснява Пол Донован. Въпреки отрицателния ръст на реалните заплати потребителите продължават да консумират. Силните баланси на домакинствата след пандемията продиктуваха по-ниски спестявания и увеличени заеми, за да компенсират окаяното състояние на реалните заплати. Получената устойчивост на търсенето даде на компаниите увереност да повишават цените по-бързо от разходите.

В допълнение, силата на разказването на истории кара потребителите да приемат покачванията на цените. Представете си история за фермер, който занася житото във мелницата, където то се смила на брашно и след това се изпича в хляб. В този измислен свят увеличение на цената на пшеницата от да речем 22 процента може да се използва, за да се оправдае 15 процента увеличение на цената на хляба.

Икономистът може да бърбори несвързано над сутрешния си тост и да посочи, че само 10 до 15 процента от цената на хляба се дължи на цената на пшеницата - цената на храната в развитите икономики почти не е свързана с хранителните съставки, а с разходите за труд, посочва експертът. Но разказът може да изглежда правдоподобен за много потребители.

И потребителите изглежда вярват на истории, които оправдават увеличенията на цените, но които всъщност служат като прикритие за разширяването на маржовете на печалбата. Наистина, конспектираната представа за икономиката в епохата на Twitter помага на този процес.

Тази нетрадиционна инфлация означава, че по-високата безработица и по-ниските заплати не са единственото възможно лекарство за нея. Политиките имат повече начини за намаляване на инфлацията, ако причината е свързана с печалбите.

Разбира се, по-високата безработица и по-ниските заплати биха отслабили търсенето и биха намалили маржовете на печалба. Всяко смекчаване на търсенето - например чрез забавяне на ливъриджа в балансите на домакинствата - също би повлияло върху ценовата сила на производителите. Забавящото се търсене на дълготрайни потребителски стоки тази година превърна най-бързата досега инфлация на цените на тези продукти в най-драматичната дефлация, откакто започват да се събират данни за тях през 50-те години на миналия век.

Така че цените, които доведоха до инфлацията от началото на 2021 г., все пак бяха преходни. Разбирайки това, наративът, използван за оправдаване на днешните по-високи цени, също може да бъде атакуван. Меметата в социалните медии работят и в двете посоки; разказът за „измамената ценово Великобритания“ и интензивният медиен фокус в Обединеното кралство през 2010 г. може да са намалили инфлацията по това време. Прекратяването на сфинксовото мълчание на председателя на Фед Пауъл за това какво се очаква да се постигне с по-високите лихвени проценти може да помогне да се обърне инфлационният наратив.