Нищо не може да спре възхода на долара

Глобалните дисбаланси стават все по-големи и това се вижда най-ясно от невероятната сила на щатския долар, пише Bloomberg.

За да се отчете възходящата тенденция на долара, може да се проследи доларовия индекс (показател, който сравнява американската валута с няколко от валутите на основните търговски партньори на САЩ) в сравнение със собствената му 200-дневна пълзяща средна – широко приета мярка за дългосрочни тенденции. Само веднъж през този век доларът се е представят толкова силно и това е през 2015 г., когато валутните пазари се приспособиха към огромния спад в цената на петрола, който започна предходната година.

Навсякъде силата на долара е очевидна. Цената на американската валута вече почти достигна най-високото си ниво от 1998 г., регистрирано след азиатската финансова криза, спрямо валутите на Япония и Южна Корея. Корейският вон все още е много по-силен спрямо нивото си по време на катастрофалната девалвация през 1997 г., но не е достигнал най-ниското си ниво от глобалната финансова криза през 2008 г.

Междувременно йената се доближава до ниво, при което Японската централна банка може да реши да се намеси. Дори директните намеси обаче понякога не работят – ключовото е глобалната икономическа рамка. Тъй като централната банка на Япония е наясно, че намесата няма да постигне много, ако тя продължава да не повишава лихвите, а Федералният резерв продължава да ги увеличава, е възможно тя да се опита да преодолее бурята. Рискът е, че няма да има нещо, което да попречи на спекулантите да тласкат още по-надолу курса на йената – това ще засили допълнително курса на долара в процеса.

След това, разбира се, е ред на еврото, чиято цена наскоро се понижи под паритета спрямо долара за първи път от две десетилетия насам.

Войната на Русия и Украйна е двигател на динамиката на цените

От гледна точка на Европа вероятно е подвеждащо тези движения да се отдават само на решенията на централните банки. Движещата сила е войната между Русия и Украйна и различният ефект, който тя има върху цените на енергията в Европа и САЩ. Енергийният шок се разви много по-различно от всички останали до момента и засегна Европа много по-тежко от САЩ.

Обикновено доларът има пряка обратна връзка с цената на петрола, което е естествено, тъй като всички петролни сделки са деноминирани в долари. Сривът на цените на петрола през 2014 г. беше пряко съпроводен от поскъпване на долара. Този път обаче американската валута поскъпна, въпреки че цените на енергията също се повишиха. Този обрат във връзките е наистина забележителен.

Алън Ръскин, главен валутен стратег в Deutsche Bank, посочва, че движението на долара е по-малко свързано с централните банки и повече с шока на цените на енергията върху европейските фундаменти. Всъщност въздействието върху текущата сметка на еврозоната е толкова сериозно, че той предполага, че еврото се справя добре, движейки се все още около паритета, без да отслабва допълнително.

Различният удар от глобалния енергиен шок върху европейската и американската икономика се отрази и в превъзходството на индекса S&P 500 спрямо DAX с приблизително 10% за същия период. Освен това енергийните шокове добавиха много значителни рискове за текущата сметка на еврозоната, която се измества от огромен излишък към дефицит, докато относителната реална възвръщаемост значително се понижава.

Ключовото е, че ЕЦБ се приема като пленник на разгръщащата се драма около цените на енергията. Еврозоната иска да намали потреблението на енергия с 15%, което до известна степен е гарант за по-нисък растеж. Централната банка не може да направи нищо по въпроса, а и в нейния мандат влиза само борбата с инфлацията.

Ако цените на енергията продължат да растат, те ще имат почти същото въздействие като голям фискален шок, като повишаване на данъците. Това би подкопало еврото – дори ако ЕЦБ даде своя принос, за да намали разликата между доходността в Европа и САЩ.

Сега повече от всякога всичко зависи от технологиите

Последните няколко седмици бяха бурни за американските акции. След рали, което някои определиха като нов бичи пазар, оптимизмът сякаш изчезна, когато S&P 500 не успя да пробие своята 200-дневна пълзяща средна на 16 август.

Оттогава насам индексът се понижава с около 16% за годината. Фактът, че септември е изключително волатилен месец, в който индексът може отново да удари дъното, достигнато през юни, на фона на множество макроикономически събития – включително заседание на Фед резерв и месечното четене на потребителския индекс на цените, също не помага.

Виновникът зад по-широкото поражение? Технологични акции, без съмнение. Възходящият тренд при американските акции прекъсна отчасти поради сривовете в цените на книжата на технологичните компании с мегакапитализации, твърди Джим Полсън, главен инвестиционен директор в Leuthold Group. Секторът има несравнимо въздействие върху цялостното представяне на американските акции, ако може да се вземе предвид почти 100-годишна история. Полсен анализира данни от 1926 г. насам и установява, че S&P 500 се представя по-добре само когато технологичният сектор го прави. По-широките пазари се движат в крачка със сектора от началото на тази година.

Не е трудно да се обясни защо това е така. Страховете от повишаването на лихвените проценти влияят на технологичните компании – оценките на много от тях се основават на прогнозите им за печалби в далечното бъдеще. Тъй като Фед стартира най-агресивното затягане на политиката от десетилетия насам и доходността нараства, печалбите на дружествата в сектора ще са по-малки.

Дори пускането на новата линия iPhone-и от Apple в сряда не даде значителен тласък на сектора. Акциите на Apple, които имат 13-процентен дял от технологичния Nasdaq 100, почти не отчетоха промяна в цените си в рамките на силен ден за по-широкия пазар. Книжата на компанията поскъпнаха с 0,9% и цените им остават с около 12% по-ниски за годината.

Защо технологичният сектор все още има толкова голямо значение?

„Фактът, че технологичният сектор заема толкова голям дял от пазара, е просто отражение на икономиката. Преминаваме през цифровизацията с бърз темп и тази енергийна криза просто го ускори. Това, което виждаме на технологичния пазар, е по-скоро задвижено от настроенията, а не от реалните фундаменти“, коментира Морган Деледоне, ръководител на инвестиционната стратегия за Европа в Global X.

Въпреки това мнозина на Wall Street се тревожат за фундаментите, особено за корпоративните печалби. Сред тях е стратегът на Morgan Stanley Майкъл Уилсън, който намали очакванията си за ръст на печалбата на акция за годината.

„Забавящата се икономика вероятно ще бъде по-голяма тревога за акциите, отколкото горещата инфлация и ястребовия подход на Фед. Печалбите ще бъдат още по-важни“, твърди той. Уилсън очаква печалбите да се понижат с 3% през следващата година, дори ако се избегне рецесията.

Полсен все пак предоставя причини за оптимизъм на инвеститорите.

Въпреки че технологичните акции доведоха до спад на пазара, скорошните разпродажби имат „силни нюанси“, коментира той. Полсен обяснява, че много сектори, които обикновено се справят силно в условията на бичи пазар – включително цикличните акции, акциите на компаниите с малки и средни капитализации – са показали забележителна издръжливост при последните разпродажби. Според него пазарът може да се възстанови след настоящите спадове и да изненада инвеститорите в края на годината.

Още новини четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria