Р. Агайн: Би било добре държавата да намери помещения за КФН

Би било добре, ако държавата има възможност да осигури на Комисията за финансов надзор помещения, за да се спестят почти 1 млн. лв. годишно от наем, каза Ралица Агайн, зам.-председател на КФН, по радио К2.

КФН напусна сградата си на пл. Св. Неделя при предишното правителство, след като там бе настанено вече несъществуващото министерство на извънредните ситуации, и в момента плаща наем от 7 евро/кв. м. без ДДС, уточни Агайн.

Разходите от 9 млн. лв. на година за КФН може да изглеждат много на фона на 240-те служители, но с тези пари се поддържат информационни системи, връзката с поднадзорните лица и др. Един от поддържаните регистри е по гражданска отговорност на МПС, като КФН споделя тези данни с гаранционния фонд и МВР, уточни Агайн.

В ЕС няма единна практика дали небанковият и банковият надзор трябва да са в един регулатор. Има 10 държави (Гърция, Румъния, Италия, Франция, Португалия, Словения и други) където надзорите са отделно за банките, за застрахователи, за пенсионните дружества и за ценните книжа, обясни Агайн на въпроса за евентуалното обединение на КФН и БНБ.

В други държави - Германия, Австрия, скандинавските страни, Полша, Белгия, Унгария, банките, застрахователите, пенсионните фондове и ценните книжа са в един надзор. Там структурата е като на КФН, но с включен и банковият надзор, заяви Агайн.

Във Великобритания и Ирландия надзорите са частично обединени, надзорът е идентичен с КФН, но там за разлика от тук не е включен пенсионният надзор. В Чехия и Словакия централната банка осъществява целия надзор, сподели наблюденията си зам.-председателят на КФН.

Българските застрахователи са стабилни и информациите за колосални загуби са неверни. В Гърция само в последните дни фалираха 5 застрахователя, а тук няма подобно нещо, подчерта Агайн.

Не е работа на финансовите регулатори да предопределят поведението на пазарните участници. Нито едно правителство не може да се намесва на пазара. Това, което се случи в чужбина, беше спасяването на закъсали институции, но купуването на акции от държавата би било доста абсурдно от икономическа гледна точка, смята Агайн.

По повод стартираната наказателна мярка срещу България по повод здравноосигурителните дружества, Агайн обясни, че у нас здравноосигурителните дружества не са застрахователи, за тях има друг закон, в който е предвиден доста по-нисък капитал спрямо капитала, необходим за застрахователите. Затова от ЕК е започнала наказателна процедура по привеждане на здравноосигурителните дружества в синхрон с изискванията към застрахователните директиви.

Според Агайн стои въпросът дали ще може да се развива въобще здравноосигурителният сектор, защото общият му премиен приход е едва 30 млн. лв. годишно, което не оправдава набирането на по-голям капитал. Бъдещето на здравноосигурителните дружества ще зависи от това доколко ще могат да влязат в бизнеса със задължителното здравно осигуряване, смята зам.-председателят на КФН.