Твърде вероятно е да бъде наложено вето на Закона за развитието на академичния състав. Това каза президентът Георги Първанов на среща с представители на сдруженията „Когито“ и „ИРИОН“ във връзка с тяхно писмо до държавния глава по повод на наскоро приетия Закон за развитието на академичния състав.
Твърде вероятно е да бъде наложено вето, въпросът е дали това вето да е за цялостния закон, за духа, за философията или ако приемем заложените в него принципи, да се опитаме да усъвършенстваме, доколкото това подлежи на усъвършенстване, текстовете, с които разполагаме, каза президентът Първанов, цитиран от БТА.
Той добави, че ще направи своя окончателен избор и решение на базата на това, което ще чуе в дискусията, на базата на многобройните експертни мнения.
Имам доста бележки, доста сериозни възражения към текста, който като цяло, разбира се, съм склонен да приема, отбеляза Първанов.
Президентът определи приемането на закона като важен акт, не само от гледна точка на развитието на науката, но и на обществото ни като цяло и затова се проявява видим интерес към темата. Приема се във време, в което дебатираме, в по-малка степен от партньорите ни от ЕС, Стратегия „2020“, в която на науката и образованието се отделя ключово място като фактор за развитието. Дали този закон отговаря на очакванията и изискванията да играе такава роля в следващите 10 години от развитието на науката и на обществото ни ще преценяваме заедно, посочи държавният глава.
Президентът каза, че е получил десетки становища, позиции, предложения и възражения - от Софийския университет, от БАН, от Съюза на учените в България, от научни звена и отделни учени.
Трудно ми е да обобщя тези противоречиви мнения, с внимание се запознах с вашата позиция, посочи Първанов.
По думите му големият въпрос е за това доколко законът, който претърпя много сериозно развитие, отговаря на очакванията за кариерното развитие на младите учени, на научния потенциал изобщо и да се прецени доколко заложените в него принципи, идеи и механизми са работещи.
Представител на сдруженията каза, че целта на закона наистина е да реформира и той вярва, че е направен с много доброто желание да подобри българската система в областта на науката и висшето образование. По думите му добрите помисли са едно, изпълнението - нещо съвсем друго. Целта ни е да покажем кои са ключовите недостатъци на този вариант и да обясним защо те са толкова важни, посочи той.