Меглена Кунева си тръгва от ЕК със 100 хил. евро компенсации

Отиващите си 13 европейски комисари, които не са били преназначени в новата ЕК, ще получат обезщетения на обща стойност близо 4,5 млн. британски лири, пише британският вестник "Таймс".

На всеки от тях ще бъде изплатена по една месечна заплата, като освен това те ще получават в продължение на три години между 40% и 60% от възнаграждението си.

Процентът зависи от това колко време комисарят е работил в изпълнителния орган на ЕС.

Базовата заплата на един еврокомисар е около 19 900 евро.

От сметките става ясно, че с най-големи суми от комисията ще си тръгнат германецът Гюнтер Ферхойген, шведката Марго Валстрьом и французинът Жак Баро, отговарящи съответно за ресорите индустрия, комуникации и правосъдие.

Ферхойген и Валстрьом са със стаж от 10 години в Брюксел и са на годишна заплата от близо 265 000 евро в качеството си и на зам.-председатели на Еврокомисията.

Родната еврокомисарка, която напуска поста си, Меглена Кунева също ще си тръгне от Брюксел по-богата - 100 хиляди евро компансация.

Кунева е в Брюксел от 3 години, сега обаче остава като редови евродепутат в Либералната част на ЕК, към която принадлежи НДСВ.

От Еврокомисията се аргументират, че огромните суми са един вид компенсация за еврокомисарите, тъй като те нямат право да работят за определен период в частни фирми в сектора, за който са отговаряли в ЕК.

Днес в португалската столица ще се състои тържествената церемония по случай влизането в сила на Лисабонския договор.

Процесът на ратификация му, подписан от лидерите на страните членки на ЕС в Лисабон през декември 2008 г., бе официално завършен през ноември т.г. с предаването му на съхранение в Министерството на външните работи на Италия, явяваща се страна-депозитар по договора.

Документът отнесе в Рим Ян Фишер, премиер на Чехия - страната, чийто президент Вацлав Клаус бе последният, поставил подписа подир дълги отлагания.

Лисабонският договор, влизащ в сила на 1 декември, поставя началото на един по-хомогенен Европейски съюз.

Документът предвижда ред институционални реформи, чиято основна цел е оптимизирането на структурата на управлението на ЕС, като се отчита разширението на Съюза.

С ратифицирането му за пръв път бе въведен постът президент на ЕС, избиран с 2,5-годишен мандат от лидерите на Съюза, и постът върховен представител по външната политика, а също така бе предвидена и възможността за излизане от Европейския съюз.