Процедурата по свръхдефицит е започната. Какво следва?

Процедурата по свръхдефицит предполага сама по себе си не представлява наказателно действие. Това обясняват от Министерство на финансите във връзка с информацията от четвъртък, че Европейската комисия (ЕК) е започналата процедура за свръхдефицит срещу България и още 19 страни членки.

На първо място тази процедура ще доведе до засилен мониторинг на фискалната политика от страна на ЕК и останалите държави членки от ЕС. Тя включва поредица от действия от страна на ЕК и Съвета, имащи за цел да подпомогнат и мотивират засегнатата страна за постигането на крайната цел, каквато е коригирането на прекомерния дефицит и привеждането му в съответствие с референтната стойност в определени срокове.

Процедурата се превръща в наказателно действие, ако държавата адресат на поредица препоръки за коригиране на дефицита не реагира своевременно, за да консолидира публичните си финанси, така че да сведе нетната си фискална позиция под референтната стойност.

Съгласно чл. 126, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз Европейската комисия следи дали държавите членки не надвишават референтните стойности за бюджетен дефицит и дълг, определени с Протокола относно процедурата по свръхдефицит (в приложение към договорите). В случай че определена държава членка превиши референтната стойност за бюджетен дефицит в размер на 3% от БВП, ЕК започва прилагането на т.нар. „процедура по прекомерен/свръхдефицит”, с изключение на случаите, когато:

- размерът на дефицита намалява съществено и има стойности, много близки до референтната стойност от 3%;

- превишението е изключение и е много близко до референтната стойност (под „много близка до референтната стойност” се разбира дефицит, не по-висок от 3,5%).

След вчерашната публикация на Евростат на данните за фискалната статистика в ЕС стана ясно, че пет държави членки не превишават референтната стойност от 3% за на бюджетния дефицит, а други две (Австрия и Германия), макар и с дефицит над 3 на сто, попадат в категорията на второто изключение от чл. 126 (2) – регистрираното от тях превишение е много близко до референтната стойност и може да се приеме като изключение.

По данните на Евростат България регистрира бюджетен дефицит на стойност 3,9% от БВП за 2009 г. Въпреки че за периода от до 2008 г. включително страната ни формира фискални излишъци и 2009 г. е изключение от тази тенденция, България не може да избегне началото на процедурата по свръхдефицит, тъй като не се вмества в границата от 3,5%, която се тълкува като достатъчно близка до референтната стойност.

В този случай се пристъпва към прилагането чл. 126 (3), при което Европейската комисия ще изготви доклад за България, в който описва в детайли факторите, довели до превишението на дефицита над референтната стойност. В доклада се представя информация и за това дали дефицитът превишава дела на публичните инвестиции в БВП, както и друга важна информация относно средносрочните икономически и фискални перспективи на страната ни.

Въз основа на този доклад Икономическият и финансов комитет (ИФК) ще приеме становище относно доклада на ЕК.

Съгласно чл. 126 (5), ако ЕК прецени, че е налице свръхдефицит, приема становище, адресирано до България и информира за това Съвета. Съветът на ЕС ще разгледа становището на Комисията и въз основа на получените допълнителни пояснения от българска страна ще вземе окончателно решение дали е налице свръхдефицит, или не. Очаква се това да се случи на следващото заседание на ЕКОФИН през май.

Ако решението на ЕКОФИН е положително и констатира наличието на свръхдефицит за България, по препоръка на Комисията Съветът ще приеме препоръки към страната ни за преодоляване на проблема със свръхдефицита. Тези препоръки не са публични, освен ако правителството успее да коригира прекомерния дефицит в рамките на указания срок.

Като следваща стъпка за засилване на натиска към България, ако страната не успее да коригира дефицита си още на предходната фаза от процедурата по свръхдефици, горните препоръки на Съвета стават публични.

В случай че и горната мярка не доведе до желания резултат, Съветът започва да прилага още по-стриктни мерки, които варират от засилване на мониторинга върху засегнатата държава членка до финансови санкции.

До момента не се е стигало до финансови санкции за нито една държава членка на Европейския съюз, уточняват от финансовото министерство.