МВФ увеличава прогнозата си за икономическия растеж на България през 2022 г.

Международният валутен фонд (МВФ) увеличава прогнозата си за икономическия растеж на България през тази година. Това се вижда в доклада „Световни икономически перспективи“ на фонда, публикуван във вторник.

За 2023 г. обаче МВФ значително намалява очакванията си за ръста на българския брутен вътрешен продукт (БВП).

Увеличават се и очакванията за инфлацията в страната през тази и следващата година, както и за безработицата, сочат данните.

За световната икономика МВФ посочва, че се изправя пред сериозни предизвикателства заради продължаващата война в Украйна, кризата с разходите за живот заради инфлацията и забавянето на икономическия растеж на Китай.

Забавянето на българската икономика ще е по-умерено тази година

За тази година МВФ прогнозира, че БВП на България ще забави растежа си до 3,9% от 4,2% през 2021 г. Предишната прогноза предвиждаше забавяне на икономическия растеж до 3,2%.

За 2023 г. обаче Фондът очаква българската икономика да се забави до 3%. Предишната прогноза беше за растеж на икономиката от 4,5%.

Според МВФ инфлацията в България ще се ускори по-бързо от очакваното през тази година – до 12,4% в сравнение с 11%, колкото беше предишната прогноза. През 2023 г. се очаква ръстът на потребителските цени да се забави до 5,2% при предишна прогноза за инфлация от 3,3%.

Фондът смята обаче, че дефицитът по текущата сметка ще се разширява по-бавно от очакваното през пролетта. През тази година показателят ще достигне -0,9% и ще се разшири до -1,4% догодина. Предишната прогноза на институцията предвиждаше дефицитът по текущата сметка да достигне -2,2% през 2022 г. и да се забави до -2% през 2023 г.

Настоящата прогноза предвижда малко по-силен ръст на безработицата в България – до 5,1% през тази година и 4,7% през 2023 г. в сравнение със, съответно, 4,9% и 4,6% в предишната прогноза.

Прогнози за световната икономика

Според МВФ световната икономика ще отчете растеж през 2022 г. от 3,2% - с 0,4 процентни пункта под предишната прогноза, която предвиждаше растеж от 3,6%. За следващата година се очаква забавяне на растежа до 2,7% - 0,2 процентни пункта по-малко от предишната прогноза на Фонда.

Очакванията са през тази година водещите икономики на САЩ, ЕС и Китай да устоят на предизвикателствата, което означава, че най-лошото предстои. За мнозина през 2023 г. ще настъпи рецесия, посочват от МВФ в доклада си.

Рисковете пред икономическите перспективи остават високи. Опасността от неправилно калибриране на паричната, фискалната и финансовата политика се повишава рязко в момент, в който световната икономика е исторически крехка и финансовите пазари показват признаци на сериозен стрес, пише още в документа.

МВФ предупреждава, че заради финансовите сътресения инвеститорите ще продължат да търсят активи убежище, например американски дългови книжа. Това ще тласне долара към още по-силен ръст, а това ще донесе още по-сериозни проблеми за развиващите се страни. Затова в доклада се призовава нововъзникващите пазари да се подготвят и да подобрят ликвидните си буфери.

Фондът отново подчертава, че е необходима обща рамка за преструктуриране на дълга на най-засегнатите от кризата и задлъжнели развиващи се икономики, за да се предотврати вълна от фалити.

Дестабилизиращите фактори

Руската инвазия в Украйна продължава да дестабилизира световната икономика. Отвъд ескалиращото и безсмислено унищожаване на животи и поминък, това доведе до енергийна криза в Европа, която рязко увеличава разходите за живот и възпрепятства стопанската дейност.

Цените на газа в Европа се повишиха повече от четири пъти от 2021 г., като Русия намали доставките до по-малко от 20 процента от нивата им през 2021 г. това повишава перспективата за недостиг на енергия през зимата и по-нататък.

В по-широк план конфликтът влияе и на цените на храните на световните пазари въпреки скорошното облекчаване на ситуацията заради зърнената сделка за износ през украинските пристанища на Черно море. Това причини сериозни затруднения за домакинствата с ниски доходи по света, които зависят от вноса на зърно от Украйна и Русия.

Устойчивият и разширяващ се инфлационен натиск предизвика бързо и синхронизирано затягане на паричната политика на водещите централни банки по света, а щатският долар силно поскъпна спрямо повечето други валути. В тази връзка МВФ очаква глобалната инфлация да достигне своя връх до края на тази година, но ще остане по-висока от целите на централните банки за по-дълго от очакваното.

В Китай политиката за нулев COVID се отрази на икономиката, особено през второто тримесечие на 2022 г. Секторът на имотите в страната, който представлява около една пета от икономическата активност, бързо отслабва. Предвид размера на китайската икономика и нейното значение за глобалните вериги на доставки, това ще натежи много на световната търговия и на различни дейности.

Външната среда вече е много предизвикателна за нововъзникващите и развиващи се пазарни икономики. Рязкото поскъпване на щатския долар увеличава значително вътрешния ценови натиск в тези страни и обръща капиталовите потоци. Това причинява сериозни дългови затруднения в същите страни.

Сътресенията през 2022 г. ще отворят отново икономическите рани, които бяха само частично излекувани след пандемията, предупреждават от МВФ в доклада си.