„Оживление в машиностроителния бранш би могло да настъпи след април 2010 година“, заяви днес по време на кръгла маса на тема „Актуални проблеми на фирмите в сектор машиностроене по време на криза” инж. Илия Келешев, Председател на Българската браншова камара по машиностроене.
Според Келешев през последните два месеца се наблюдава задържане на ниското ниво на поръчките и производството на предприятията от машиностроителния бранш.
По неговите думи машиностроенето е един от най-пострадалите отрасли на българската икономика, като предприятията в машиностроителния бранш, които са експортно ориентирани, са най-засегнати от кризата. Техните поръчки, с малки изключения, според Келешев, са намалели в пъти, докато производителите за вътрешния пазар отчитат среден спад от 15-20% на продажбите.
Изключително пострадали от рецесията са производителите на металорежещи машини, мотокари и електрокари, като според Келешев някои от тях може и да изчезнат.
„Нямаме свръхочаквания, че държавата може да премахне кризата, но очакваме конкретни мерки и политики за смекчаване последствията от нейните проявления“, каза още Келешев.
Като една от тях председателят на браншовата камара по машиностроене посочи ангажиране на държавата чрез подпомагане на задържането на работниците в предприятията вместо излизането им на трудовата борса.
„Напусналите и съкратени машиностроителни работници много трудно се връщат обратно на работа, а предпочитат да отидат в сивия сектор или в чужбина“, каза Келешев. Към края на 2008 година в машиностроителния бранш са били заети 143 хил. души, а през тази година те са със 26-27 хил. по-малко.
На въпрос на Investor.bg дали изпитват проблеми с финансирането, Илия Келешев отговори, че финансирането на дейността на машиностроителния бранш става по линията на междуфирмената задлъжнялост, която е нараснала многократно по време на кризата. Той заяви още, че самата държава спомага за увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, като бави плащанията по изпълнени вече обществени поръчки.
Сред проблемите на машиностроителните фирми по време на криза е и цената на електроенергията. Според предприемачите цената, която се плаща от промишлените предприятия за електроенергия, е несправедлива, тъй като е по-скъпа от цената, която плащат битовите потребители. Като пример Келешев посочи практиката в Европейския съюз, където индустрията плаща по-ниска цена спрямо тази за бита.
За участие в кръглата маса бяха поканени представители на Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Министерство на финансите, пред които особено остро бе поставен въпросът за усвояване на еврофондовете и процедурите по участие на български фирми в инфраструктурни и енергийни проекти.