По-важното от изминалата седмица 

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

България пласира външен дълг за 2,25 млрд. евро. На 15 септември Министерството на финансите продаде 7- и 12-годишни облигации. Към емисията е имало солиден интерес и поръчките са били за около 4,2 млрд. евро, което съответства на около 1,9 пъти презаписване, с повече заявки за по-краткосрочните книжа. Въпреки това постигнатата доходност бе висока - по-краткосрочните книжа са пласирани при нива от mid-swap +185 базисни пункта, което съответства на 4.34%, а при дългосрочните нивото е MS+225 б.п., или 4,82%. Повече излизания на международния пазар през тази година не се очакват. 

Финансовото министерство набра и 200 млн. лв., но от вътрешния пазар. Постигнатата доходност по предложените ДЦК с падеж юли 2026 г. е 3,01%, което очаквано е чувствително по-скъпо от нивата от пролетта, когато за последно бяха продадени сходни по матуритет тригодишни книжа при 1.33% доходност. Инвеститорският интерес е бил сравнително скромен, а подадените поръчки са били за малко над 300 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие 1,51. Досега от началото на годината пласираният дълг на вътрешния пазар вече възлиза на 2 млрд. лв., а ако към тях се добавят и еврооблигациите, сумата на новоемитирания дълг достига 6,4 млрд. лв. Лимитът за нов дълг в актуализирания бюджет за 2022 г. е 10,3 млрд. лв.

Служебният кабинет на Гълъб Донев обяви три търга за доставки на газ. Единият е за количества до края на годината, за цялата 2023 и за периода 2024 - 2034 г. По този начин кабинетът си поставя за цел да  осигури около една трета от нуждите на страната на годишна база. Държавният газов доставчик и служебният енергиен министър подемат тази инициатива едва след като стана ясно, че е много малко вероятно да се получи отговор от „Газпром" за възобновяване на доставките по изтичащия в края на годината договор. 

На въпроса означават ли тези търгове край на разговорите с руската компания „Газпром“ отговор даде енергийният министър Росен Христов. „На никого не затваряме врата, преговорите с „Газпром“ продължават. За момента нямаме някакво развитие, освен за втечнен ще бъдат обявени търгове за тръбен газ и други. Всички, които са готови да преговарят с нас, преговаряме също с Азербайджан за увеличаване на количествата поне за отоплителния сезон. Така че реално, ако всички преговори завършат успешно, ще осигурим двойно повече доставки". 

Междувременно само дни ни делят от дългоочакваното събитие - издаване на акт 16 за интерконектора между Гърция и България, като междусистемната газова връзка ще бъде въведена в експлоатация на 1 октомври с официална церемония в София, водена от държавния глава Румен Радев, на която се очаква да пристигне председателят на европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и президенти и премиери от региона. 

Средата на седмия месец от началото на войната в Украйна бе белязана от началото на нов етап във военния конфликт - незаконни референдуми на територията на Украйна и обявената частична мобилизация в Русия. Събития, които засилиха тревогите от нова ескалация на военния конфликт и у нас. „Риск за националната сигурност на България има, но няма пряка военна заплаха до този момент за България", каза служебният министър-председател Гълъб Донев в предаването „Неделя 150“ по БНР по повод ескалацията на напрежението на военния конфликт между Русия и Украйна. По думите му обявената частична мобилизация от президента на руската федерация води до ескалация на напрежението, до това държавите в Европа, които са близо до конфликта между Русия и Украйна, да нямат сигурност за това доколко военните действия ще продължат и с какъв интензитет. Премиерът Донев съобщи, че ще свика Съвета по сигурността към министър-председателя, който следващата седмица, вероятно в четвъртък, ще вземе съответните решения и мерки. „Да сме готови за реакция, а не някакви други действия, които са свързани с подготовката на армията“, уточни той.

А държавният глава Румен Радев свика консултативна среща с членове на служебния кабинет и представители на службите, за да се обсъдят последиците от ескалацията на войната в Украйна. Решенията на президента на руската федерация за частична мобилизация ще ескалират конфликта и са заплаха за сигурността с трудно предвидим характер, а служебният военен министър Димитър Стоянов посочи, че „пряка заплаха няма. България е член на НАТО. Това гарантира националната ни сигурност“. Въпреки че няма пряка заплаха за националната сигурност, България работи за укрепване на своя отбранителен капацитет и ще продължи да бъде активен член на колективната отбрана в рамките на алианса, подчерта президентът, но изрази опасенията, че ескалацията на конфликта може да засегне не само доставките на газ, но и доставките на петрол и производството на горива у нас. Но увери, че служебното правителство полага всички усилия, за да смекчи ефектите от тези кризи. 

Държавният глава нарече правен абсурд провеждащите се референдуми на територията на Украйна и в зона на бойни действия, където до урните падат снаряди. В същото време Румен Радев призова партиите, които се борят за доверието на избирателите на предсрочния вот, да мотивират българските граждани да гласуват, и подчерта, че на страната ни е нужно редовно управление и работещ парламент, а партиите са в последната фаза от предизборната си кампания. 

12%

увеличение на бюджетните заплати от януари искат от КНСБ

Докато чакаме да потече газ към България, хората масово са тревожат за доходите си, а редица социологически проучвания показват, че близо 80 на 100 от българите очакват от новия парламент и редовен кабинет мерки срещу обедняването, както и мерки, които да осигурят и поносими цени. На този фон имаме и нова линия на бедност за следващата година – 504 лева на месец, а анкетирани граждани не скриха тревогите си за предстоящата зима. С кратки блокади в центъра на София КНСБ сложи началото на национална протестна кампания под наслов „Да защитим доходите от инфлацията и работните места от кризата“. От синдиката настояват още от октомври да се осигурят пари в подкрепа на бюджетния и частния сектор и допълнителни средства от новата година за ново 12%-но увеличение на бюджетните заплати.  Ако исканията не бъдат чути, синдикатите се заканиха да протестират още от октомври.  Протест пред Ларгото на КНСБ. БГНЕС/НАДЕЖДА ПЕЕВА

Междувременно възстановяването на живота в наводнените села в Kарловско продължава, но трудно и бавно. Държавата осигури 46 фургона за настаняване на най пострадалите в Богдан, Каравелово и Слатина, обявиха от областната управа. Местните власти трябва да одобрят едно или две места, където ще бъдат поставени фургоните, за да може да бъдат едновременно захранени с ток, с вода и да им се осигури канализация. Малките фургони са 3 на 6 метра, като вътре има оборудвана кухня, има сервизно помещение, тоест баня с тоалетна и спалня. А през тази седмица продължава обследването на най-засегнатите от наводненията близо 100 къщи в трите села. Над 300 са подадените заявления за държавна помощ на хората, които близо 2 седмици ринат калта от къщите си. А те са категорични, че това, което ще получат, е нищожно малко - 375 лева начална помощ. По думите на областния управител на Пловдив Ангел Стоев хората ще получат финансова помощ там, където има похабена покъщнина. 

А служебният земеделски министър Явор Гечев отново потвърди, че незаконна сеч в района на наводнените селища в карловско няма, а само административни нарушения. 

През седмицата в погранични части на страната се усили мигрантски натиск по суша и по вода. Край нос Шабла властите задържаха плавателен съд в 37 мигранти, сред които 8 жени, 11 деца, сирийци и афганистанци и турски гражданин, който ги е превел незаконно. Частично бедствено положение бе обявено в части на областите Бургас, Хасково и Ямбол, за да може страната успешно да се справя с вълната от незаконни имигранти. Междувременно започна укрепването и ремонтирането на горските пътища на територията на общините Елхово и Болярово,  които са в близост до границата с Турция. В същото време военният министър Димитър Стоянов обяви, че няма засилване на мигрантския натиск по границата. „Забелязвам, че няма такъв. Това се получава не само благодарение на засиленото присъствие на българската армия и гранична полиция и там и усилено присъствие на турската жандармерия, която оказва помощ за намаляване на натиска по нашата граница, за да се предотврати навлизането на мигранти в градовете и във вътрешността на страната“. Проверки за нелегални мигранти в коли, автобуси и камиони вече се правят на седем контролно-пропускателни пунктове в бургаска област. През седмицата само за едно денонощие в областта бяха задържани 5 каналджии и близо 30 нелегални мигранти. 

Седмицата беше белязана и от множество акции в страната срещу купуването на гласове. Досега са образувани над 20 досъдебни и бързи производства, свързани с изборните нарушения, отчете главният секретар на МВР Петър Тодоров. В навечерието на вота се провеждат множество такива операции по региони. 

Машините, на които нашите сънародници ще гласуват в Съединените щати, Канада и Великобритания, бяха транспортирани. Общо 301 са секциите в чужбина, в които ще се гласува машинно. 238 от тях ще имат по 2 машини. Най много ще са машините в Турция. Стана ясно, че отделни подвижни секции за избиратели, заразени с Covid-19 или контактни няма да има за изборите на 2 oктомври, тъй като няма обявена извънредна епидемична обстановка. Поставените под карантина заради вирусната инфекция след 26 септември ще могат да подават заявление за гласуване с подвижна избирателна секция.  

Бързи производства и сериозни законодателни промени във връзка с нападенията над лекари и медицински персонал поиска междувременно здравният министър Асен Меджидиев, който се срещна в Перник с медицинската сестра от спешното отделение, което беше приета в неврологията с мозъчно сътресение след нападение от пациент. 32-годишният нападател беше задържан и привлечен като обвиняем, като беше внесено искане за постоянния му арест. 

Европа, ЕС и еврозоната

Европейската комисия възнамерява да намали плащанията от бюджета на ЕС за Унгария с около 7,5 млрд. евро заради нарушения на принципите на правовата държава. Комисията посочи системни нередности в унгарските закони за обществените поръчки, недостатъчни гаранции срещу конфликт на интереси, слабости в правоприлагането и пропуски в други мерки за борба с измамите. Унгарското правителство заяви, че е готово да изпълни всички свои ангажименти към Европейската комисия и да проведе реформи. За да се стигне до реално спиране на средствата, е необходимо одобрението на държавите от ЕС с квалифицирано мнозинство.

Двамата останали кандидати за лидерския пост на спасителния фонд на еврозоната ЕМС оттеглиха кандидатурите си. Очевидно сред държавите от еврозоната не е имало мнозинство нито за бившия министър на финансите Пиер Граменя от Люксембург, нито за Жоао Леао от Португалия. Мандатът на сегашния ръководител на ЕМС Клаус Реглинг приключва на 7 октомври.

ЕК ще има извънредни правомощия да накара базираните в Европа компании да приоритизират производството на ключови продукти и да държат на склад стоки. Комисията предложи проект на правила, за да се справи с кризи във веригата на доставки, който е в отговор на затрудненията, причинени от пандемията от Covid-19. Целта е да се запази свободното движение на стоки, услуги и хора, както и наличността на стоки и услуги от основно значение в случай на бъдещи кризи.

Испанското правителство обяви въвеждането на временен данък върху богатството. За да се финансират мерките за борба с инфлацията, се предвижда да се наложи данък върху доходите на 1% от населението за период от две години. Правителството все още не е предоставило подробна информация за данъчната ставка или за очакваните данъчни приходи.

Английската централна банка повиши основния си лихвен процент с още 0,5 процентни пункта до 2,25%. В същото време Английската централна банка обяви началото на рецесия: през третото тримесечие се очаква икономическото производство отново да намалее с 0,1%.

Междувременно министърът на финансите на Обединеното кралство Куази Куартенг обяви значително намаляване на данъците за потребителите и предприятията в Обединеното кралство в опит да стимулира икономическия растеж. От април 2023 г. ще се прилага само 40% ставка на данъка върху доходите, а по-високата ставка от 45% за доходи над 170 000 евро ще бъде премахната. Основната данъчна ставка ще бъде намалена на 19% една година по-рано от първоначално планираното. Програмата ще бъде финансирана с по-голям публичен дълг. Според оценките това е най-голямото намаление на данъците във Великобритания от 1972 г. насам. Министърът на финансите на Обединеното кралство Куази Куартенг. Снимка: Chris J. Ratcliffe/Bloomberg

Сега британското правителство иска да замрази цените на електроенергията и газа за предприятията. От октомври цената на електроенергията ще бъде максимум 211 паунда за мегаватчас, а на газа - 75 паунда. Таванът на цените ще се прилага и за обществени институции като училища, църкви, клиники и благотворителни организации. Първоначално мярката е ограничена до шест месеца. Преди това правителството обяви, че ще замрази цените на енергията за частни потребители.

Освен това британското правителство отмени мораториума върху фракинга, който е в сила в Обединеното кралство от 2019 г. насам. Причината за това е, че в момента укрепването на енергийните доставки в страната е "абсолютен приоритет". Мораториумът предвиждаше проектите за фракинг да бъдат прекъсвани всеки път, когато предизвикат земетресение с магнитуд 0,5 или повече. Правителството заяви, че отмяната на забраната ще позволи възобновяването на сондажите и събирането на повече данни, за да се разбере как да се добива шистов газ по безопасен начин.

Нидерландското правителство също обяви, че в бъдеще ще плаща част от сметките за електричество и газ на домакинствата. Ценовата граница се определя въз основа на средното потребление на едно домакинство в началото на годината. Тези, които потребяват повече, ще трябва да плащат преобладаващата пазарна цена. 

Като част от плана правителството ще повиши минималната работна заплата с 10%, ще намали енергийните такси и ще обяви целеви субсидии за домакинства с по-ниски доходи, изтъкват източници, запознати с въпроса. Пакетът ще се финансира чрез комбинация от мерки: данъкът върху печалбите на малките и средни предприятия ще се увеличи от 15% до 19%, за да се наберат 1,5 млрд. евро, данъкът върху непредвидените печалби върху компаниите, добиващи петрол и газ, ще генерира около 2 млрд. евро през 2023 г., а останалата част от финансирането ще дойде предимно от по-високи приходи от газ от находището край Гронинген.

Шведската централна банка взе решение за най-голямото увеличение на лихвения процент от 30 години насам. Основният лихвен процент беше повишен със 100 базисни пункта до 1,75%. Понастоящем инфлацията в Швеция е 9%. „Рискът от утвърждаване на инфлацията все още е голям и е изключително важно паричната политика да действа така, че да гарантира обратното ѝ забавяне и стабилизиране", се казва в изявление на банкерите. „Сега паричната политика трябва да действа по-силно, отколкото се очакваше през юни“. 

Внимание в четвъртък получи и централната банка на Швейцария, но не, защото е изненадала пазарите. Ходът на регулатора от 75 б.п. бе в съответствие с очакванията на икономистите, но той маркира и края на ерата на отрицателните лихви в Европа, продължила цяло десетилетие.

Малко след това Норвегия повиши лихвите до 11-годишен връх, като заяви, че планира да продължи с паричното затягане и през ноември. Очакванията са лихвата да бъде около 3% през зимата, но перспективите "са по-несигурни от обичайното", посочиха от банката в свое изявление.

А управителят на Германската централна банка (Бундесбанк) и член на ЕЦБ Йоахим Нагел посочи, че ЕЦБ ще трябва отново да повиши лихвите, дори това да навреди на икономическия растеж. От юли досега регулаторът е увеличил лихвите със 125 б.п., но "перспективите от последващи стъпки на затягане нараснаха и според мен те ще трябва да се осъществят". "Не искам да крия факта, че борбата срещу инфлацията носи своя товар със себе си - тя вероятно ще временно ще притъпи растежа. Но да не правим нищо и да оставим нещата да поемат по своя курс не е алтернатива", категоричен бе Нагел. 

Норвежкият държавен фонд искa от компаниите, в които инвестира, нулеви емисии до 2050 г. Компанията смята, че забавянето на прехода към въглеродна неутралност е "най-големият финансов риск за фонда“. Само 10% от компаниите в портфолиото на инвестиционния фонд обаче са си поставили засега цел за нула емисии за 2050 г., въпреки че немалко са предприели някакви крачки към целите за по-ниски емисии. Норвежкият държавен инвестиционен фонд е реално най-големият в света.

Азия

За първи път от 24 години насам японското правителство се намеси на валутния пазар с покупки на йени, за да противодейства на обезценяването на националната валута. По-рано йената падна до най-ниското си ниво спрямо щатския долар от почти четвърт век, след като Федералният резерв на САЩ повиши лихвените проценти, а Японската централна банка отново остави паричната си политика непроменена.  

В рамките на часове след последното повишение на лихвите от Федералния резерв на САЩ управителят на ЯЦБ Харукиро Курода и неговите колеги запазиха програмата за контрол на кривата на доходността на централната банка и покупките на активи непроменени, както се очакваше.

Северна Америка

Федералният резерв отново затегна паричната си политика. Целевият диапазон за лихвения процент по федералните фондове беше увеличен с 0,75 процентни пункта до 3-3,25%. Това е петото увеличение за тази година. В същото време Фед значително понижи прогнозата си за растежа за 2022 г. Сега се очаква икономически растеж от едва 0,2%. През юни все още се предполагаше увеличение от 1,7%.

Развиващи се пазари 

Централната банка на Турция отново намали основния си лихвен процент въпреки високата инфлация. Основният лихвен процент ще бъде намален със 100 базисни пункта до 12%. Важно е „финансовите условия да останат благоприятни, за да се запази темпът на растеж на промишленото производство и положителната тенденция в заетостта", заяви Централната банка на Турция. Понастоящем инфлацията в страната е около 80%. След решението турската национална валута поевтиня до нов рекорден минимум.  Продавач зад щанд със сирене обслужва клиенти на базара за подправки в квартал Еминону в Истанбул, Турция, във вторник, 20 септември 2022 г. Ключови турски банки изкупуват обратно акции, след като книжата обърнаха посоката на безпрецедентното рали от миналата седмица, осигурявайки облекчение за кредиторите, засегнати от разгрома. Снимка: Erhan Demirtas/Bloomberg

Президентът Реджеп Тайип Ердоган и неговия съюзник Кавчиоглу се придържат към необичайна схема, която се противопоставя на повишаването на лихвените проценти като инструмент за ограничаване на инфлацията. Подходът насърчи икономическия растеж за сметка на ценовата стабилност и направи турските активи по-уязвими към разпродажби. В резултат на това годишната инфлация надхвърли 80%, а лирата е сред най-зле представящите се в развиващите се пазари.

В публикация в блог миналата седмица Кавчиоглу повтори, че макропруденциалните мерки и политики, насочени към разширяване използването на лирата, ще бъдат приложени за постигане на ценова стабилност. Той е четвъртият управител на централната банка от 2019 г., след като Ердоган уволни тримата му предшественици.