Богатите американци вдигат инфлацията в САЩ

Инфлацията вече не е нещо ново, но покачването на цените все още може да шокира. Наскоро бях на ваканция в Хамптънс, модна плажна зона извън Ню Йорк, където бях удивена да платя 800 долара за една пазарска количка с хранителни стоки, пише американската бизнес колумнистка  на Financial Times Рана Форухар. Това не беше в някой голям магазин, а в IGA, което е американският еквивалент на търговската верига Tesco в Обединеното кралство. Цените на храните се покачват навсякъде, но на места като това те достигат наистина космически нива.

Богатите местни жители и летуващите забелязват цените, но изглежда не ограничават разходите си. Всички останали пътуват час или повече, за да си набавят хранителни стоки извън курортните зони, поръчват нехранителни стоки от Costco или отглеждат собствена продукция.

Този пример е екстремен, но в никакъв случай не е единичен. Доколкото богатите в САЩ все още не намаляват разходите си, те може да са важен и недостатъчно проучен фактор, движещ инфлацията, усещана от всички.

Хората от горните 40% по доходи в САЩ отговарят за 60% от потребителските разходи, докато долните 40% представляват едва 22%, според статистиката на BLS за 2020 г.

Неравенството в доходите не е същото като неравенството в богатството. Но двете могат да вървят ръка за ръка. Хората, които изкарват по-високи доходи, обикновено получават по-голям процент възнаграждение във вид на акции. Те също имат значително по-голям жилищен капитал (което има тенденция да насърчава повече потребителски разходи, според анализите на МВФ).

Американският институт за предприемачество, дясно клонящ аналитичен център, изчисли през февруари, че ефектът върху богатството както от печалбите от активи, така и от извличането на кеш при рефинансирането на имоти (при което все още няма корекция, подобна на тази при акциите) е на стойност 900 милиарда долара, с въздействие върху потреблението, което започна миналата година и ще продължи до края на настоящата.

Джеф Безос от Amazon може да си поръча яхта за половин милиард долара, без това да промени живота на някого освен него. Но когато горният квинтил от американците по доходи като цяло се радва на 80 процента от ефекта на богатството от нарастващите стойности на акциите и жилищата (оценка на AEI), подозирам, че това започва да има реално въздействие върху инфлацията и върху цялостната структура на нашата икономика, която през последните 30 години на падащи реални лихвени проценти стана силно финансиализирана, пише Форухар.

Основателят на Gavekal Чарлз Гейв обясни динамиката на всичко това в скорошен материал за клиенти: „Ако пазарната лихва е твърде ниска в сравнение с естествената, тогава финансовият инженеринг се отплаща… вземането на заеми за експлоатиране на спреда води до повишаване на стойността на тези активи, които носят по-голяма доходност от пазарната лихва, но също така и до увеличаване на задлъжнялостта“.

Проблемът е, че ще бъдат създадени по-малко нови активи - защо да инвестирате във фабрика или обучение на работната сила, когато можете да изкупите обратно акции? Един практически резултат от този злополучен арбитраж между Уолстрийт и Мейнстрийт е по-ниската производителност. Спадащата производителност и изкуствено ниските лихви често съпътстват периодите на възстановяване на инфлацията - точно както през 70-те години на миналия век.

Единственият изход е през болката от по-високите лихви. Пазарната цена на капитала трябва да се нормализира, за да се намалят финансиализацията и непродуктивното разпределение на ресурси и неравенството, които идват с нея.

За съжаление болката от тази промяна на парадигмата (точно както ползите от предишната) няма да бъде споделена поравно. Покачващите се лихви засягат най-тежко бедните, повишавайки цената на разходи от първа необходимост като тези за храна, подслон и вноски по кредитни карти и други заеми. Богатите могат да продължат да харчат, докато другите трябва да направят труден икономически избор.

Жилищният пазар в САЩ е най-добрият пример за икономическите и социални недостатъци на изключително финансиализирания растеж. В исторически план високите цени на жилищата – които отчасти са резултат от повече купувачи и инвеститори на пазара, както и от ограниченията за зониране и тенденциите във финансирането, които са в полза на богатите – означават, че повече хора наемат домове. Днес наемите се покачват не само в големите градове, но и в по-голямата част от страната.

Но хората, които са склонни да наемат жилища, е най-малко вероятно да могат да платят по-високите цени. Според данните на Pew за 2021 г. 60 процента от наемателите са в долния квартил по доходи в САЩ. Тъй като повече дискреционни доходи отиват за основни разходи, картината на потреблението е още по-изкривена към богатите.

Разбира се, нито една икономическа парадигма не трае вечно. По-високите лихвени проценти в крайна сметка ще намалят изкуствено завишените стойности на активите.

Междувременно Белия дом на американския президент Джо Байдън прави каквото може, за да смекчи инфлационната болка за работещите хора. Той освобождава стратегически петролни резерви в частично успешно усилие да намали цените на бензиностанциите, разширява прилагането на таваните от епохата на пандемията върху някои плащания по студентски заеми и настоява за антитръстови действия в области, където корпоративната концентрация (която расте ръка за ръка с финансиализацията) може да е отговорна за част от инфлационния натиск.

Но са необходими повече промени. Успехът на корпоративните лобисти в осуетяването на усилията за затваряне на вратичките пред експлоатирането на ниските лихвите е срамен. Опрощаването на студентски дълг - колкото и щедро да е то - няма да промени факта, че цената на четири години частен университет в САЩ (еластична цена, която може да се вдига неограничено от богатите по света) е почти двойно по-висока от медианния семеен доход. Жилищните пазари продължават да плачат за голяма реформа.

Подозирам, че ще платим с цяло едно по-младо поколение, за да се прокарат тези видове системни промени. Хората от това поколение просто нямат толкова много активи, за да се защитят.