Водещи германски икономисти прогнозират рецесия през 2023 г. и щети за 150 млрд. евро

Очаква се през 2023 г. икономическото производство на Германия да се свие с 0,7%. Това прогнозира Институтът за световна икономика в Кил (IfW) в икономическата си прогноза, публикувана в четвъртък. „Германската икономика се намира в низходяща спирала", твърдят анализаторите от IfW.

Ефектите от войната в Украйна и енергийната криза са в начален етап и ще се проявят напълно едва през следващата година. „Силно нарастващите цени на енергоизточниците тласкат германската икономика към рецесия", се казва в прогнозата, цитирана от Handelsblatt.

Съществуват технически определения, според които Германия вече е в рецесия. За рецесия в традиционния смисъл на думата обаче се говори само когато брутният вътрешен продукт (БВП) намалява за цяла година. За последен път това се случи през 2020 г. заради избухването на пандемия от коронавируса. Спадът от около 5% обаче бе значително по-висок от очакваното понижение за 2023 г.

Въпреки това перспективите пред германската икономика се влошиха значително. В лятната си прогноза IfW все още залагаше на растеж от 3,3% за 2023 г. За сравнение, прогнозираното сега свиване означава, че добавената стойност в Германия ще бъде със 150 млрд. евро по-ниска, отколкото се смяташе досега.

Заради газовата криза и високата инфлация базираният в Есен изследователски институт RWI също понижи прогнозите си за растежа на Германия. В прогнозата си, представена в четвъртък, той очаква увеличение на БВП само с 1,1% за тази година.

През юни изследователите все още изчисляваха ръст от 1,9% за настоящата година. За 2023 г. RWI намали прогнозата си от 2,7% на 0,8%. „Най-големият риск за германската икономика е наличието или липсата на газ през предстоящата зима", казва ръководителят на отдела за икономически изследвания на RWI Торстен Шмид.

В четвъртък сутринта федералният министър на икономиката Роберт Хабек (Зелените) също отправи спешно предупреждение в Бундестага за последиците от настоящата ситуация. Твърди се например, че в момента Германия преживява най-тежката енергийна криза от 1973 г. насам. По онова време шокът от цените на петрола беше голям и предизвика огромна безработица.

Хабек обаче също коментира сравнението с онова време: „Това не е вярно. Енергийната криза е много по-сложна. Задачите са много повече“. Според него атаката на руския президент Владимир Путин е насочена и срещу германската икономическа система.

За настоящата година икономистите на IfW в Кил все още очакват растеж. Очаква се увеличението да бъде 1,4%, но и с една трета по-малко от предварително очакваното.

През тази и следващата година германските разходи за внос на изкопаеми горива ще бъдат с 260 милиарда евро по-високи, отколкото при старите цени. Това ще се отрази реално на Германия едва през следващата година, тъй като в много случаи сегашните увеличения на цените ще достигнат до потребителите едва тогава.

Това води и до повишаване на инфлацията за по-дълъг период от време. За 2022 г. се очаква инфлацията да бъде 8%. За 2023 г. се очаква тя да се ускори още повече до 8,7%, въпреки че в изчисленията е взета предвид планираната от федералното правителство „спирачка на цените на електроенергията“. Само по този начин ще се гарантира, че инфлацията няма да надхвърли десетте процента през следващата година.

IfW също така предполага, че Русия няма да възобнови доставките си на газ за Германия. Въпреки че не се очаква това да доведе до недостиг на газ през предстоящата зима, ситуацията вероятно „ще остане много напрегната".

Според IfW рязкото покачване на цените, което се наблюдава не само при енергоизточниците, но и при почти всички останали стоки, препъва най-голямата надежда за икономиката – силата на потребителите. Потребителите бяха натрупали спестявания над средното ниво по време на блокиранията. Надеждата беше, че след края на мерките ще бъдат похарчени още пари и това ще подкрепи икономиката.

Но високите цени сега намаляват спестяванията и ограничават частното потребление оше повече. Според IfW покупателната способност на германските домакинства вероятно ще се срине както никога досега в обединена Германия, което ще доведе до "свиване на потреблението през следващата година". Министърът на икономиката Хабек също предупреди за подобна възможност. Инфлацията ще направи парите в домакинствата недостатъчни, каза той. 

Несъстоятелността през август е с една четвърт над нивото от миналата година

Счита се, че неблагоприятната ситуация се отразява и на бизнеса. Перспективите пред бизнеса се влошиха, а инвестиционният климат се помрачи. Това вече се отразява в увеличаване на броя на фалитите на предприятия. По данни на Института за икономически изследвания "Лайбниц" в Хале (IWH) през август броят на фалитите на компании и корпорации е бил с 26% по-висок от предходната година.

IWH е очаквала „само“ 20%. През август са регистрирани 718 случая на несъстоятелност. За септември експертите очакват с 25% повече несъстоятелности. „След дълъг период на ниски стойности на несъстоятелността сега се наблюдава обръщане на тенденцията", казва Щефан Мюлер от IWH.

Все още не може да се говори за предстояща вълна. Мюлер обаче е категоричен: „Нарастващите данни за несъстоятелността показват, че много компании очакват постоянно увеличение на разходите, което ще направи техния бизнес модел нерентабилен“. 

Вицеканцлерът Хабек възнамерява да реагира на проблемната ситуация в икономиката. „Ще отворим втора спасителна програма и тя ще е мащабна", каза той в Бундестага. Малките и средните предприятия, които до голяма степен не бяха обхванати от предишните, също ще попаднат в нея. 

Според експертите обаче не трябва да се очакват вълни от съкращения. Въпреки прогнозираното свиване на икономиката IfW очаква само леко увеличение на равнището на безработица.

„Правдоподобно предположение“, казва Кристоф Шмидт, президент на RWI в Есен. Пазарът на труда все още е в добра позиция: „Засега няма признаци, че това ще се промени. Напротив, търсенето на нови работници става все по-трудно“.