Изместването на тектоничните плочи на глобалната икономика ще е болезнено

Когато семейство Шанън обявява, че затваря градинския си център в близост до оживен път в южен Лондон след 33 години активен бизнес, те се опитват да обяснят на клиентите си колко трудно е било за тях това решение.

„Ние не ставаме по-млади и нашите деца имат свои собствени кариери. Отделно са ULEZ (местен данък върху емисиите), Brexit, увеличаване на цената на продуктите, недостиг на запаси, горещото време, студеното време, забраната на маркучите и задаващата се рецесия“, гласи съобщението им в социалните мрежи.

Жителите на южен Лондон ще трябва от другаде да купуват растенията си. По- голямото безпокойство е, че местните трудности, цитирани от семейство Шанън, са само едната страна на монетата що се отнася до глобалната икономика. Проблемите ѝ всъщност далеч надхвърлят днешната криза с разходите за живот.

Пазарът на труда се променя, тъй като т.нар. поколение на бейби бумърите (родените в периода 1946-1964 г. – б.ред.) се пенсионира. Има и смущения, причинени от екстремни метеорологични условия, разходи за действия по климата, по-нестабилната геополитика и несигурното бъдеще за световната търговия.

Някои политици смятат, че тези тенденции могат да доведат до един трайно по-скъп свят.

„Има огромна несигурност за това как ще се оформи икономиката сега, когато тектоничните плочи се изместват“, коментира управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева на събитие в Брюксел този месец. Тя предупреждава, че това ще се усети доста болезнено.

Как точно стигнахме дотук – това представиха централни банкери на годишната им среща в Уайоминг миналия месец. Според Агустин Карстенс, ръководител на Банката за международни разплащания (BIS), която на практика служи като банка на централните банки, голяма част от световната икономика се радваше на солиден растеж в продължение на три десетилетия и ниска инфлация поради благоприятни попътни ветрове, включително стабилна геополитика, технологичен напредък, скок в глобализацията и достатъчно работна ръка.

Вместо да се възползват от момента, за да направят инвестиции и реформи за бъдещето, правителствата поеха дългове, за да преследват още по-голям растеж. Така глобализацията направи малка група хора много богати и остави милиони други в блатото.

Финансовата криза от 2008-2009 г., пандемията и войната в Украйна разкриха колко крехък е този растеж, подхранван от евтин дълг и вериги на доставки точно навреме. Сега по-големият страх е, че тези попътни ветрове се превръщат в насрещни ветрове.

Да вземем демографията. Бейби бумърите в САЩ, родени между края на Втората световна война и 1964 г., ще се пенсионират до 2030 г., докато в Европа старите хора ще бъдат повече от младите, в съотношение 2:1, от 2060 г. В Китай делът на хората над 65 години се е утроил от 50-те години на миналия век.

Теорията за „големия демографски обрат“ на икономистите Чарлз Гудхарт и Манодж Прадхан – че застаряването ще намали работната сила и по този начин ще доведе до инфлация, не привлече много внимание, преди ценовият натиск да започне да нараства през 2020 г.

Сега обаче Федералният резерв на САЩ посочва, че половината от големия спад в участието на работната сила, наблюдаван след пандемията, се дължи на пенсионирането на бейби бумърите.

Някои твърдят, че връзката между демографията и инфлацията в крайна сметка ще се реши сама. Банката на Корея, чиято страна се подготвя за най-бързия темп на застаряване в света, вярва, че по-възрастното население в крайна сметка охлажда търсенето в икономиката и така натиска заплатите и цените надолу.

Това обаче може да зависи от това какво се случва със световната търговия, която през двете десетилетия след възхода на Китай породи поток от евтини и лесно достъпни потребителски стоки.

Въпреки че съобщенията за смъртта на глобализацията може да са преувеличени, има ясни признаци за отстъпление. По думите на Георгиева от МВФ спънките в световното предлагане поради пандемията и войната в Украйна са подтикнали компаниите в някои случаи да дадат приоритет на сигурността на доставките пред най-ниската цена. Това неизбежно оскъпява стоките.

Междувременно китайската икономика се забавя и лидерите в Пекин насочиха погледа си от външната търговия към вътрешните реформи. Европейският експортен гигант Германия сега иска да намали зависимостта си от азиатската суперсила.

Възприемането, че глобализацията е облагодетелствала повече едни от други доведе до категория избиратели, които се чувстват „изоставени“ – една от сложната комбинация от фактори, които доведоха до Brexit и повлияха на политиката на други места.

Според търговския историк Дъглас Ъруин от Дартмутския колеж сега има двупартиен антитърговски рефлекс в политиката на САЩ. Според него истински протърговски президент не е седял в Белия дом от Джордж У. Буш през 2009 г.

Дали, освен всичко това, справянето с изменението на климата ще ни тласне към по-скъп свят? Това ще зависи от управлението. Бездействането крие риск от по-чести екстремни метеорологични условия, причиняващи недостиг на ресурси и по-ниска производителност на труда – и двете инфлационни. Хаотичният отказ от изкопаемите горива, преди да бъдат въведени други алтернативи, би създал енергиен дефицит – и, следователно, би довел до инфлация.

Според анализите на групата от централни банки в Мрежата за екологизиране на финансовата система (NGFS), публикувани този месец, „незабавен координиран преход“ към по-екологични политики би бил по-евтин от други сценарии в дългосрочен план.

Общото между тези демографски, търговски и климатични предизвикателства е, че всички те ограничават предлагането - било то на работна ръка, стоки или суровини. Това централните банкери не могат да коригират с паричната политика.

В такъв свят само по-дълбоки и дългосрочни реформи възстановяват баланса: образование и здравеопазване за насърчаване на човешкия капитал; енергиен преход за предотвратяване на нови сътресения на пазара на изкопаеми горива; разумно харчене за иновации и инфраструктура за осигуряване на нова ефективност.

„Възможно е да се доближаваме до това, което в авиацията се нарича „ъгъл на ковчега“ – ситуация, при която самолетът намалява скоростта си и не може да поддържа височина“, коментира Карстенс. „Необходимо е квалифицирано пилотиране, за да се върне самолетът на по-безопасно и стабилно място“, заключава той.