По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Премиерът Гълъб Донев отрече българска следа при взрива на кримския мост и подчерта, че няма официално обвинения към България от руската страна. „Всички документи, с които разполагат, съответно митническите власти, органите на МВР, Държавна агенция „Национална сигурност“, ще бъдат изяснени. Проверката на българските служби категорично установи, че взривеният камион никога не е бил на територията на страната. 

И само ден, след като правителствената проверка отрече каквато и да е връзка на България с експлозията на моста, руското следствие излезе с версия за експлозива. Според нея товарът е бил изпратен през август от Одеса до Русе по договор между украинска и българска фирма с палета с рула строително фолио. Назованата фирма обаче не е регистрирана у нас, а работи тук с представител спедитор. 

Междувременно Европейският съюз застана зад България, като остави без коментар твърденията на Русия. Европейската комисия определи твърденията на Русия като лишени от достоверност и незаслужаващи коментар.

Междувременно се стигна и до сблъсък между депутатите за гостите при учредителното заседание на 48-ия парламент.  Руският посланик и временно управляващият посолството на Беларус в София няма да бъдат поканени на учредителното заседание на 48 парламент. Това реши мнозинството от парламентарно представените формации на среща в народното събрание. Предложението бе на Демократична България. Надежда Йорданова изрази задоволството си от общото решение, а Десислава Атанасова заяви подкрепата на ГЕРБ. От ДПС също подкрепиха решението за Митрофанова. БСП и „Възраждане“ бяха на обратната позиция. 

Но не така единодушни бяха политическите лидери по отношение на поканата за обръщение на Володимир Зеленски към българските депутати в първия работен ден на 48-то народно събрание. Този път инициатор бяха ГЕРБ. А предложението им веднага бе отхвърлено от ДПС, „Българския възход“ и „Възраждане“, които отказаха да участват в този разговор. Така предложението за обръщение на Зеленски остана без постигнато съгласие и бе отложено за 1 председателски съвет на парламента. 

Далеч от политическите страсти българите изпитват тревога за икономическото състояние на страната, както и за собствените си финанси през годината, която предстои. А съгласно Европейския регламент служебното правителство предлага да се обложат свръхпечалбите на енергийните дружества. За да се изплащат компенсациите за парно, ток и газ на обществените потребители, битовите абонати ще останат на регулирания пазар на електроенергия, като се въведат 2 тарифи, съобщи вицепремиерът по икономическите въпроси Христо Алексиев. В крайна сметка по думите му облекчението ще е по-фокусирано към по-уязвимите групи на населението. Компенсациите за бизнеса също ще бъдат съобразени с Европейския регламент, като ще се насърчава пестенето на електроенергия.

Заради ръста на катастрофите с пияни и дрогирани шофьори 4 министерства обмислят да се криминализира отказът за тестване с дрегер. Обсъжда се затвор до 3 години и по-големи административни наказания, както и търсене на отговорност от собственика на колата, а не само от шофьора. 

Условията на пазара на дълг се влошиха допълнително само за седмица. Постигнатата доходност за близо четиригодишните облигации за 200 млн. лв. с падеж юли 2026 г. се изкачи до 4,47%, а едва седмица по-рано преотварянето на същата емисия не предизвика достатъчен инвеститорски интерес и като крайно беше продадено едва половината от планираното количество, а доходността беше 4,01%.

Междувременно българският износ продължава да нараства с рекордно висок темп, като стойността на продадените зад граница български стоки от началото на годината до август включително достига 62,2 млрд. лв., показват предварителните данни на националната статистика. Това е с 41% повече спрямо същия период на миналата година, но резултатът до голяма степен се дължи на по-високите цени.

Нарастването на външното търсене на български стоки и услуги и представянето на износа през първата половина на годината са по-силни от очакваното, независимо от негативните ефекти, произтичащи от войната в Украйна. Въпреки това индикациите за влошаване на външната икономическа среда в края на годината и в началото на 2023 г. се увеличават. За това предупреди Българската народна банка в есенната си макроикономическа прогноза, изготвена към 30 септември. Продължението и ескалацията на войната в Украйна създава по-голяма от обичайната несигурност в прогнозираните стойности за основните макроикономически показатели, чиято динамика е силно повлияна от заложените в прогнозата технически допускания, посочват анализаторите на централната банка.

Европа, ЕС и еврозоната

Министрите на енергетиката на ЕС постигнаха принципно съгласие за съвместно закупуване на природен газ от ЕС и за въвеждане на алтернативна референтна цена. През тази седмица ЕК ще представи конкретни предложения. През уикенда страните ще прегледат темата и за спорния въпрос за тавана на цените на газа. Повечето държави членки подкрепят въвеждането на таван.Засега обаче предложението се блокира най-вече от Германия.

Правителствената криза във Великобритания се задълбочи още повече. Министър-председателят Лиз Тръс уволни своя министър на финансите Куаси Куартенг и го замени с бившия министър на външните работи и здравеопазването Джереми Хънт. Тя също така обяви, че ще оттегли частично наскоро обявените данъчни облекчения. „Трябва да действаме сега, за да убедим пазарите в нашата фискална дисциплина", заяви Тръс. Ето защо според нея корпоративният данък все пак трябва да бъде увеличен, както беше планирано от предишното правителство. Самата Тръс е подложена на силен натиск в партията. Според съобщения в медиите торите обмислят да свалят Тръс само след един месец на поста. След този пореден обрат от предизборните обещания на Тръс паундът и държавните облигации отново се смъкнаха надолу - инвеститорите остават неубедени, че неподплатената й с данъчни приходи фискална програма ще доведе до лелеяния икономически растеж. Зачестиха и изблиците на недоволство срещу премиера от собствените й съпартийци в Консервативната партия.

Австрийското правителство е подало жалба в Съда на Европейския съюз срещу класифицирането на ядрената енергия и газа като благоприятни за климата в таксономията на ЕС. Причината за иска е, че според таксономията на ЕС една устойчива форма на енергия не трябва да води до сериозни екологични проблеми, какъвто е случаят с ядрената енергия.

Еврозоната отчете най-големия си търговски дефицит от 2015 г. през август, когато блокът се разшири до 19 страни, съобщи европейската статистическа служба Евростат. През осмия месец дефицитът на еврозоната с останалата част от света се е равнявал на 51 млрд. евро - най-високото ниво, откакто Литва стана част от блока през 2015 г. и с нея държавите членки достигнаха 19. Спрямо юли, когато показателят се е равнявал на 34 млрд. евро, е налице значително увеличение. С движението се отбелязва десетият пореден месец, в който търговският баланс е на червено.

Германското правителство очаква скорошна рецесия в Германия. През третото и четвъртото тримесечие на тази година, както и през първото тримесечие на 2023 г., се очаква германската икономика да се свие. „В момента преживяваме тежка енергийна криза, която все повече се превръща в икономическа и социална криза", заяви федералният министър на икономиката Роберт Хабек (Зелени) при представянето на есенната прогноза. Според него причината за това е руското нападение над Украйна. Като цяло правителството прогнозира растеж от 1,4% за 2022 г. и +2,3% през следващата година.

Германското правителство обяви мащабен пакет на стойност 200 млрд. евро за справяне с енергийната криза, който ще подкрепи потребителите и индустрията. Освен с внушителния си размер той привлече публичното внимание и с това, че не беше съгласуван с останалите европейски страни и беше посрещнат с остри критики от политици и експерти, след като Берлин не подкрепи таван на цените на газа на европейско ниво. 

Франция е разтърсена от стачка в петролната индустрия. Реакторите в Белвил и Гравлен намалиха значително производството си. Стачки за края на тази седмица се готвят в други две централи. Работниците настояват за повишение на заплатите също както колегите им от рафинериите във Франция. Стачките в този сектор продължават вече трета седмица, а ефектът им е огромни опашки пред бензиностанциите. Към вчерашна дата четири от седемте френски рафинерии бяха все още спрени.

На икономически форум в Москва в сряда Владимир Путин отправисерия от предупреждения и предложения към европейците.  Първо предупреждението: че готвеният ценови таван върху руския нефт едва ли не ще унищожи глобалната икономика и благоденствието на милиарди хора, защото Русия нямало да продава нефта си на непазарни цени. А после заваляха и предложенията: Русия е готова да увеличи газовите доставки през есента и зимата. Може да го направи през оцелялата от саботажите тръба на "Северен поток 2", а може и през "Турски поток". Путин разви идеята си в четвъртък в Астана, където се срещна с турския президент Реджеп Ердоган. „Ако Турция и нашите възможни купувачи в други страни имат интерес, бихме могли да разгледаме възможността за строителството на още една газопроводна система и създаването на територията на Турция на газов хъб за продажби в трети страни, преди всичко, разбира се, европейски“. Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган по време на срещата си на 13-и септември 2022 г. в Казахстан. Снимка: EPA/VYACHESLAV PROKOFYEV

Путин обеща "нормализиране" на цената на синьото гориво чрез бъдещия хъб, а Ердоган прегърна идеята и още със завръщането си в Анкара разпореди на правителството бързо да изработи планове за изграждане на разпределителния център в Тракия, близо до българската граница.

Азия

Данните за растежа на китайската икономика през третото тримесечие вероятно допълнително ще подчертаят усложняващите се предизвикателства за страната и в чужбина, след като очакваното възстановяване на растежа няма да е достатъчно, за да измъкне Пекин от отбелязването на една от най-лошите си години от половин век насам, показват данните от проучване на Ройтерс. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай вероятно е нараснал с 3,4% на годишна база в периода юли - септември, ускорявайки се значително от отчетените 0,4% покачване през второто тримесечие, сочат медианните прогнози на 40 икономисти, анкетирани от медията. Що се отнася до четвъртото тримесечие, прогнозите са за ръст от 3,8% на годишна база, с който годишното увеличение за 2022 г. ще се равнява на 3,8% - значително под правителствената цел за 5,5%.

Потребителските цени в Китай са нараснали с най-бързия си темп от април 2020 г. насам през септември, задвижени от поскъпването на храните в страната. Индексът на потребителските цени се е повишил с 2,8% на годишна база през септември, ускорявайки растежа си спрямо отчетените 2,5% през август, съобщи Националната статистическа служба на Китай в петък. Резултатът е в съответствие с прогнозите на анализаторите, анкетирани от Ройтерс. Двигател на движението е било поскъпването на храните, достигнало 8,8% на годишна база (спрямо 6,1% годишен ръст през август). Цената на свинското - неизменна част от менюто на китаеца - се е покачила с 36%, след като месец по-рано нарасна с 22,4 на сто. Зеленчуците са станали с 12,1% по-скъпи след 6% годишен ръст през август.

Северна Америка

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън за първи път даде конкретен знак за ограничаване на цените на руския износ на петрол. Йелън заяви, че сумата може да бъде около 60 долара, тъй като през последните пет-седем години Русия е предлагала петрол на пазара на приблизително това ниво. Тогава Русия все още ще може да произвежда и продава петрол с печалба. В началото на септември министрите на финансите от Г-7 се споразумяха да въведат ценови таван за износа на руски петрол. Тогава морският транспорт на руски петрол ще бъде възможен в целия свят само ако се купува на цена под лимита.

Глобалната икономика 

Международният валутен фонд понижи прогнозата си за глобалния растеж през следващата година с 0,2 процентни пункта до 2,7%. Повече от една трета от световната икономика ще се свие през 2023 г., заяви МВФ на годишната си среща. Растежът в трите най-големи икономически зони (САЩ, ЕС и Китай) ще бъде в застой.

Американските икономисти Бен Бернанке, Дъглас Даймънд и Филип Дайбвиг бяха удостоени с Нобелова награда за икономически науки. Те получават наградата "за изследванията си в областта на банките и финансовите кризи", съобщи Шведската кралска академия на науките. Тримата изследователи са „подобрили значително разбирането ни за ролята на банките в икономиката, особено по време на финансови кризи, и за регулирането на финансовите пазари". Бернанке бе ръководител на Федералния резерв на САЩ между 2006 и 2014 г. Даймънд и Дайбвиг разработиха теоретични модели, които показват защо банките съществуват и защо ролята им в обществото ги прави уязвими към слуховете за предстоящия им крах.