АИКБ: КФН съвсем погрешно тълкува препоръките на Европейската комисия

Комисията за финансов надзор (КФН) предлага съвсем погрешно транспониране на текст от препоръките на Европейската комисия за оповестяване на доходите на ръководителите във финансовите предприятия в проекта си за промени в ЗППЦК, заявява Асоциацията на индустриалния капитал в България в прессъобщение.

Препоръката на ЕК гласи „Държавите-членки следва да гарантират, че тази препоръка ще се прилага към възнагражденията на главните изпълнителни директори, които не са част от административния, управителния или надзорния орган на публичното дружество.”

Според КФН обаче „на оповестителен режим ще подлежи информацията за възнагражденията и на лица, които заемат длъжността заместник-директор, икономически, финансов или търговски директор, директор или ръководител направление, главен инженер в производствено предприятие, ръководител-качество или управител или директор на клон.”

„Група 1210 на Националната класификация на професиите и длъжностите включва изключително широкият кръг от длъжности, по отношение на които се предвижда да се прилагат разпоредбите относно формиране и оповестяване на възнагражденията, когато съответните лица работят в публично дружество. Това създава явна дискриминация по отношение на лица, заемащи посочените длъжности, в зависимост от това дали работят за публични или непублични компании. Това важи с особена тежест за банките, от които само 5 са емитенти на ценни книжа“, заявяват от АИКБ.

„Обръщаме внимание, че подобна регулация би наложила изисквания, ограничения и тежести, които ще доведат до ограничаване на конкуренцията. В този смисъл мотивите към законопроекта не съдържат становището, изискуемо по чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, а именно за необходимостта от това регулиране и съответно за възможността за постигане на целите без неговото въвеждане. Липсва и оценка на въздействието, което този режим би оказал върху регулираната стопанска дейност“, смятат индустриалците.

„Следва да се има предвид и обстоятелството, че предвидените в проекта текстове, които регламентират политиката и отчета за възнагражденията имплементират препоръки на ЕС, които не са задължителни и следователно следва да имат препоръчителен характер и по отношение на българските емитенти и техните корпоративни ръководства, когато и ако те отговарят на посочените критерии“, обобщават от АИКБ.

От асоциацията имат бележки и към други текстове в проекта си за промени в ЗППЦК. Например КФН предвижда отписване на публично дружество със съгласието на всички акционери, а АИКБ иска това да става само със съгласието на присъстващите акционери.