На първо четене в НС: 3400 лв. максимален осигурителен доход

От ГЕРБ са против вдигането на минималния осигурителен доход на земеделските стопани и посочиха, че също ще направят предложение между двете четения. Бившите управляващи заявиха, че ще предложат и отпадане на тавана на пенсиите.

Елисавета Белобрадова заяви, че „Демократична България“ подкрепя бюджета и заложените политики. Най-важното е, че се увеличава тежестта на индивидуални принос в пенсионната система, коментира тя по отношение на заложения ръст на пенсиите. От партията коалиционен партньор обаче ще искат замразяване на максималния осигурителен доход на 3000 лева до провеждане на допълнителни разговори, защото нямало предвидимост за увеличението. ДБ имат аргументирано предложение, което предвижда от 1 юли да влезе автоматичен механизъм за увеличение, за което предстоят разговори.

От ГЕРБ също поискаха изключение за максималния осигурителен доход за IT сектора, което ще внесат при второ гласуване. Бившият образователен министър Красимир Вълчев се изказа по темата, като отбеляза, че разумното изключение е сектор "Информационни технологии", защото този сектор в последните години е с най-висок ръст на добавената стойност, а и защото сме на прага на задълбочени дигитални трансформации.

Бившият социален министър на ГЕРБ Деница Сачева не вижда нищо положително в този бюджет, стана ясно от изказването й. Тя посочи, че се увеличава зависимостта на НОИ от държавиния бюджет, а тепърва предстои актуализация. Решенията за пенсииите са лошо конструирани и водят до изкривяване на системата. Добавките които трябва да се влеят в пенсиите, ще доведат до още по-голям дефицит. Ръстът на пенсиите със 6,1 на сто ще бъде изяден от инфлацията, изброи тя.

Хасан Адемов (ДПС) също посочи предимно негативите в проекта. За него е притеснително, че в този бюджет половината пенсионери са под линията на бедност, а през социалното подпомагане няма една стотинка заложени пари за допълване до този праг. Дори да направите реформа, като няма финансови инструменти, няма как да се реализира, обърна се той към управляващите.

Любомир Каримански от „Има такъв народ“ се фокусира върху макроикономически анализ на проектобюджета. Той каза, че се очаква приходите да се увеличат с 12%, като тези от осигуровки и неданъчни приходи нарастват с 6,8%. Според него може да се увеличи таванът на пенсиите и дори може да стане при актуализацията на бюджета на ДОО през юни.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов постави въпроса за обмисляне на смяна на пенсинния модел. Докога НОИ ще може да поддържа тази пенсионна система, попита той. Солидарният модел с тази демографска картина не може да работи, заяви той. "Тук не се говори за реформа, един ден държавата ще фалира, не е ясно дали НОИ ще фалира преди държавата или държавата преди НОИ", каза Костадинов.

Вяра Йорданова (БСП) защити противоположната теза – че този бюджет на ДОО е първа стъпка към превеждане към нормалност на осигурителната система, към връщането на социалната държава.

"БСП за България" подкрепя законопроекта, защото той „е израз на смислена и целенасочена лява политика, целяща да смекчи удара от развиващата се световна икономическа криза“, заяви Вяра Емилова.

Финансовата рамка

Общата сума на приходите и трансферите за 2022 г. от консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване са заложени в размер на 16,8 млрд. лв. или с близо 1,2 млрд. лева повече в сравнение с 2021 г. В рамките на общата сума с най-голям относителен дял са приходите от осигурителни вноски, които са предвидени в размер на 9,5 млрд. лв. Предвиден е допълнителен трансфер от държавния бюджет за покриване недостига от средства в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. в размер на над 6,9 млрд. лв.

Общият размер на разходите за пенсии, парични обезщетения и помощи, службите по социално осигуряване, за мерки за запазване на заетостта и предоставените трансфери за 2022 г. е 16,8 млрд. лв., в т.ч. предоставени трансфери в размер на 7,4 млн. лв. Планираните разходи за пенсии без капиталовия трансфер за прехвърляне на пенсионни права към пенсионните схеми на Европейския съюз, Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка за 2022 г. са 14,1 млрд. лв. Предвидените разходи са с 1 млрд. лева или с 8,2% повече повече спрямо актуализирания бюджет на ДОО за 2021 г.

В края на дебата социалният министър Георги Гьоков обобщи, че колкото и да се критикува, бюджетът е възможният към момента и то с увеличените социални плащния.

Няма пенсия за осигурителен стаж и възраст, която да е по-ниска от пенсиите през декември 2021 г., а при  пенсиите с добавките се получи разминаване, призна той, но уточни, че това се дължи не на грешни изчисления, а на решенията на 46-тото НС и на създадените свръхочаквания у хората. Пенсиите са увеличени средно с 13%, или около 61 лева средно.

Дебатът за максималния осигурителен доход минава през увеличение на минималния осигурителен праг, заяви Гьоков.