Преглед на печата за 18 февруари

Под натиска на обществото ГЕРБ се отказа и от следенето в интернет
в. Сега

Под засилен обществен натиск ГЕРБ отстъпи и от някои свои идеи за следене в интернет. Въпреки това неправителствени организации заподозряха мнозинството, че с последните промени в Закона за електронните съобщения се връща интерфейсът - системата, която дава възможност на МВР за тотален и директен достъп до данните на гражданите.

Вчера депутатите се отказаха от възможността МВР да получава разпечатки от мобилните и интернет операторите при разкриването на престъпления, които не са тежки (т.е. наказват се с до 5 г. затвор). В първоначалния вариант на поправките бяха записани освен тежките престъпления и тези, които се наказват с над 2 г. затвор - като смърт по непредпазливост, купуване на гласове, разпространение на порнографски материали, склоняване към проституция, нарушения на авторското право и др. Заради обществения натиск обаче при второто гледане на закона във вътрешната комисия броят им бе намален драстично.

Синдикатите искат публичен регистър на държавните дългове
в. Новинар

КНСБ и КТ „Подкрепа” поискаха да бъде създаден публичен регистър на държавните дългове. В него трябва да влязат всички неразплатени задължения на бюджета към реалния сектор. Синдикатите настояха още за реализирането на нови антикризисни мерки, сред които създаване на Антикризисен съвет към министър-председателя.

Според тях новият орган може да замести сегашната работна група към Националния съвет за тристранно сътрудничество, в който влизат представители на управляващите, на синдикатите и на работодателите. От организациите изразиха безпокойство, че реализацията на мерките от антикризисния план на правителството все още се бави.

Профсъюзите предложиха още да бъде създадена институция, която да управлява държавната собственост, както и да се насърчи кредитирането чрез Българската банка за развитие, като капиталът й се увеличи с поне 500 млн. лв.

Данъчни погнаха 4000 с пари в евробанки
в. Стандарт

Данъчните проверяват близо 4000 души, които имат спестявания в страни от ЕС. Става въпрос както за депозити в европейски банки, така и за притежавани облигации в държави от ЕС или за вложения в колективни инвестиционни схеми. Всяка година Националната агенция за приходи получава информация за доходите от лихви, които се изплащат на българи във всички страни от ЕС, Швейцария, Монако, Лихтенщайн, Андора и Сан Марино, както и от десет зависими и асоциирани територии на Великобритания и Холандия (Холандски Антили, Аруба, Ангила, Търкс и Кайкос, Джърси, Гърнси, Монтсерат, Британски Вирджински острови, остров Ман, Кайманови острови).

Имената на всички българи, които имат спестявания в тези страни, са разпределени за проверки в Териториалните дирекции на НАП, където са адресите им по лична карта. Целта е да се види дали хората със сметки във Швейцария например са платили данъците си в България. Най-често българи имат депозити в банки в Германия и Испания, защото там има много наши емигранти. Хората, които имат по няколко хиляди евро, няма защо да се притесняват, но ако някой къта 1 млн. евро в Швейцария, щателно ще бъде проверен за произхода на средствата си. Данъчните проверяват и доходите, и имуществото на 20-30 души, свързани с акцията "Октопод" на МВР и прокуратурата. Списъкът с имената на хора от подземния свят, както и на техни роднини, на чието име може да се водят имотите, е подаден на НАП от прокуратурата.

Дават до 1 млн. за старт на малък бизнес
в. Стандарт

Между 50 хил. и 1 млн. лв. ще могат да получат по ОП "Конкурентоспособност" желаещите да внедрят иновационни технологии в стартиращи малки и средни фирми. Процедурата ще стартира до края на март. Фирмите ще могат да получат безвъзмездно 60-70% от нужните им средства. За технологична модернизация в малки фирми са заделени 100 млн. лв., а за големите - 80 млн. Общо по програмата ще се дадат 460 млн. евро. 

Стойността на медицинските услуги ще стане ясна през март
в. Дневник

Реалното остойностяване на клиничните пътеки ще приключи в средата на март и тогава ще стане ясно точно колко е недофинансирано българското здравеопазване. Това каза на дискусия за болничната помощ в парламента зам. председателят на парламента и шеф на здравната комисия д-р Лъчезар Иванов. Той поясни, че пирамидата на финансиране на здравеопазването в България е обърната и в болничния сектор се използват в пъти повече средства, отколкото в извънболничната, а би трябвало да е обратното.