Китайската икономика няма да задмине американската поне до 2060 г. - ако изобщо се случи

Започвайки трети мандат като генерален секретар на Китайската комунистическа партия, целта на Си Дзинпин е да превърне Китай в средно развита страна през следващото десетилетие, което означава, че икономиката му ще трябва да се разширява с темп от около 5 процента на година. Но основните тенденции - лоша демография, голям дълг и намаляващ ръст на производителността - сочат, че общият потенциал за растеж на страната е около половината от този желан темп, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Последствията от Китай, с разразстваща се с по 2,5% икономика, все още не са напълно осмислени никъде, включително в Пекин. От една страна, ако приемем, че икономиката на САЩ расте с по 1,5%, при сходни темпове на инфлация и стабилен обменен курс, Китай няма да изпревари Америка като най-голямата икономика в света в номинално изражение до 2060 г., ако изобщо се случи.

Растежът в дългосрочен план зависи от повече работници, които използват повече капитал и го правят по-ефективно (ръст на производителността). Китай, с намаляващо население и спадащ растеж на производителността, растеше чрез инжектиране на повече капитал в икономиката при неустойчив темп.

Сега Китай е страна със среден доход, етап, след който много икономики по естествен път започват да забавят растежа си предвид по-високата база. Доходът на глава от населението в момента е 12 500 долара, една пета от този в САЩ. Днес има 38 развити икономики и всички те надхвърлят нивото на доход от 12 500 долара през десетилетията след Втората световна война - повечето доста постепенно. Само 19 растат с 2,5% или повече през десетилетието, откакто станаха развити, благодарение на тласъка от повече работници; средно, населението им в трудоспособна възраст нараства с 1,2% годишно. Само в две (Литва и Латвия) работната сила намалява.

Китай е извънреден случай. Това ще бъде първата голяма страна със среден доход, която ще поддържа ръст на брутния вътрешен продукт от 2,5% въпреки спада на населението в трудоспособна възраст, който започна през 2015 г. Този спад е рязък и води към свиване с годишен темп от близо 0,5 на сто през следващите десетилетия. Друг проблем е дългът. В 19-те държави, които са поддържали 2,5% растеж след достигане на сегашното ниво на доходите на Китай, дългът (на правителството, домакинствата и бизнеса) е бил средно 170 процента от БВП. Никоя не е имал толкова висок дълг, колкото Китай.

Преди кризата от 2008 г. дълговете на Китай бяха стабилни на ниво от около 150 процента от БВП. След това страната започна да взема кредити, за да стимулира растежа, и дълговете скочиха до 220 процента от БВП към 2015 г. Дълговата експанзия обикновено води до рязко забавяне и икономиката на Китай наистина се забави през 2010-те години, но само от 10 на 6 процента - по-малко драматично, отколкото минали модели биха предвидили.

Китай избегна по-дълбоко забавяне благодарение на бума в технологичния сектор и, което е по-важно, чрез емитирането на повече дълг. Общият дълг нарасна до 275 процента от БВП, като голяма част от него финансира инвестиции в имотния балон, много от които бяха прахосани.

Въпреки че капиталът - предимно инвестиции в имоти - помогна за увеличаване растежа на БВП, ръстът на производителността спадна наполовина до 0,7 процента през последното десетилетие. Ефективността на капитала се срина. Сега Китай трябва да инвестира 8 долара, за да генерира 1 долар растеж на БВП, два пъти повече от нивото отпреди десетилетие и най-лошото спрямо всяка друга голяма икономика.

При това положение 2,5 на сто ръст ще е постижение. Поддържането на растеж на производителността от 0,7% едва ще компенсира намаляването на населението. За да постигне ръст на БВП от 5%, Китай ще се нуждае от темпове на растеж на капитала, близки до тези от 2010-те. Повечето от тези пари се насочиха към физическа инфраструктура: пътища, мостове и жилища. Като се има предвид мащабът на жилищния срив, вероятно общият капиталов растеж ще спадне до около 2,5%.

Разбира се, консенсусът е, че Китай може да постигне каквато и да е цел, поставена от правителството, но консенсусните прогнози не успяха да разпознаят темпа на забавяне на Китай през последните години, включително сегашното, когато растежът вероятно ще падне под 3 процента. Около 2010 г. много видни анализатори смятаха, че икономиката на Китай ще изпревари американската в номинално изражение до 2020 г.

Към 2014 г. някои икономисти твърдяха, че Китай вече е най-голямата икономика в света според паритета на покупателната способност - конструкция, базирана на теоретични валутни стойности без значение в реалния свят. Тези теоретици твърдяха, че юанът е силно подценен и обречен на поскъпване спрямо долара, разкривайки господството на китайската икономика.

Вместо това валутата на Китай се обезцени, а икономиката му все още е с една трета по-малка от американската в номинално изражение. Всъщност 2,5% е оптимистична прогноза, която омаловажава рисковете за растежа, включително нарастващото напрежение между Китай и основните му търговски партньори, увеличаващата се намеса на правителството в най-продуктивния частен сектор – технологиите – и растящите опасения относно дълговия товар.

Растеж от 2,5% на Китай има големи последици за неговите амбиции като икономическа, дипломатическа и военна суперсила. Вероятността да има един по-малко влиятелен Китай е по-голяма, отколкото светът засега осъзнава.