Какво е инфлация и как се измерва тя?

Една от най-често използваните думи в публичното пространство, политическите изявления и новинарския поток е и една от тези, които най-много ни плашат, създавайки особено чувство на застрашеност по отношение на личните ни финанси и благосъстоянието ни изобщо. Това е инфлацията. Нейният призрак винаги е някъде там и ни подсказва, че във всеки момент тя може да се ускори, затруднявайки ни да поемем месечните си разходи и да се насладим на нещата, които обичаме. Но какво точно означава този термин и защо през последните години постоянно чуваме за него?

Дефиниция

Тази дума обозначава темпа на нарастване на цените за определен период от време. Обикновено инфлацията се измерва в широк смисъл, като например общото увеличение на цените или увеличението на разходите за живот в дадена страна. Но тя може да бъде и по-тясно изчислена - за определени стоки като храните или пък за услуги като нова прическа във фризьорския салон, например. Независимо от контекста, инфлацията показва колко по-скъп е станал съответният набор от стоки и/или услуги за определен период от време, най-често за период от една година.

Как се измерва инфлацията?

Разходите за живот на потребителите зависят от цените на много стоки и услуги и от дела на всяка от тях в бюджета на домакинството. За да измерят издръжката на живот на средния потребител, правителствените агенции провеждат проучвания на домакинствата, за да определят кошница от често купувани стоки и да проследят във времето разходите за закупуване на тази кошница.

Цената на тази кошница в даден момент, изразена спрямо базовата година, е индексът на потребителските цени (ИПЦ), а процентното изменение на ИПЦ за определен период е инфлацията на потребителските цени - най-широко използваният измерител на инфлацията. Например, ако индексът на потребителските цени за базовата година е 100, а текущият индекс на потребителските цени е 110, инфлацията за периода е 10%.

Базисната потребителска инфлация се фокусира върху основните и устойчиви тенденции в инфлацията. Тя често изключва по-променливите цени на продукти като храни и енергоносители, които са най-силно повлияни от сезонни фактори или временни явления.

В еврозоната инфлацията на потребителските цени се измерва с „Хармонизирания индекс на потребителските цени“, често наричан с абревиатурата „ХИПЦ“. Терминът „хармонизиран“ обозначава факта, че всички държави в Европейския съюз следват една и съща методология. Това гарантира, че данните за една държава могат да се сравняват с данните за друга.

Смята се, че в региона този показател е добър начин да се проследи как се променят цените в икономиката. Тя е като карта, която помага на Европейската централна банка (ЕЦБ) да взема своите решения.

Какво създава инфлация?

Ускорената инфлация може да бъде причинена от различни фактори, включително повишени производствени разходи, свързани със суровини, труд или пазарни смущения. По-голямото търсене също може да доведе до повишаване на ценовия натиск, а определени фискални и парични политики, като намаляване на данъците или по-ниски лихвени проценти, също са потенциални фактори.

През 2022 г. темповете на инфлация по света се повишиха до най-високите си равнища от началото на 80-те години на миналия век. Макар че няма една-единствена причина за това бързо нарастване на цените, редица събития заедно допринесоха за ускоряване на инфлацията, включително последиците от пандемията от Covid-19, нахлуването на Русия в Украйна и предизвикания от това шок в цените на енергията и храните.

Защо се страхуваме от инфлацията?

Инфлацията има за цел да измери цялостното въздействие на промените в цените на диверсифициран набор от продукти и услуги. Тя дава възможност за представяне с една стойност на нарастването на равнището на цените на стоките и услугите в икономиката за определен период от време.

Когато цените се повишават, това означава, че с една парична единица се купуват по-малко стоки и услуги. Тази загуба на покупателна способност се отразява върху разходите за живот на обикновените граждани, което в крайна сметка води и до забавяне на икономическия растеж. Ето защо мнението на икономистите е, че устойчива инфлация настъпва, когато нарастването на паричното предлагане в дадена страна изпреварва икономическия растеж.

Дори нисък, стабилен и лесно предвидим темп на инфлация, който някои смятат за оптимален, може да доведе до сериозни проблеми в икономиката. Това се дължи на начина, мястото и времето на навлизане на новите пари в икономиката.

Може ли инфлацията да бъде овладяна?

Правителствата разполагат с много инструменти за контрол на инфлацията. Най-често централната банка на една страна може да пристъпи към повишаване на разходите по заемите. Това се нарича рестриктивна парична политика, която оскъпява кредитите, намалява паричното предлагане и ограничава индивидуалните и бизнес разходите.

Фискални мерки като повишаване на данъците също могат да забавят инфлацията. В миналото правителствата са прилагали и мерки като ценови контрол за ограничаване на разходите за определени стоки, но с ограничен успех.

Защо идеалното ниво на инфлация не е 0%?

Повечето водещи централни банки се стремят към инфлация от 2%. Причината е, че нулевата инфлация далеч не излиза евтино, дори в дългосрочен план. Състоянието на фирмите непрекъснато се променя, а инфлацията смазва колелата на икономиката, като позволява на тези фирми бавно да избягат от плащането на твърде високи реални заплати, без реално да намаляват заплатите, които плащат.

Ако едно правителство си постави за цел 0% инфлация, вероятно в около половината от случаите ще имаме дефлация, което би било много вредно за икономиката. По-безопасно е да се цели малък положителен темп на инфлация.

Какво означават термините дезинфлация и дефлация?

Тези термини също са нещо, с което ще се сблъсквате често, ако следите новините и развитието на икономиката.

Дезинфлация означава забавяне на темпа на инфлация и се проявява, когато общото ценово равнище продължава да се повишава, но с по-бавни темпове от преди. За разлика от това, дефлацията е намаляване на общото равнище на цените, което се изразява в годишно понижение на индекса на потребителските цени.

Има ли инфлацията положителни страни?

Както вече казахме, страните по света се стремят към оптималното равнище на инфлация, за да се стимулира до известна степен харченето сред потребителите и бизнеса вместо спестяването. Ако покупателната способност на парите намалява с течение на времето, може да има по-голям стимул да се харчи сега, вместо да се спестява и харчи по-късно. Това може да доведе до увеличаване на разходите, което да стимулира икономическите дейности в страната. Смята се, че балансираният подход позволява да се поддържа стойността на инфлацията в оптимални и желани граници.

Лицата, притежаващи материални активи като имоти или стоки на склад, които се оценяват в националната им валута, могат да се радват на известно ускоряване на инфлацията, тъй като това повишава цената на техните активи, които те могат да продадат на по-висока цена.

Инфлацията често води до спекулации от страна на предприятия в рискови проекти и от физически лица, които инвестират в акции на компании, тъй като очакват по-добра възвръщаемост от инфлацията.

Как да предпазим парите си по време на инфлация?

Съществуват редица мерки, които хората могат да предприемат, за да защитят финансите си от инфлацията. Например, човек може да избере да инвестира в класове активи, които се представят по-добре от пазара по време на инфлация. Това може да включва стоки като зърно, говеждо месо, петрол, електроенергия и природен газ.

Цените на стоките обикновено изпреварват цените на продуктите, а повишаването на цените на стоките често се разглежда като индикатор за предстояща инфлация. Стоките, които също могат да бъдат нестабилни, лесно се влияят от природни бедствия, геополитика или конфликти.

Доходите от недвижими имоти също могат да помогнат за предпазване от инфлация, тъй като наемодателите могат да увеличат наема, за да са отговорят на нарастването на цените.

В заключение

Инфлацията води до понижаване на покупателната способност сред населението, но пък умереният ѝ темп може да бъде значим стимул за икономическия растеж. Ето защо не бива да свързваме термина единствено със страх и притеснения за бъдещето, а да се опитаме да го разбираме по-добре, за да можем и да реагираме по-добре в условия на повишен ценови натиск.

Добрата новина е, че макар инфлацията да съпътства всеки ден от нашия личен, политически и икономически живот, потребителите и най-вече правителствата и централните банки разполагат с инструменти, с които могат да в овладеят в ситуация на ускорение. След шоковото поскъпване през 2022 г., инфлацията в световен мащаб, включително и в България, се нормализира, макар и големият скок на цените в някои отрасли да е необратим. Това дава надежда, че в това отношение икономиката, поне за кратко, се връща към предвидимостта и спокойствието, на което водещите централни банки вече отговориха с понижаване на лихвените проценти.