БНБ: Очакваме през следващите месеци лихвите по депозитите да се понижават

Лихвените проценти по срочните депозити остават на ниво от 7,2% за депозити в левове към декември и 5,4% за депозити в евро, но през следващите месеци очакваме те да започнат плавно да се понижават, се казва в Икономическия преглед на БНБ за четвъртото тримесечие на 2009 г.

Основания за тези очаквания дават постепенното стабилизиране на международните финансови пазари, високата ликвидност на банковата система (коефициентът на ликвидност e 21,9% към декември 2009 г.) и по-ниската кредитна активност, която е фактор за отслабване на търсенето на ресурси за финансиране на кредитната дейност, се казва в документа.

Тенденцията към забавяне на темповете на растеж на кредита продължава през цялата 2009 г. под влияние на слабото търсене и затягането на кредитните стандарти на банките. Понижението на лихвените проценти на междубанковия паричен пазар в еврозоната и у нас все още не води до чувствително намаление на лихвените проценти по кредитите. При запазване на плавното понижение на лихвените проценти по депозитите у нас може да се очаква известен спад и в цената на заемните ресурси, заявяват от БНБ.

Поради наличието на начислени, но неизплатени задължения на бюджета на начислена основа (съгласно евростандартите ЕСС’95), и по оценка на актуализираната конвергентна програма на правителството дефицитът на консолидирания държавен бюджет за 2009 г. се оценява на 1,9% към БВП, показват изчисления на БНБ.

Придържането към строга фискална дисциплина ще остане приоритет и през 2010 г., като през първото полугодие правителственото потребление вероятно ще има отрицателен принос за икономическия растеж, смятат от БНБ, въпреки че само за януари 2010 г. бюджетният дефицит достигна 495 млн. лв.

По данни на Министерството на финансите бюджетният дефицит за 2009 г. на касова основа (българската методология) е 529,5 млн. лв. (0,8% от прогнозния БВП за 2009 г.).

Нетният приток на капитали към българската икономика се запазва положителен и заедно с тенденцията към подобрение на дефицита по текущата сметка потвърждава оценката ни за устойчивост на външната позиция на страната, смятат в БНБ.

Общият дефицит по текущата и капиталовата сметка възлиза на 2,1 млрд. евро за периода януари – ноември 2009 г. (при дефицит от 7,4 млрд. евро за съответния период на 2008 г.), като преките чуждестранни инвестиции го покриват на 125%. Реализирането на положителен растеж на износа на стоки и услуги ще бъде основен фактор за продължаващото подобрение на салдото по текущата сметка и през първата половина на 2010 г., заявяват от Централната банка.

Очакваме дефицитът по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс да бъде в интервала 4–7% от БВП на годишна база през първата половина на 2010 г., а входящите преки чуждестранни инвестиции да го покриват напълно, съобщават от БНБ.

БНБ очаква инфлацията на годишна база слабо да се повиши през първата половина на 2010 г. в сравнение с нивото от 1,6% за края на 2009 г. под влияние на възходящата динамика на цените на храните и горивата и поскъпването на тютюневите изделия.

През първото тримесечие на 2010 г. поскъпването на долара спрямо еврото може да бъде ограничено от нарастване на склонността към поемане на риск и възобновяването на арбитражната търговия. Корекция в курса долар/евро вероятно ще настъпи и в резултат на технически фактори, които ще компенсират прекалено бързото поскъпване на щатския долар през декември 2009 г. Предвид липсата на промяна в пазарните фундаменти и засилване на сигналите за изтегляне на ликвидност в глобален мащаб може да се наблюдава постепенно поевтиняване на щатската валута през първата половина на годината, обобщават от БНБ.

Всички държави от Балканския регион отчитат спад на БВП за третото тримесечие на 2009 г. Запазва се общата тенденция към значителен спад на инвестициите в основен капитал и в по-малка степан на частното потребление. Стокообменът също намалява, особено вносът. Промишленото производство се стабилизира през третото тримесечие на 2009 г., но сигналите за възстановяване са все още твърде несигурни. Инфлацията през четвъртото тримесечие на годината преустанови тенденцията към намаляване, за което основен принос има поскъпването при горивата. В Македония за трето поредно тримесечие бе отчетена дефлация на годишна база. Очакванията на БНБ са за слабо възстановяване на икономиките от региона през първата половина на 2010 г., като на годишна база растежът вероятно ще продължи да бъде отрицателен.

Пазарните очаквания на централната ни банка за цената на петрола през първата половина на 2010 г. се колебаят в интервала 70–90 щ.д./б.

Очакванията за цените на хранителните суровини (пшеница и други) са за повишение с около 4%–8% на тримесечна база през първата половина на 2010 г. Влияние върху цените ще оказват фактори както от страна на глобалното търсене в резултат на постепенното възстановяване на световната икономика, така и от страна на глобалното предлагане с оглед на намаляването на засетите площи в някои региони, показва документа.

Ключов индикатор за поведението на инвеститорите в злато през 2010 г. ще бъдат сигналите за паричната политика на Федералния резерв и на ЕЦБ. Голяма част от експозициите в злато са финансирани при ниска заемна лихва в щатски долари и евентуална промяна на лихвата по федералните фондове в САЩ ще има пряк ефект върху разходите за поддържане на тези позиции, показват анализите на БНБ.

През четвъртото тримесечие на 2009 г. спредът по доходността на държавния дълг на държавите от Централна и Източна Европа продължи да се свива бавно и устойчиво. Индексът Euro EMBI Global на JP Morgan спадна с 11 б.т., а колебанията на индекса бяха в тесен интервал от 173–209 б.т. и в края на тримесечието той приключи на равнище от 170 б.т., показват наблюденията на централната банка.

Основни фактори за низходящата динамика бяха повишението в склонността към поемане на риск от инвеститорите и засилването на очакванията за възстановяване на световната икономика.

В рамките на периода нагласите към Централна и Източна Европа отбелязаха подобрение спрямо третото тримесечие на 2009 г. Това бе свързано с изпълнението в някои страни на програми, финансирани от МВФ и ЕС, както и със стабилизирането на публичните финанси.

Влияние върху инвестиционните нагласи имаха и ревизираните прогнози в посока към по-малък спад за някои от икономиките в региона. Спредът по държавния външен дълг на България, измерен с индекса на JP Morgan, следваше общата низходяща пазарна тенденция през целия период и отчете понижение с 8 б.т. до 224 б.т., съобщават от БНБ.