EIU: Световният икономически растеж ще се забави до 1,7% през 2023 г.

Последиците от нахлуването на Русия в Украйна, глобалното затягане на паричната политика и икономическото забавяне на Китай оказват сериозен натиск върху световната икономика и растежът в глобален мащаб ще се забави догодина. Заради войната растат цените на суровините, има прекъсвания на веригата на доставки, нарушени са и енергийните доставки от Русия, пише в доклад на Economic Intelligence Unit (EIU). Ситуацията ще се задържи и през 2023 г. - EIU очаква войната да стане продължителен граничен конфликт.

Икономистите прогнозират още, че цените на петрола ще останат над 90 долара за барел най-малко до средата на 2023 г. Продължаващите ограничения на доставките ще поставят дъно от около 85 долара до края на следващата година.

Войната ще продължи да прекъсва доставките и забраната на ЕС за внос на руски петрол по море ще изостри ситуацията на пазара, пише в доклада.

Европейските цени на газа почти ще се утроят тази година след петкратно увеличение през миналата, прогнозират още икономистите на EIU.

Войната в Украйна допълнително натоварва веригите на доставки

Поради санкциите компаниите се борят да намерят финансови канали за търговия с Русия. В допълнение, блокирането или унищожаването на някои транспортни инфраструктури (по-специално пристанища в Украйна) ще доведе до прекъсвания на веригите за доставки на горива, храни и други стоки.

Тези смущения ще допринесат за проблемите във веригата на доставки, възникнали по време на пандемията от коронавируса. Ситуацията може да започне да се нормализира едва след средата на 2023 г., посочва се в доклада.

В дългосрочен план и предвид ролята на Русия като водещ доставчик на суровини (включително нефт, газ, неблагородни и благородни метали, зърнени храни и злато) пренареждането на глобалните вериги на доставки е сигурно.

Агресивно затягане на паричната политика

По-скъпите суровини, проблемите с веригата на доставки и освобождаването на задържаното търсене след вдигането на мерките, свързани с коронавируса, в богатите икономики подхранват ускорението на инфлацията. Икономистите очакват цените да отчетат 10% скок през 2022 г. и да достигнат 26-годишен връх.

Федералният резерв ще повиши лихвите агресивно тази година и ще продължи с намаляването на баланса си. Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква също да продължи да повишава лихвите дори когато еврозоната изпадне в рецесия. Според доклада краткосрочните лихвени проценти ще достигнат 2,75% до началото на 2023 г.

Рецесия в еврозоната и САЩ

В доклада се посочва, че потокът от руски газ към Европа през тръбопровода „Северен поток“ няма да тръгне в следващите месеци. Евентуално нормиране на потреблението на газ през зимата на 2022/2023 г., в съчетание с допълнителен скок на цените на електроенергията, ще предизвика икономически спад в целия регион.

За 2023 г. икономистите очакват БВП на еврозоната да се свие, а Германия, Франция, Италия, Испания, Нидерландия и други страни да изпаднат в рецесия, която ще се задържи през годината. Обединеното кралство, което излезе от ЕС, също ще изпадне в рецесия.

Дълбочината на енергийната криза ще зависи от това колко ниски са температурите тази зима, доколко солидарни ще са страните от ЕС помежду си (както по отношение на намаляването на търсенето, така и по отношение на споделянето на газ) и от ефективното използване на синьото гориво от индустрията.

За САЩ икономистите прогнозират по-лека рецесия. Основният риск пред страната е свързан с втора вълна на инфлация. Това би принудило Фед да затегне още по-агресивно паричната си политика, което ще доведе до сериозна тежест върху домакинствата и силно намаляване на разходите им, както и инвестициите на бизнеса.

Недостиг на газ

Австрия и Германия, които са силно зависими от руския газ и имат ограничени алтернативни опции за доставка, се опасяват от недостиг на синьо гориво и планират намаляване на потреблението.

Италия, която разчита в голяма степен на газ, също ще претърпи сериозен удар. Страните от Централна Европа без излаз на море, като Словакия и Чехия, ще преживеят троен шок от енергиен недостиг, висока инфлация и странични ефекти от рецесията.

Според доклада България е сред страните, в които рискът от недостиг на газ е по-малък. Страната ни обаче ще пострада по-сериозно от вторичните ефекти от недостига на синьо гориво – ръст на цените на енергията и инфлация и спадащо бизнес доверие, както и слаба външна търговия.

Политиката за нулев в Китай COVID спъва глобалния растеж

Политиката на Китай за нулев COVID е трето голямо препятствие за глобалния растеж. Очакванията на икономистите са тя да продължи и догодина. Проблемите в сектора на имотите, сушата и забавянето на външното търсене също притиска китайската икономика.

Според прогнозите БВП на Китай ще се разшири със само 3,3% тази година. Затварянията на предприятия и цели градове ще продължат да блокират производствените и логистичните мрежи и през следващата година.

В резултат глобалният растеж ще е слаб през 2023 г. – прогнозата е за забавяне на ръста на световния БВП до 1,7% догодина от 2,2% тази година.

Продължават и опасенията за доставките на храни заради войната в Украйна. Боевете и блокадата на украинските пристанища спряха износа на зърно, а тъй като двете страни заедно представляват около една трета на световната търговия с пшеница, това ще подхрани риска от глад в определени страни и региони по света, които разчитат на техния износ.

Рискът от екстремни метеорологични явления влошава ситуацията, пише още в доклада. Оттам се увеличава и риска от социални вълнения в развиващите се страни, които са изправени пред рекордно висока инфлация и държавни фалити заради натрупаните огромни дългове.