Handelsblatt: България, Естония и Полша са спасителната надежда за еврото

Фискалната криза в Гърция разклати стабилността на еврото, но това не е причина Европейският съюз (ЕС) да се страхува от по-нататъшното разширяване на еврозоната. Изненадващо от водещия немски икономически вестник Handelsblatt дойде различна позиция за ролята на динамично развиващите се икономики в Източна Европа за бъдещето и перспективите пред еврозоната, предаде Presseurop.

Изданието вижда надежда за подобряване на стабилността на еврозоната в лицето на България, Полша и Естония, които дълги години са били пренебрегвани като най-слабите звена в ЕС. От Handelsblatt препоръчват трите страни да бъдат интегрирани бързо в еврозоната, като предложението изглежда необичайно на пръв поглед заради лошата им икономическа и политическа слава. Но това не го прави невярно.

Според Handelsblat полската икономика, която дълги години е символ на хаоса и лошото управление, е претърпяла огромна промяна благодарение на политическия завой в страната преди 20 години. Полша неслучайно стана единствената държава сред 27-те членки на ЕС, чиято икономика продължи да расте, дори и в разгара на финансовата и икономическа криза по целия свят през миналата година.

Що се отнася до България, според немското икономическо издание страната от край време се възприема като толкова корумпирана, че се е наложило ЕС за първи път в своята история да прекъсне финансовата помощ за членуваща държава. Сега обаче България е единствената държава в ЕС, която реално отговаря на критериите от Маастрихт за бюджетния дефицит, дори и във вихъра на рецесията.

От Handelsblatt правят паралел с Латвия, Румъния и Унгария, които получиха милиарди евро заеми от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ), за да покрият държавните си разходи. Никоя от трите страни няма да може да кандидатства за членство в еврозоната скоро.

Устремени към растеж и бюджетната дисциплина

Представители на немското правителство вече виждат в присъединяването на Полша, Чехия, Естония и България към еврозоната повече ползи, отколкото рискове за еврото. Въвеждането на еврото в четирите страни ще увеличи силите, действащи на свободните пазари в еврозоната, и ще компенсира слабостта, идваща от периферните държави, имащи големи дефицити по своя държавен бюджет.

Страните в Източна Европа са по-силно устремени към постигането на икономически растеж и бюджетна дисциплина от тези в Южна Европа. Освен това Полша, Румъния и България, за разлика от обхванатите от икономическа и фискална криза Испания, Гърция и Португалия, могат да разчитат на все повече финансови средства от Брюксел. Това ще помогне за укрепването на техните икономики, модернизиране на инфраструктурата и балансиране на държавните бюджети.

Добра възможност, която води след себе си отговорности

Въвеждането на еврото в страните от Източна Европа е плод не само на желанието им да се присъединят към еврозоната. От самото им приемане в ЕС те са се ангажирали да постигнат критериите за влизане в еврозоната. Ситуацията в Гърция обаче даде повод за преосмисляне на цялата икономическа стабилност, и то не само в еврозоната. Кандидатите за евро клуба започнаха да обмислят и т. нар. „шведски модел“: т.е. да са обвържат с договор за присъединяване, но без да им се налага да въвеждат еврото.

Преди рецесията Полша обмисляше да приеме еврото навреме за Европейското първенство по футбол, на което ще бъде домакин през 2012 г. Правителството обаче се разколеба заради необходимостта да бъдат направени промени в конституцията и болезнени реформи в данъчната система. Все повече икономисти и законодатели прибягват до аргумента, че поевтиняването на полската злота е дало голямо конкурентно предимство на икономиката на Полша по време на кризата.

Разширяването на еврозоната на изток е в полза на всички

Ситуацията е различна в балтийските държави и България, чиито национални валути отдавна са вързани към еврото. Ето защо техните икономики не могат да се възползват от поевтиняване на местната валута и повечето финансови експерти препоръчват бързо въвеждане на еврото, което ще даде предимства на икономиката, без да има болезнени странични ефекти.

Равносметката показва, че разширяването на еврозоната на изток ще е добро за всички, при условие че новите членки отговарят на строгите критерии за въвеждане на еврото. Но има и още едно нещо, което трябва да стане ясно: бъдещите членове на еврозоната в никакъв случай не бива да понесат наказанието и негативите от разточителните държавни разходи на Гърция и Испания.