След две понижения ЕБВР повиши прогнозата си за българската икономика до 3% ръст за 2022 г.

Източноевропейските държави членки на ЕС отдавна са икономически лидери в съюза по отношение на растежа. А за настоящата година източноевропейската банка за развитие ЕБВР дори подобри икономическата си прогноза за отделни страни. От друга страна, според новата икономическа прогноза, кризата вероятно ще засегне Източна Европа много по-силно през следващата година. 

Какви са прогнозите за България?

През 2021 г. икономиката на страната ни се разшири с 4,2% и остана доста устойчива през първата половина на 2022 г. с растеж от 4,5% на годишна база, дължащ се на силното натрупване на запаси, частното и държавното потребление. Частното потребление също се разшири с 4,2% на годишна база през същия период, но инерцията му намалява на фона на нарастващата инфлация и намаляващото доверие на потребителите. 

Инвестициите рязко намаляха през второто тримесечие, тъй като фирмите се сблъскаха с нарасналата несигурност, и са с 14% под равнището отпреди пандемията. Въпреки това промишленото производство се увеличи с почти 17% на годишна база през първата половина на 2022 г., тъй като производството остана устойчиво въпреки спирането на доставките на руски газ от април 2022 г. 

Инфлацията значително се ускори, като през юли 2022 г. достигна 17,3%, а при цените на хранителните продукти, комуналните услуги и жилищата, транспорта и ресторантите и хотелите – над 20%. 

Основната мярка на правителството срещу нарастващите разходи за енергия е пълното компенсиране на сметките за електроенергия на фирмите над 125 евро/МВтч. Домакинствата бяха защитени чрез регулирани цени, а пенсиите бяха увеличени с 10% през юли 2022 г. Продължаващата политическа криза може да доведе до забавяне на усвояването на второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. 

Заради стабилните резултати през първата половина на годината ЕБВР ревизира нагоре очакванията си за растежа на БВП за 2022 г. до 3%, но несигурността по отношение на доставките на газ, отслабването на вътрешното и външното търсене в условията на висока инфлация и влошаване на доверието, както и политическата несигурност могат да доведат до скромен растеж от 1,5% през 2023 г. 

През май ЕБВР сви прогнозата си за страната ни за тази година на 2,5%, след като вече ревизира очакванията си в края на март заради войната в Украйна.

А за региона?

А един от важните изводи гласи, че „ ще има икономическо забавяне в Германия, което ще засегне силно Източна Европа", както казва главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик пред Handelsblatt. Изпадане в рецесия или спиране на производството в Германия поради недостиг на газ би означавало спад на износа и по-нататъшен ръст на инфлацията в Източна Европа.

Според Яворчик вече е започнало значително „икономическо забавяне". Но „високите потребителски разходи и големият износ през първата половина на годината ни изненадаха". 

ЕБВР повиши прогнозата си за растежа на Източна Европа през 2022 г. с 0,5 процентни пункта до 3,7%. През първата половина на годината икономиките на източноевропейските държави от ЕС все още бяха нараснали с 5,9%.

Съответно България, Унгария, Хърватия, Румъния и Словения биха могли да постигнат по-висок икономически растеж за годината като цяло, отколкото се очакваше в икономическата прогноза от май. В останалите държави от ЕС в Централна и Източна Европа банката не очаква промени в сравнение с прогнозата от май.

Производството в ЦИЕ се очаква да нарасне с 2,3% през 2022 г. и с 3% през 2023 г. Възходящата ревизия с 1,2 процентни пункта през 2022 г. в сравнение с прогнозата, направена през май 2022 г., се дължи на по-добрите от очакваното резултати през първата половина на годината, като през януари-юни е отчетен годишен ръст от 3,9%, поясняват експертите на банката. 

По-специално в развиваща се Европа частните спестявания, натрупани по време на блокирането заради пандемията са били активно изразходвани. Това временно стимулира потреблението въпреки спада на реалните заплати и доведе до рязко увеличаване на дефицита по текущата сметка в Централна Европа.

Преразглеждането в посока надолу на прогнозите за растежа за 2023 г. с 1,7 процентни пункта отразява намалените доставки на газ от Русия, включително въздействието им чрез странични ефекти от по-бавния растеж в развита Европа, както и засилващия се инфлационен натиск в световната икономика. Като се вземе предвид възходящата ревизия на растежа през 2022 г. и низходящата ревизия през 2023 г., производството за 2023 г. се очаква да бъде с 0,5% по-ниско от прогнозираното през май.

Прогнозите може да се влошат допълнително, ако военните действия ескалират или ако износът на газ от Русия бъде допълнително ограничен. Например при сценарий, при който доставките на газ от Русия за Европа бъдат напълно прекратени, растежът на БВП в регионите, в който ЕБВР е активна, може да бъде с 1,3 процентни пункта по-нисък през 2023 г. в сравнение с базовия сценарий.

Цената на газа рязко се повиши, тъй като доставките на газ от Русия за Европа бяха ограничени поради затварянето на "Северен поток 1" и прекъсването на доставките през Беларус и Украйна. От края на февруари 2022 г. цените на газа в Европа са средно около 2,5 пъти по-високи от равнището им през 2021 г. (в коригирано с инфлацията изражение). 

За много държави по-високите цени на газа означават увеличение на сметките за вноса на газ, равняващо се на до 4-5% от БВП, тъй като икономиките са силно зависими от газа в енергийния си микс.

Газът представлява основната част от производството на топлинна енергия в регионите, в които действа ЕБВР. В някои икономики газът е и важен източник за производство на електроенергия. Дори там, където електроенергията не се добива пряко от газ, цените на електроенергията и газа са съвместно зависими. В някои икономики, по-специално в Централна Азия и Западните Балкани, БВП продължава да бъде с висока енергийна интензивност според международните стандарти. 

Нарастващите разходи в газоинтензивните сектори, като например производството на алуминий, желязо и стомана, химикали и части от автомобилния сектор, както и страничните ефекти от връзките на веригата за доставки с Германия, ще окажат влияние върху растежа в Централна и Югоизточна Европа.

Какво се случва с инфлацията? 

ЕБВР също така смята, че регионът все още не е достигнал пика на инфлацията. "Предстои ни още много болка", казва Яворчик. И това въпреки факта, че наскоро беше отчетена инфлация от 16,1% в Полша, най-голямата източноевропейска страна от ЕС, и дори над 20% в балтийските държави.

В преобладаващата част от източноевропейските страни производствените цени са се повишили много повече от потребителските. Дружествата все още не са прехвърлили изцяло разходите си върху потребителите. Несигурността се разпространява и в региона на ЕБВР, което вече е довело до отлив на капитали. Този ефект обаче все още не е толкова силен, колкото при предишни кризи. 

Междувременно сред политическите наблюдатели нараства загрижеността за политическите последици от започващата икономическа криза, рязкото повишаване на цените на енергията и инфлацията. В началото на септември в Прага 70 хил. души протестираха срещу неадекватните според тях мерки на правителството за борбата с кризата. Правителствата в Словакия и Естония вече паднаха поради конфликти в съответните коалиции за подходящите мерки.

Чешкият кабинет мобилизира средства в размер на 2,9% от годишното икономическо производство за борба с последиците от кризата. Въпреки програмите за подпомагане една трета от домакинствата в Чешката република имат проблеми с покриването на месечните си разходи, казва чешкият социолог Даниел Прокоп.

Същевременно обаче той предупреди за нарастващите разходи и свръхзадлъжнялостта на страната: „Ето защо правителството трябва да съсредоточи мерките си за помощ върху наистина засегнатите слоеве на обществото“. 

В Полша правителството е обезпокоено от повишената цена на въглищата. Те все още се ползват от мнозина за отопление. В рамките на няколко месеца Полската централна банка повиши основния лихвен процент от 0,1% до 6,25%. Това създава особени затруднения за притежателите на заеми за недвижими имоти. За момента правителството е предоставило „ваканция за плащане" за няколко месеца. ДДС върху бензина също беше премахнат. 

Унгария пък въведе максимална цена на бензина, равняваща се на около 1,20 евро за литър. Правителството на крайнодесния Виктор Орбан вече бе принудено да намали програмите си за помощ в разгара на кризата поради рязкото увеличаване на бюджетния дефицит. Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че с оглед на все по-високите енергийни субсидии е възможно домакинствата и предприятията да свикнат да пестят по-малко енергия от необходимото. Освен това постоянно нарастващите разходи за пакетите от помощи натоварват "ограничените фискални възможности на националните икономики".

Икономиката на Русия се свива по-бавно

ЕБВР значително подобри прогнозата си за руската икономика: според тази прогноза се очаква брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия да се свие само с 5%, което е с пет процентни пункта по-малко от прогнозираното през май. За 2023 г. банката прогнозираше нулев растеж, а сега очаква спад от 3%.

От друга страна, ЕБВР влоши още повече прогнозата си за Украйна: според нея украинската икономика се очаква да се срине с 30% през тази година и да нарасне само с 8% през 2023 г. Последната прогноза беше за 25-процентен растеж.