InnerCity Weightlifting, фитнес зала с нестопанска цел в Бостън, набира лични треньори от беден произход, за да вкарат във форма богатите клиенти. Странната комбинация, целяща насочване на младежите далеч от проблемния живот на улицата, носи нещо повече от добре оформени бицепси: заможните посетители на фитнес залите спонтанно предлагат на треньорите си допълнителни възможности за работа; явяват се в съда, за да ги подкрепят; и дори плащат децата им да посещават летни лагери заедно със своите по-привилегировани потомци, пише научният коментатор Анджана Ахуджа за Financial Times.
Тези взаимоотношения между различните класи са критични за икономическата мобилност, според Радж Чети, професор по публична икономика в Харвардския университет. Наскоро Чети публикува две статии в американското списание Nature, показващи, че децата от семейства с ниски доходи, които имат много приятели от семейства с високи доходи, е по-вероятно да печелят повече по-късно в живота. Анализът посочва значението на „икономическата свързаност“ - накратко, наличието на богати познанства - като ценно ранно стъпало по икономическата стълбица.
Чети, икономист-пионер, който използва данни от социалните платформи, за да осветли сложни социални въпроси, се зае да избистри идеята за „социалния капитал“, свободно дефиниран обем, който улавя социалната мрежа и средата на човека, които често се смятат за ключови за успеха. Заедно с колеги от Станфордския университет и Stern Business School в Ню Йорк той се обърна към най-големия световен център за социална свързаност: социалната мрежа Meta, бившата Facebook.
Екипът анализира анонимните данни на всички потребители на възраст от 25 до 44 години в САЩ, обхващайки 72 млн. души и 21 млрд. приятелства. В първото изследване те разделят данните, използвайки три различни дефиниции на социалния капитал: кръстосани връзки в рамките на приятелски мрежи, като оценка за социалното сближаване; нива на доброволчество в кварталите, като оценка за гражданската ангажираност; и икономическа свързаност, дял от приятелите с висок социално-икономически статус (SES).
Последният фактор, особено броят на богатите връзки, създадени в младостта, е този, който характеризира мобилните хора, достигащи до високи доходи. Богатите деца се радват на това предимство почти от раждането си. Средното дете, което расте в семейство с високи доходи, има 70% приятели от богати семейства; за деца в семейства с ниски доходи, цифрата пада до 40%. „Ако децата с родители с нисък SES растат в окръзи с икономическа свързаност, сравнима с тази на средното дете с родители с висок SES, техните доходи в зряла възраст ще се увеличат средно с 20 процента“, заключават авторите.
Защо израстването със заможни дружки може да увеличи по-късните доходи е необяснимо, въпреки че подобни връзки е правдоподобно да отварят очите на детето за по-нататъшно образование или по-доходоносна кариера. Икономическата свързаност изглежда също обяснява расовите различия в икономическата мобилност. Екипът публикува Атлас на социалния капитал, разкриващ нивата на социално сближаване, гражданска ангажираност и икономическа свързаност за всяко училище, колеж и квартал в САЩ.
Второто изследване разглежда по-задълбочено как хората с различни доходи се свързват. Два фактора допринасят: първият е контактът, или дали богатите и бедните споделят едно и също пространство. Но само контактът не е достатъчен; децата в едно и също училище могат да се самосегрегират по расова или класова линия. Обърнете внимание на допълнителния фактор: „приятелски уклон“, или тенденцията децата със сходен произход да се групират социално. Това обикновено е в по-малка степен в религиозните институции и групите за отдих, като бостънската фитнес зала, отколкото в местните квартали и училища.
Сър Ричард Блъндел, професор по политология в University College в Лондон, а също и в Института за фискални изследвания, казва, че констатациите на Чети, макар и фокусирани върху САЩ, имат значителни последици за политиката на изравняване в Обединеното кралство: „Основният извод е, че свързването с хора от групи с по-висок SES има силна и важна връзка с възходящата социална мобилност“, посочва Блъндел. „Ако нашите общности нямат тази свързаност, ще страда социалната им мобилност.“
Едно очевидно заключение е, че увеличаването на броя на гимназиите – както кандидатите за премиер на Великобритания на консерваторите Лиз Тръс и Риши Сунак обещаха да направят – може да е несъвместимо с програмата за изравняване. Гимназиите, както и платените училища, обикновено сегрегират по-заможните деца от техните по-бедни връстници. Ако богатите и бедните трябва да се омесват повече, истински радикалният път към по-широк просперитет може да означава събаряне на стени, а не изграждане на нови.