Американската промишленост се завръща

Индустрията се завръща, пише бизнес колумнистът и асоцииран редактор на Financial Times Рана Форухар. През последните няколко десетилетия секторът беше пренебрегван и в него не се инвестираше достатъчно, тъй като Уолстрийт прегърна Силициевата долина, услугите и всичко, свързано с технологиите. Промишлеността, особено в богати страни като САЩ, се смяташе за демодиран бизнес. Все по-малко желаещи имаше да инвестират или работят в него. Неизбежният спад на работните места във фабриките се превърна в икономическа реалност.

Сега, в нашия пост-неолиберален, деглобализиращ се свят, нещата се променят. Тъй като устойчивостта измества ефективността като бизнес мантра, държавите и компаниите укрепват индустриалния капацитет в стратегически сектори като полупроводници, електрически превозни средства, чисти технологии и селско стопанство, докато същевременно променящата се глобална среда на заплатите и енергийният арбитраж приближават производството на стоки с по-нисък марж, като текстил или мебели, до дома.

Но в САЩ е в ход още по-широко възраждане на промишлеността след Covid. Докато американските производители съкратиха 1,36 милиона работни места по време на пандемията, данните за август показват, че сега те са добавили обратно 1,43 милиона, което е увеличение от 67 000 работници. И печалбите са разпръснати в различни географски области и сектори.

Част от това се дължи на федералния натиск за вътрешни покупки. Друга част е свързана със забавяне във веригата за доставки, което благоприятства повече местното производство. Влияние има и продължаващото икономическо отделяне от Китай, както и текущата инфлация при транспортните разходи. Но отвъд това има нещо пренебрегвано и недостатъчно изтъквано: скритата сила на непубличните, често семейни американски производители от средния пазар.

Като човек, запознат с фабриките - баща ми управляваше линии за производство на автомобилни компоненти за няколко компании в Средния запад и в крайна сметка започна собствен бизнес - винаги съм смятала, че наративът за „упадъка на индустрията в САЩ“ е преувеличена, пише още Форухар.

Отвъд заглавията за бедствието в Детройт (центърът на автомобилната промишленост в САЩ – бел. ред.) или ерозирането на индустриалния пояс на Америка (от Ню Йорк до Средния Запад – бел. ред.), винаги е имало изобилие от по-малки индустриални фирми, базирани в общностите, далеч от натиска на Уолстрийт, които са били в състояние да останат конкурентоспособни, като инвестират повече в технологии и опитват да повишават квалификацията на местната работна ръка.

Сега много бизнес лидери започват да се съгласяват. Асутош Падхи, управляващият партньор на McKinsey за Северна Америка, наскоро написа книга заедно с колеги, озаглавена „Титановата икономика“, за тези подценени, свръхефективни промишлени предприятия на средния пазар, 80 процента от които са непублични. Авторите вярват, че тези фирми ще бъдат любимците на бъдещето. Те обикновено имат продажби, вариращи от 1 до 10 милиарда долара, от 2000 до 20 000 служители, и отчитат годишен темп на растеж на приходите от 4,2 процента в периода 2013-2018 г., изпреварвайки индекса S&P 500 с 1,3 пункта.

Това са компаниите, които правят това, което „ни заобикаля, където и да погледнем – в колите, мобилните телефони, бижутата, спортното оборудване, хирургическите инструменти и много други неща“. Тези компании получават по-малко от 1% от рисковия капитал и въпреки това, както ми каза Падхи, „ако искате силен годишен растеж, те са инвестицията, която ви трябва“.

Защо тези често пренебрегвани компании са толкова успешни? Отчасти защото имат дългосрочен хоризонт, нещо, което е по-лесно, когато сте непублична фирма. Изследванията показват, че непубличните компании инвестират двойно повече пари в научноизследователска и развойна дейност, обучение и други форми на дългосрочни продуктивни капиталови разходи, отколкото подобните им публични компании, чиито акции често падат, когато инвестират в бъдещето, вместо да изплащат дивиденти или да изкупуват обратно акции. Както Падхи правилно казва, „има разлика между добра акция и добра компания“.

Но става въпрос и за това да си „най-добър в класа“. Това означава инвестиране в най-новата промишлена технология, следване на правилата на „стегнатото производство“ за повишаване на качеството и производителността, и използване на местни вериги за доставки за по-бързо иновиране и по-добро управление на риска. Бизнесите, които работят по този начин, знаят какво правят немските и японските корпорации, които лидират в света: събирането на екипи от инженери, учени, работници и мениджъри, които работят близо едни до други, дава най-добрите резултати.

Прекарах последните дни в Северна и Южна Каролина, разглеждайки компании във веригата за доставка на текстил, които работят точно по този начин, пише в заключение Рана Форухар. Те не само укрепват бизнеса си у дома, но в някои случаи печелят повече глобален пазарен дял, тъй като компаниите от Европа преместват бизнеса си в САЩ, за да се възползват от по-ниските цени на енергията. Някои германски автомобилни производители, например, преместват повече производство в Северна Америка, за да избегнат сътресенията от войната в Украйна.

Партньорите на McKinsey коментират още, че „с превръщането на по-напредналите технологии в преобладаващи в индустриалните продукти и процеси“ повече работни места ще се върнат в САЩ. Това е страхотна новина за американското стопанство, тъй като компаниите от титановата икономика плащат средно над два пъти повече от заплатата, изплащана на работниците в сектора на услугите (63 000 долара годишно в сравнение с 30 000). Тези компании имат и най-голям брой открити работни места на всяко ниво, които са разпръснати в общности из цялата страна.

Тези, които са израснали на такива места, винаги са знаели това. Инвеститорите сега също го научават - със спихването на технологичния балон прогнозирам, че пазарният интерес към промишлеността ще нараства.