5 бона заплата за еврофондовете
в. Стандарт
До 5000 лв. заплата взимат експертите по еврофондовете в частните фирми. Затова има текучество на кадри от администрацията. В частните фирми експертите по европарите взимат поне два пъти повече от тези в администрацията, а в големите градове разликата е 4-5 пъти. Това заяви Ралица Ганева, експерт по проекта за "Подобряване на управлението на структурните инструменти на ЕС".
Над 21% от общините нямат собствено проектно звено. Само по ФАР и ИСПА са отворени грантови схеми за над 4,5 млрд. евро, каза Боряна Пенчева, шеф на дирекция "Управление на средствата от ЕС" в МФ. От тях 2,3 млрд. лв. са за 1960 одобрени проекта, като 2/3 от парите са за общините. По ОП "Регионално развитие" сключените договори с общините са за 800 млн. лв., а по ОП "Околна среда" - 810 млн. лв. Пенчева обяви два проекта за обучение на експерти. Първият е за 1 млн. лв. и по него ще бъдат обучени 150 души. 30 от тях ще посетят Латвия и Великобритания. Другият проект е за 2,4 млн. лв. и ще подготви 2800 чиновници.
A. T. Kearney: България и Румъния са новите звезди за аутсорсинг в Европа
в. Дневник
С профила си на нискоразходни страни България и Румъния са новите звезди на аутсорсинга в Европа. Това пише в поредното си изследване за 50-те най-привлекателни дестинации за тази дейност международната консултантска компания A. T. Kearney - Global Service Location Index. То се базира на няколко критерия за атрактивност като финансова привлекателност (заплати, инфраструктурни и данъчни разходи), квалификация на кадрите и обща бизнес среда.
Макар че пада с четири позиции спрямо година по-рано, България е в топ 13-те най-предпочитани страни за аутсорсинг и е близо до държави като Филипините, Мексико, Виетнам и Бразилия. Румъния пък се изкачва цели 14 позиции нагоре до 19-о място.
Националният кризисен щаб похарчил 1.4 млн. за боклука
в. Сега
Около 1 400 000 лв. са похарчени от Националния кризисен щаб за времето на действието му - месец и три дни. Цените, по които са работили фирмите, са били близки до себестойността на извършената услуга и не са формирали голяма печалба.
"Бърза помощ" иска по-високи заплати
в. Сега
За увеличение на възнагражденията в центровете за спешна помощ призова вчера директорът на столичната "Бърза помощ" Георги Гелев. Няма желаещи да работят в центровете за спешна помощ, защото средната заплата на лекар е 600 лева, което е 2 пъти по-ниско от възнагражденията в болничната помощ. В "Бърза помощ" има и голяма текучество. "Получаваме най-ниско възнаграждение от всички останали лекари, няма възможност за специализация по желание - само спешна медицина, и работим в изключителен стрес", поясни Гелев, цитиран от Дарик радио. Той припомни, че екипите на "Бърза помощ" в София са само 30, което е крайно недостатъчно.
Черен ПР и нелоялна конкуренция между фирмите заради кризата
в. Новинар
Икономическата криза у нас доведе до истинска война между компаниите, които чрез черен ПР и нелоялна конкуренция се опитват да задържат пазарите си и да намерят клиенти. Търговци се оплакаха пред "Новинар", че техни конкуренти чрез интернет или чрез други търговски партньори пускат масово слухове срещу тях.
Войната в търговията се води и на ценово равнище, където едни компании продават на ниски цени с цел да подбият пазара на техните конкуренти. В момента определено може да се говори за нелоялни конкуренции между компании, потвърди и шефът на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Той даде пример с търговията със зеленчуци, при която фирми от Турция и Македония чрез ниски цени привличат клиенти на български производители.
За война между фирми алармираха и търговци на цимент. Те обвиниха български производители, че се опитват чрез нелоялна конкуренция да подбиват пазара на чужди дружества.