Преглед на печата за 7 октомври

Тръгва дело срещу БТК за €80 млн.
в. Стандарт

Дело срещу БТК започна държавата в Арбитражния съд в Париж. Претенцията е за 80 млн. евро, които компанията дължи на хазната според договора за приватизация. От миналата година се чака старт на делото, но чак сега, след изричното настояване на премиера Бойко Борисов, Министерството на финансите се е заело с казуса, научи "Стандарт". Причина за забавянето е, че предишното ръководство на министерството не е отпуснало средства от бюджета за съдебната такса. В Арбитража тя се договаря и обичайно е поне 1 млн. евро.

Претенцията на държавата е по т. нар. "клоу-бек" клауза в договора. Тя предвиждаше при препродажба на телекома хазната да получи 10% от горницата над 300 млн. евро. БТК беше продадена за жълти стотинки на "Вива Венчърс" през 2004 г. Тогава учреденото в Австрия дружество за покупката на телекома плати 230 млн. евро за 65% от капитала. Три години по-късно Тор Бьорголфсон придоби опция за покупката на "Вива" и препродаде БТК на AIG за 1,1 млрд. евро. Така за горницата над 300 млн., което са 800 млн. евро, държавата има право да получи 80 млн. евро.

Тристранката отхвърли вдигането на наказателната лихва
в. Сега

Тристранният съвет отхвърли вчера предложението на финансовото министерство да се вдигне двойно лихвата за всички просрочени задължения. Сред социалните партньори надделя мнението, че сега не е подходящо време за прилагането на мярката, така че не предстои тя да се обсъжда в скоро време в никакви формати. Точката не е включена и в предварителния дневен ред на заседанието на кабинета днес. Миналата седмица тя бе оттеглена от вносителя Симеон Дянков с мотива, че има да чете още становища.

Проектопромяната на постановлението на Министерски съвет от 1994 г. гласеше, че лихвата на некоректни платци се вдига от сегашните 10% плюс основен лихвен процент на 20% плюс основната лихва. В момента такова наказание се плаща само за забавени осигуровки.

Тромави процедури бавят махането на старите коли от тротоарите
в. Дневник

Тромави процедури бавят махането на спрените от движение стари коли от тротоарите и паркингите в София. За да накара собствениците им да ги преместят от там в частните си имоти или да ги дадат за скрап, общината първо трябва да постави стикер на автомобила, с който уведомява собственика, че трябва да го премести. След това трябва да минат три месеца, в които да бъде изпълнено предписанието. Ако това не стане и междувременно собственикът не е обжалвал акта, общината може да вдигне старата кола и да я даде за скрап. Ако обаче собственикът премести автомобила на съседното място на паркинга, процедурата започва отначало, обясни шефът на Столичния инспекторат Веска Георгиева

Въпреки тромавата процедура, която обаче е заложена законово и не зависи от общината, инспекторатът започна акцията си за изчистването на града от неизползваните автомобили. Поставянето на стикери за преместването на колата тръгна първо от район "Илинден", където комисията от представители на районната администрация, полицията и инспектората се сформирала най-бързо.

Шуробаджанащината у нас е равна на патриотизъм
в. Новинар

"Корупцията се възприема от българите като начин на оцеляване. За гражданите у нас даването на подкуп е начин да се умилостиви патрона, а бакшишът се дава за здраве. Тези характерни за нашите географски ширини особености превръщат балканския тип корупция в нещо по-различно от тази в останалата част на Европа" - заяви професор Пламен Георгиев от УНСС по време на дискусията „Корупционните мрежи – опасност за демокрацията?”, организирана от фондация „Фридрих Еберт”.

Според него липсата на шуробаджинащина се възприема от нашите сънародници като предателство към рода и страната. Професорът сравни нивото на корупцията у нас с това в Косово. Георгиев обаче се обяви против въвеждането на мълчаливо съгласие в институциите като средство срещу корупцията, тъй като това според него щяло доведе до пълен хаос и ще парализира допълнително без това неефективната държавна администрация.