Кой печели от срива на еврото – САЩ, Европа или Путин?

Първата причина са диференциалите при основните лихви между САЩ и Европа. „Основните лихви в Щатите само през тази година се повишиха три пъти. Диференциалът вече е около 2,25% спрямо Европа, която все още е [с лихви] на негативни нива въпреки все по-засилващата се инфлация. Това привличаше капитали към щатските пазари, търсене на долари за закупуване на американски активи. Така започна тренд на намаляване на курса в средата на 2021 г., спиране на нива около 1,5-1,6 [евро за долар], когато се заговаряше за паритет, но никога не се стигаше“, обясни Райков.

Като трети фактор той посочи войната в Украйна и газовите доставки към Европа, прогнозирайки, че те вещаят тежка зима и икономическа криза.

Икономистът обясни, че стопирането на руските газопроводи за ремонт и поддръжка през последните десет дни уплаши пазарните участници, както направи и предположението, че Европа ще навлезе в тежка икономическа криза след ноември. „Това засили натиска и границата от един долар за евро беше премината, защото тази граница беше психологическа, сравнявайки двете икономики“, коментира Преслав Райков.

Очаквания за по-високи лихви

От думите му стана ясно, че с очакванията за вдигане на лихвения процент в Европа през юли може би ще се „върнем над паритета с нива 0,1-0,2“. Той обаче смята, че икономическата криза може да потопи за по-дълго еврото и да видим нива доста под 1 евро за долар. „Нестабилният курс не е добре и за двете страни на Океана, тъй като прекалено скъпият долар повлиява на американската икономика. Засегнати са компаниите, които изнасят стоки и услуги от САЩ", обясни той.

Според Райков въпреки логиката, че слабото евро повишава конкурентоспособността на компаниите, които правят износ от Европа, тези плюсове много бързо се изяждат от високата инфлация на континента.

Икономистът доц. Григор Сарийски заяви от своя страна, че факторите, които бутат долара нагоре, продължават да работят. По думите му „ЕЦБ дълго време злоупотребяваше с нервите на своите колеги“.

"Като държите толкова дълго време лихвите ниски или отрицателни, всяка банка, която получи пари на депозит, тя няма какво да ги прави. Беше много по-лесно да ги превалутират като доларов депозит и да получават пари от лихвите. Това го правеха всички банки в ЕС и еврозоната и това предизвика бурно търсене на долари и така се стигна до лихвения диференциал“, разясни той.

По думите му доларът от дълго време се възприема като валута убежище и е символ на стабилност, когато има увеличено напрежение.

"Толкова нисък курс е катастрофален и за европейската, и за американската икономика. Ще има съвместни усилия, които да избутат курса около паритета. Близо половината от вносителите в ЕС печелят. Курсът в момента не е изгоден за европейските производители, тъй като плащат в долари, а изнасянето е в евро", пресметна доц. Сарийски.

Той е на мнение, че от обезценяването на еврото печели президентът на Русия Владимир Путин. За пример той даде търговския баланс на нашата страна с Руската федерация. „През миналата година за първите пет месеца вносът [в страната ни] е за 1,9 милиарда, докато тази година България е платила 2 милиарда повече на Путин и лицата около него, заради това, че еврото е по-евтино, а котировките на горивата, благодарение на санкциите, вървят нагоре. Скъпите горива са нещо, с което трябва да свикваме. Ефектът на санкциите е финансиране на руската икономика много повече от преди", изтъкна икономистът.

Ръстът на инфлацията

Според доц. Сарийски нямаме средства, с които да спрем инфлацията. „В еврозоната в момента тя е около 9%, а основната лихва е 0%. При толкова голяма разлика ножицата е сериозно разтворена, заяви той и предупреди: Ако се опитате да овладеете инфлацията с бързо увеличение на лихвите, това ще доведе единствено до още по-голяма инфлация.“

За пример икономистът даде увеличението на лихвите по вече раздадени кредити. „Този, който го е теглил, ще трябва да плаща повече пари. Ще поиска увеличение на заплатата. Ако се увеличи плащането на бизнеса, неговият първи импулс ще бъде да смени етикетите с цените", коментира той какви са последствията. Доц. Сарийски е убеден, че нерешителността на ЕЦБ не влияе добре.

Според Преслав Райков няма да се стигне до сътресения и няма да има компании, които ще изпаднат в неплатежоспособност заради по-високите цени на енергоносителите и суровините. По-скоро бизнесите, които търгуват с щатски партньори, ще усетят разликата, смята той.

Той очаква ръстът на потребителските цени в страната през юни да достигне 16,2% и също споделя мнението, че нямаме контрол над инфлацията. "А голямата инфлация в Европа тепърва предстои. В следващите шест месеца не виждам какво би стопирало инфлацията", отбеляза икономистът.

Навлезе ли светът в глобална рецесия? Ще влезе ли американската икономика в криза, за да се „охлади“? Какви са прогнозите и с колко може да падне нивото долар – евро? От какво зависи движението на долара? Ще започне ли ЕЦБ да вдигне лихвите, за да се получава доходност от депозитите? Кой печели от валутната война? Има ли опасност от рецесия в Европа? Какви ще са последствията за индустрията?  Как ще се справи ЕЦБ с нарастващата инфлация?  Може ли да се очаква промяна в курса при евентуално влизане на страната ни в еврозоната? Какво се случи с газа в газохранилището в Чирен?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.