Добре дошли в Естония - горещата точка на инфлацията

На централния пазар в столицата на Естония купувачите се мръщят, докато четат днешните цени на летните плодове и зеленчуци, струпани в кашони пред тях.

На щанд за пакетирани храни и консерви жена поглежда новоизписаните етикети, обръща се и и си тръгва, докато продавачът просто повдига рамене.

„Хората наистина не са щастливи от това колко струват нещата в момента“, казва Анна Кордей, 19-годишна студентка, работеща на един от щандовете за плодове. „Обвиняват мен, защото съм точно пред тях, но мисля, че знаят, че не мога да направя много по въпроса".

На фона на инфлационната буря, предизвикана от инвазията на Русия в Украйна, и продължаващите последици от пандемията, Естония отчита най-бързия скок на инфлацията в еврозоната. Последните данни показват ръст от 22,7% на годишна база, пише Politico.

Това значително надхвърля средното ниво в еврозоната. Цените в 19-те страни, които използват единната валута, са се увеличили средно с 8,9% на годишна база към края на юли.

Кордей казва, че ягодите на щанда ѝ, които са стрували около 7 евро килограма преди година, сега са на цена от 10,90 евро.

По главния път от пазара табели на бензиностанция показват, че безоловният бензин струва 2 евро за литър, което доближава рекордни нива.

Тенденцията за остра, по-висока от средното инфлация в Естония може да се отдаде на няколко фактора, включително от увеличение на цените на електроенергията заради недостиг и изключително силното възстановяване на естонската икономика след пандемията, което доведе до липса на работна ръка и по-високи заплати. Според Естонската централна банка икономическото производство на страната се е увеличило с 7% над предпандемичните нива в края на миналата година. Германия – водещата икономическа сила в региона, към същия момент все още не бе успяла да се върне към размера си отпреди пандемията.

Правителствени главоболия

За правителството на Естония, което ще се изправи пред избори след шест месеца, натискът се засилва.

Министър-председателят Кая Калас следва сравнително строга фискална линия, откакто дойде на власт в началото на миналата година, и ясно показа, че цели да продължи с ограничаването на разходите.

Тя смята, че раздаването на държавни средства на граждани в затруднение може да доведе до по-високо търсене в икономиката, което ще предизвика допълнително ускоряване на инфлацията. В същото време плащанията ще увеличат държавния дефицит.

Освен това според нея намаляването на акцизите върху горивата няма задължително да стигнат до шофьорите, тъй като в страни като Германия, където бе изпробвана подобна политика, търговците не прехвърлиха към потребителите спестяванията.

След срещата на лидерите на ЕС в края на юни Калас призова европейските правителства да работят с централните банкери, за да преборят световните сили – войната в Украйна и наследството от пандемията – които стоят зад високата инфлация и помрачаващите се перспективи за икономическия растеж.

„Намираме се в трудна ситуация, която изисква внимателни стъпки“, каза Калас.

Членството на Естония в еврозоната означава, че тя не може да промени основните лихви независимо, за да реагира на собствените си икономически нужди, например да увеличи разходите за заеми, за да задуши икономическата активност, а оттам и растящите цени.

Вместо това базираната в Германия Европейска централна банка (ЕЦБ) взима решенията за всички страни в еврозоната. Това означава, че лихвите може да не се увеличат колкото Естония може да иска, тъй като по-задлъжнелите страни от еврозоната с по-ниска инфлация – например Италия – вероятно ще се противопоставят.

През юли ЕЦБ вдигна лихвите с половин процентен пункт и сигнализира още едно увеличение през септември, като в момента пазарите залагат и то да е в същия размер.

Въпреки това икономистите казват, че инфлацията в Естония вероятно ще остане висока в продължение на месеци, задминавайки всяко увеличение на заплащането, а това ще остави гражданите с по-малко доходи на разположение.

Последните официални прогнози на Естонската централна банка през юни показват, че се очаква инфлацията да е средно 15,4% през 2022 г. и 4,3% през 2023 г. Оттогава насам по-високата от очакваното инфлация направи по-вероятно реалните резултати да са по-високи.

„Този вид свиване на покупателната сила на домакинствата е тревога за мнозина“, казва Расмус Катаи, който управлява отдела за икономическа политика и прогнози в централната банка.

Говорителка на финансовия министър на Естония е заявила, че правителството планира някои мерки, за да облекчи натиска от растящите цени върху домакинствата.

Хората с доходи до 654 евро на месец например ще бъдат освободени от данъци, докато предишната сума бе 500 евро. Акцизът върху тока и горивата ще бъде замразен до април 2024 г.

Обществена реакция

Естонските потребители и бизнеси реагират различно на по-високата инфлация.

За някои компании отговорът е да увеличат собствените си цени.

В хотел Iglupark в бившото пристанище за хидроплани в Талин гостите си почиват навън в подобни на иглута дървени постройки върху слънчеви платформи с изглед към Балтийско море.

Помощник-мениджърът Таави Ньомисту казва, че последните месеци са били особено трудни, тъй като всяка постройка се отоплява с електричество, което оставя компанията изложена на растящите цени на електроенергията.

Ньомисту казва, че цените на хотела са се вдигнали приблизително с темпа на инфлацията, отбелязвайки, че мениджмънтът ще се събере по-късно същия ден, за да обсъди цените за следващото лято. Според него те вероятно ще бъдат повишени отново.

„Когато отворихме през октомври миналата година, трябваше да държим цените ниски, докато генерираме търсене“, казва Ньомисту. „Но предвид растящите ни разходи повишихме и цените, за да не изоставаме“.

Друга реакция на по-високата инфлация, този път сред работниците, е да се искат по-високи заплати. Скорошен доклад на естонския бизнес ежедневник Aripaev цитира местния ръководител на шведския телеком Ericsson, който отбелязва, че служителите налагат натиск за увеличаване на заплащането.

Официалната статистика показва, че заплатите в Естония са се увеличили с 8,1% през първото тримесечие на тази година спрямо ръст от 4,9% през същия период на 2021 г., но все още повишението е доста под това на инфлацията. Централната банка очаква ръстът на заплащането да стигне 10% тази година, а натискът да остане стабилен през следващата година.

Ако повече бизнеси продължат да вдигат цените и повече служители – да искат по-високи заплати, това може да създаде дългосрочни проблеми за централните банкери и определящите фискалната политика.

Примери от историята, например САЩ през 70-те години, предполагат, че подобни инфлационни спирали могат да се утвърдят и да се самозахранват, докато компаниите и служителите се опитват да изпреварят бъдещи увеличения на цените. Бившият председател на Фед Пол Волкър успя да укроти инфлацията, намалявайки лихвени проценти от до 20% в началото на 80-те години.

Но не всички настоящи отговори на високата инфлация в Естония са инфлационни сами по себе си. Кордей – служителката на щанда за плодове, казва, че планира да работи повече часове, за да гарантира, че спестяванията ѝ ще бъдат достатъчни, за да се премести в колежа, който иска.

Служителите, работещи повече, би трябвало да направят естонската икономика по-ефективна, без да захранват инфлация, поне в краткосрочен план.

Но Кордей вече се тревожи, че заради растящите сметки за ток тази зима може да няма средствата за исканото преместване.

„Това е огромен проблем“, казва тя. „Не знам дали ще мога да си позволя да се преместя и да живея сама, както планирах“.